За джамията и комплекса на Фатих

Джамия и комплекс Фатих е джамия и комплекс, построен от Фатих Султан Мехмед в квартал Фатих в Истанбул. В комплекса има 16 медресе, darüşşifa (болница), табхане (къща за гости), имарет (кухня за супи), библиотека и турска баня. Построен е на един от седемте хълма на града. Джамията е възстановена след земетресението през 1766 г. и приема сегашната си форма през 1771 година. В джамията, където са засечени земните скоси при земетресението в Гьолкюк през 1999 г., дейностите по укрепване и възстановяване на земята бяха инициирани от Главната дирекция на фондациите през 2008 г. и бяха отворени за поклонение през 2012 г.

История на джамията Фатих

Смята се, че е църквата Хавариюн, построена по време на управлението на Константин I на хълма, където се е намирала джамията през византийския период. Смята се, че византийските императори са били погребани на този хълм. Известно е, че Константин е погребан на този хълм, който навремето е бил извън града. След завладяването тази сграда се използва като църква на Патриаршията. Когато Фатих султан Мехмет искал да построи джамия и комплекс тук, патриархатът се преместил в манастира Памакаристос.

Строежът му започва през 1462 г. и е завършен през 1469 г. Неин архитект е Синайддин Юсуф бин Абдула (Атик Синан). Джамията е повредена при земетресението в Истанбул 1509 г. Ремонтиран е през периода Баязид. Султан III.За разрушен от земетресение през 1766г. Между 1767 и 1771 г. Мустафа ремонтира джамията от архитекта Мехмед Тахир Аха. Поради тази причина джамията е загубила първоначалния си вид. На 30 януари 1932 г. в тази джамия е прочетен първият турски адхан.

Архитектура джамия Фатих

От първата конструкция на джамията са останали само трите стени на двора на чешмата, фонтан, тач врата, михраб, минарета и част от околната стена. В двора на фонтана портикът, успореден на стената на киблата, е по-висок от останалите три посоки. Външните барабани на куполите са осмоъгълни и седят на арките. Арките обикновено са украсени с червен камък и бели мрамори, за тези на въртене се използва само зелен камък. Горният и долният прозорец са заобиколени от големи корнизи. Стъпките са направени от мрамор и се определят от много големи и здрави корнизи.

Железните пръти са направени от дебело желязо с топка. Осем от портиковите колони са зелена Евбея, две са розови, две са кафяв гранит, а някои от притвора са направени от царевичен гранит. Капителите са изцяло направени от мрамор и всички те са от сталактит. Основите също са мраморни. Дворът има три порти, една в киблата и две отстрани. Фонтанът има осем ъгъла. Михрабът е мокър със сталактит. Ъглите на килиите са украсени със зелени колони, пясъчни часовници и завършват с елегантна корона. На буркана има едноредов стих. Дванадесетте нарязани минарета са комбинирани с джамията в голяма хармония. Плочки с плочки са в прозореца месеци отдясно и отляво на последната стена на сбора.

При първата конструкция на джамията Фатих върху стените и два стълба е поставен купол за разширяване на зоната на джамията, а пред нея е добавен полукупол. Така куполът, с диаметър 26 м, остава най-големият купол за цял век. Когато джамията е построена за втори път, е създадена малка куполна заострена сграда чрез прилагане на плана на контрафорсите. В настоящия случай централният купол седи върху четири слонови мазнини и го заобикаля от четири полукупола. Половината и пълните куполи на втора степен около полукуполите покриват галериите пред крановете за отмиване в махфила и отвън. От лявата страна на михраба има махфили Хюнкар и стаи, в които се влиза по широка рампа от страната на гробницата.

Каменните конуси на минаретата са направени в края на 19 век. Когато архитектът Мехмед Тахир Аня ремонтира джамията, той комбинира класическите парчета от старата джамия и бароковите парчета, които възстановява. Тъй като в последно време гипсовите прозорци на джамията са разрушени, те са заменени с обикновени рамки. Пожарният басейн до вратата на двора Султан II. Построена е от Махмуд през 1825г. Джамията имаше голям външен двор. Вратата му, водеща към табана, излетя от старата джамия.

Светилища и Хазире 

Тук е гробницата на много важни фигури от османската история, особено гробницата на Фатих Султан Мехмед. Съпругата на Фатих и II. В съкровищницата са мавзолеите на Гюлбахар Валиде Султан, майката на Баязид, "Плевенският герой" Гази Осман паша и майсторът на маснави Абидин паша. Фактът, че тук са гробовете на велики везири, ейхюлислами, мюсюлмани и много учени, позволява османският протокол да бъде видян заедно, сякаш е бил на церемония. Някои от държавниците и учените, чиито гробове са тук, са както следва:

• Великият везир Мустафа Найли паша
• Великият везир Абдурахман Нуреддин паша
• Великият везир Гази Ахмед Мухтар паша
• Сейхулислам Амасиеви Сейид Халил Ефенди
• Шейхюлислам Мехмед Рефик Ефенди
• Ахмет Чевдет паша
• Емрула Ефенди. Министър на образованието.
• Йесари Мехмед Есад Ефенди. Калиграф.
• Йезаризаде Мустафа Изет Ефенди. Калиграф.
• Сами ефенди. Калиграф.
• Амиш ефенди. Гробница суфи и Фатих.
• Ахмед Тахир Ефенди от Мараш. Ученик на Амиш Ефенди.
• Kazasker Mardini Yusuf Sıdkı Efendi
• Исмаил Хаки Ефенди от Манастър. Проповедник на джамии в Селатин.
• Чехендерзаде Ахмед Хилми бей. Професор по философия Дарулфюнун и.
• Болахенк Мехмед Нури бей. Музикант, учител и композитор.
• Ахмед Мидхат Ефенди
• Косе Райф паша
• Акиф паша
• Султанзаде Махмуд Челаледин сър
• Външен министър Велиюдин паша
• Външният министър Мехмед Рашид паша
• Хейс Исхак ефенди
• Ферик Янялъ Мустафа паша
• Ибрахим Субаши (Токатли)
• Генерал Пертев Демирхан