Кой е Орук Аруба?

Турция е една от важните мисли на хора, писатели, поети и философи, починали Аруоба пост. Любопитен е животът на Оруч Аруба, който е на 72 години и притежава много важни творби. Ето живота и творбите на Оруч Аруба, един от крайъгълните камъни на турската литература.

КОЙ Е ORUÇ ARUOBA?

Оруч Аруоба, който е работил в много различни клонове, почина на 72-годишна възраст. След новината за смъртта му гражданите започнаха да се чудят кой е Оруч Аруоба и неговите произведения. Оруч Аруоба, роден на 14 юли 1948 г., турски писател, поет, академик и философ.

Той е роден през 1948 г. в Karamürsel. След като завършва колеж TED в Анкара, той завършва бакалавърска и магистърска степен в Факултета по литература на Университета Хачеттепе, Департамент по психология. Той също така продължава обучението си в Hacettepe University и става философски учен. Между 1972 и 1983 г. той завършва докторат в катедрата по философия, докато работи като преподавател в Hacettepe University. През този период той е член на философския семинар в университета в Тюбинген в Германия и през 1981 г. като гост-лектор в Университета на Виктория (Уелингтън) (Нова Зеландия). Работил е като редакционен директор, член на редакционния съвет и редакционен консултант в различни медийни органи като списание Kırmızı. Статии и преводи са публикувани в много списания.

Академични изследвания

Аруоба, който е работил върху епистемологията, етиката, Юм, Кант, Киркегор, Ницше, Маркс, Хайдегер и Витгенщайн, продължава тези изследвания и днес. Той се фокусира особено върху поетичното изкуство и подхода на Хайдегер към поезията; „Според него основната дума на човека е поезията. Тъй като хората живеят, живеят в света и установяват отношенията си с други хора чрез езика. Основната смислова връзка, установена между езика, в който човек живее, и съществуването, в което живее (също исторически) се появява в поезията. Лингвистичните институции, наречени „поезия“, които са били наблюдавани в различни форми през цялата позната история на човека, са продукти на човешката ориентация, опитваща се да разкрие (артикулира) тази основна връзка. Хайдегер също се опитва да достигне до това (да интерпретира, да интерпретира), за да преосмисли връзката на човека със света и другите хора в първата му форма. обяснено с думи.

Той също така донесе на турски произведенията на мислители, писатели и поети като Аруоба, Юм, Ницше, Кант, Витгенщайн, Райнер Мария Рилке, Хартмут фон Хентиг, Пол Челан и Мацуо Башо. За първи път произведенията на Витгенщайн са преведени на турски от Оруч Аруо. В същото време Аруоба е един от представителите на хайку, тип поезия, произхождащ от японската литература, в турската литература. Авторът превежда и „Антихриста“ на Ницше от немски на турски.

Участвайки като лектор в събитията „Философия в Асос“, организирани от Асоциацията за философия на изкуствата всяка година, авторът прави презентации по много теми като „Какво се случи с животното от философията?“, „Наука и религия“. Той също така участва като лектор в симпозиума, проведен в рамките на дейностите на Füsun Akatlı за култура и изкуство.

Oruç Aruoba участва в избирателната комисия заедно с Füsun Akatlı, Ahmet Cemâl, Doğan Hızlan, Nüket Esen, Orhan Koçak, Nilüfer Kuyaş и Emin Özdemir в конкурса за литературна награда „Cevdet Kudret“ през 2006 и 2011 година.

Въпреки че стилът и пунктуационните знаци, използвани от Аруоба в неговите стихове, са извън правилата на литературата, тази ситуация се разглежда от академичните среди като стил на художника.

артефакти 

• Фрази, Имало едно време, 1990 г., издателство Metis
• Кажи тук, 1990, публикации на Metis
• Walking, 1992, публикации на Metis
• Хани, 1993, публикации на Метис
• Ol / An, 1994, поезия, публикации на Metis
• Cut Inspiration / керемида, 1994, поезия, публикации на Metis
• Късни заявки, 1994 г., поезия, издателство Метис
• Sayıkimler, 1994, поезия, публикации на Metis
• Далеч, 1995 г., публикации на Metis
• Близо, 1997 г., издателство Metis
• Какво е нищо, 1997, haikular, Публикации на Varlık
• С, 1998, публикации на Metis
• Бележник Çengelköy, 2001, публикации на Metis
• Zilif, 2002, Публикации за наводнения
• Doğançay's Çınarları, 2004, стихотворение, издателство Metis
• Self, 2005, публикации на Metis
• Oak Whispers 2007, публикации на Metis
• Със сигурност във възгледа за информация на Дейвид Хюм, 1974 г.
• Свързаност на обекта (Хюм - Кант - Витгенщайн), 1979
• Кратка бележка за Selby-Bigge Hume, The Paper, Единбург, 1976 г.
• Hume Kant Read, Notification, Marburg, 1988