Искаме ли да защитим нашата среда?

искаме ли да имаме своя отговор
искаме ли да имаме своя отговор

Докато празнуваме Световния ден на околната среда на 5 юни под глобалната епидемична заплаха от вируса, какъв мащаб можем да защитим и защитим нашата среда и света?

Глобалната криза, която преживяваме, отново показа, че ако човечеството не спре да се преструва на собственик на природата и граби и разграбва природни ценности с шепа човешки общества, които са неизбежни, днес ще бъде почти невъзможно да оцелее. Видяхме и разбрахме, че „кризата е глобално решение и глобална“. Защото основната причина за кризата са изменението на климата в глобален мащаб и унищожаването на природата, която го е причинила.

Когато разглеждаме целостта на Ескишехир и нашата страна, ние, като Асоциация за опазване и развитие на околната среда на Ескишехир (ESÇEVDER), сме притеснени, когато приветстваме 5 юни, Световния ден на околната среда, тъй като проблемите и притесненията ни се увеличиха повече от вчера.

Процесите на строителство и възлагане на обществени поръчки продължават в съответствие с договорите за атомната електроцентрала и топлоелектрическата централа за въглища, които се правят един след друг с регламентите на политическата воля, сякаш нарушават всички законови правила. Мерките за преодоляване на някои правни пречки пред това, измененията в закона се правят една след друга. Разграбването и плячкосването са почти узаконени и стават нещо обичайно.

В почти всеки регион на страната ни водните ресурси и реките са приватизирани и тяхната окупация продължава, за да се изгради хидроелектрическа централа (HEPP). С комерсиализацията на природните водни ресурси на страната нашите водни ресурси са изправени пред унищожение. От друга страна, местните хора, които са естествени собственици на природни водни ресурси, се изправят срещу това ограбване, съпротива и бунт. Викът на хората и техните искания за оцеляване обхващат потоци, гори, нашите езера и нашите природни ценности.

Наблюдаваме, че сривът на мините, кариерите, изключително произволните и ненаучни, непланирани практики и унищожаването на горските територии продължават безпрепятствено в условията на глобална криза.

Горските площи, селскостопанските площи продължават да се изразходват от усилията за създаване на наеми, оставяйки мястото на жилищни и промишлени структури с темповете на така наречените проучвания за планиране, които съдържат всички научни аргументи.

Обратните и мръсни технологии се разпространяват в цялата страна, сякаш контрабандират стоки от огъня. Нашите жизнени пространства са на път да се превърнат в сметище за гръб и мръсни технологии, особено ядрени и пластмасови отпадъци.

След „Глобалния зелен план“, който беше трансформиран в програма на ниво ООН с Парижкия договор за 2015 г., Европейският съюз сподели новия пакет за възстановяване с обществеността в тези дни, когато бяха взети решения за пакетите за икономическо възстановяване на страните.

Изпълнителният орган на Европейската комисия, Европейската комисия, планира да реализира целта си за „неутрален климат“ до 2021 г., с бюджетен пакет от 2027 трилиона евро за 1,1-750 г. и нов 2050 милиарда фонд за икономическо възстановяване. ЕС ще наддаде за 2 милиарда гигавата възобновяема енергия за 15 години и ще инвестира 25 милиарда евро. По същия начин до 2025 г. той цели да увеличи продажбите на чисти превозни средства с 2 милиона станции за зареждане на електрически и водородни превозни средства.

  • Всички лидери на ЕС са се съгласили с обяснение, че отговорът на кризата Ковид-19 трябва да бъде оформен на базата на зелена трансформация.
  • 19 Правителството на ЕС подписа призива с искане Зеленият ред на ЕС да бъде в центъра на плановете за възстановяване на ЕС. Освен това Германия и Франция, двете най-големи икономики на съюза, поискаха изготвянето на „зелена пътна карта“ за всички сектори.
  • Подготвяйки се да поеме председателството на ЕС на 1 юли, германският канцлер Ангела Меркел е неизбежна, че дейностите, насочени към борбата с изменението на климата, ще играят важна роля в периода на германското председателство.
  • Група от 180 политици, неправителствени организации, профсъюзи, представители на частния сектор и мозъчни тръстове създадоха „Алианса за икономическо възстановяване“ с искане да се поставят климатичните промени в центъра на плана за възстановяване.
  • Организацията, представляваща повече от 40 милиона здравни специалисти в световен мащаб, се срещна с инвеститорската група, управляваща трилиона долара финансови активи, и повече от 150 лидери в света на бизнеса с търсенето на екологично възстановяване на икономиката. В същото време Световната здравна организация изрази въпроса за „Здравословно и екологично възстановяване на СЗО“.

Асоциацията за опазване и развитие на околната среда Eskişehir (ESÇEVDER) определи процеса на епидемия от коронарен вирус като „Глобален проблем, глобален в решение“ и в този контекст изброяваме какво трябва да правим като държава.

  • С използването на чисти и възобновяеми енергийни източници (слънчева, вятърна, геотермална, водородна и др.) Трябва да се възприеме ефективно използване на енергия и 100% възобновяема енергия.
  • Споразуменията за ядрените централи, предвидени да бъдат направени в Синоп и Аккую, и, разбира се, опитите да се превърне страната в ядрена сметица, трябва незабавно да се изоставят.
  • Стотици конструкции на HEPP трябва да бъдат изоставени.
  • Работата на ТЕЦ трябва да бъде спряна и строителството на нови да бъде изоставено.
  • Запълването и заемането на бреговете трябва да приключи.
  • Канал Истанбул и т.н. "Луд!" проектите трябва да бъдат изоставени и да се реализират екологично интелигентни проекти.
  • Горските площи и селскостопанските райони трябва да бъдат защитени.
  • Пластмасовите отпадъци трябва да се предотвратят Турция да се превърне в боклук.
  • Работата с инфраструктурата трябва да се ускори за използването на електрически превозни средства.
  • Предотвратяване на хайвер чая да се замърси.
  • Нашите земеделски стопани и селскостопански работници трябва да бъдат подкрепени със сериозни програми за стимулиране и подкрепа в селското стопанство.
  • Химикалите, използвани в селското стопанство, трябва да бъдат предотвратявани да причиняват екологични проблеми чрез смесване с напояване и подземни водни ресурси, а използването на местни семена без използване на химикали трябва да бъде насърчавано.

На 5 юни, Световния ден на околната среда, ние, като Асоциация за опазване и развитие на околната среда Eskişehir (ESÇEVDER), предупреждаваме и призоваваме още веднъж.

2020 г. трябва да бъде повратна точка в живота, която е в мир с природата и трябва да се предприемат необходимите стъпки възможно най-скоро, за да се минимизират въглеродните емисии.

Бъдете първите, които коментират

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*