Мехмет Сайгач, машинистът на влака, който откара Ататюрк от Малатия до Диярбакьор, почина на 15 октомври 2008 г. на 98-годишна възраст. Сайгач, който живееше в Ескишехир, имаше 4 деца и 6 внуци.
Мехмет Сайгач, който започва работа като чирак, когато е на 16 години в завода за държавни железници Сивас, след като дългът му като местен е работил като машинист на парни влакове, след като е работил 4 години. Сайгач работи като механик по време на 4.5-годишните пътувания в общежитията, използвайки железопътната линия на Ататюрк.
Преди смъртта си Мехмет Сайгач каза на журналистите, че през 1936 г. той е довел Ататюрк в Диарбекир с влак от Малатия. Сайгач каза:
Бях механикът на влака, който пое на Atatürk, от Diyarbakır, Erzurum, Haydarpaşa, İskenderun до Анкара. Най-честните и най-весели дни бяха онези дни. Защото носех Ататюрк. Ататюрк е прародител на турската нация. Не вярвам, че вече няма да има човек, който има повече в Турция. Ататюрк пътуваше в чисти бели вагони. Щеше да дойде при нас, преди да се качи на влака. Бихме му дали предложение. Бихме отвели Ататюрк до последната гара. На последната гара гардата получи угощение. Не бихме се угощавали с това, но този бял влак имаше трапезария. В тази зала 2 машинисти, 2 стрелци ни донесоха храна като готвач. Там си хапнахме. Вече не можете да видите храната от там. Той направи много вкусна, много вкусна, добра храна. Днес тази страна и дори чужди държави имат нужда от лидер като Ататюрк. "
ИЗПЪЛНИХ АТАТУРК ДО ДИРЯРБАКИР ПО ВРЕМЕТО, КОЙТО ИСКАХ ”
Мехмет Сайгач, който избухна в сълзи, докато разказваше спомен, че е живял, докато завеждаше Ататюрк при Диярбакыр, каза: „Взех един ден Ататюрк в Диарбекир. Пристигнахме на гара Ергани, доставяхме вода на машината. Междувременно Ататюрк заповяда "Нека влезе в Диарбекир в 18.00 часа". Не успях да вляза в този час, възразих. Но тъй като Ататюрк заповяда, исках да ми бъде позволено да пътувам между Ергани и Диарбекир със скорост 50 километра в час. Разследващите дадоха разрешение. Тъй като тогава линията беше нова, нямаше скорост, по-голяма от 40 километра в час. Със скорост от 50 километра в час инспекторите ме качиха на борда и пристигнахме в Диарбекир точно в 18.00 часа. Тогава Ататюрк ме повика на негова страна. "Защо първо се обжалвахте и след това влязохте в Diyarbakır в 18.00?" попита. Обясних ситуацията. „Паша, разрешение за скорост от 40 километра в час е дадено, 50 километра в час, трябва да отида до Диярбакюр по всяко време. Разследващите поеха отговорност, влязох в Diyarbakır в 18.00. Нека Аллах да ги пази, щяха да ме обесят, ако вагонът, който те превозваше, се преобърне. Този влак носи предците на турската нация, не е лесно. " Тогава го хареса толкова много, че имаше висок мъж със себе си. Той посочи към него. Дадоха ми плик. Не знаех какъв е този плик. След като Atatürk си тръгна, отворих плика и очите ми оживяха. Имаше 5 пъти над заплатата, която получих с парите от този период в плика. Той ми даде бонуси. Иска ми се да бях спасил тези монети. Тогава той ме повика на всичките му пътувания. В края на всяко пътуване ми бяха дадени 5 бонуса за заплати. Вероятно ми хареса да използвам машината. Сега толкова търся Ататюрк, че плача, когато си спомням онези дни. “ той проговори.
Бъдете първите, които коментират