Парниковите газове, изпускани в атмосферата с ефекта на промишлени и селскостопански дейности, особено използването на изкопаеми горива, увеличават средните температури, измерени по целия свят. Повишаване на температурата, опустиняване, дисбаланс на валежите, суша, буря и др., Което може да се разглежда като резултат от глобалните климатични промени. метеорологични събития като, причиняват да се виждат много. Разработват се транснационални политики за намаляване на ефектите от изменението на климата върху живия живот и екологичния баланс на света. Климатичната криза се разглежда на световната сцена с разпоредби като Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, Протокола от Киото и Парижкото споразумение, въпреки че се обсъждат техните дейности и техния принос за постигане на предвидените резултати. Глобалната климатична криза също е на дневен ред на регионалните икономически и политически организации и Европейският съюз е на първо място сред тези организации.
С обявения в края на 2019 г. Европейски зелен консенсус Европейската комисия сподели своите нови екологични планове със световната общественост. Споразумението изисква радикална и природосъобразна трансформация, особено индустриалните дейности в Европейския съюз, и в рамките на този обхват има за цел да намали въглеродните емисии с 2030% под нивата от 1990 г. до 55 г. и да превърне континента в неутрална към въглерода зона до 2050 г. с цел нулеви емисии на въглерод. Планът на Европейския съюз не се ограничава до европейския континент и търговските партньори и съседите на ЕС ще бъдат пряко засегнати от мерките, предвидени в този план в стъпките, които трябва да бъдат предприети към изменението на климата, което е глобален проблем по своята същност.
В средата на септември 2020 г. Европейската комисия сподели своя доклад за отразяването на целите за 2030 г. в различни сектори. В доклада, публикуван от Комисията, се правят оценки за всички сектори, занимаващи се с икономическа дейност. Един от тези сектори са транспортният и логистичният сектор, които имат важен дял в емисиите на парникови газове. Целевото намаляване на въглеродните емисии ще бъде постигнато с инструменти като комбинация от различни видове транспорт, промени в горивната смес, по-широко използване на устойчиви видове транспорт, цифровизация и механизми за стимулиране.
Докладът, представен от Европейската комисия, включва следните препоръки относно транспортната и логистичната индустрия.
• Възобновяема енергия: Транспортният сектор ще трябва да увеличи своя дял от възобновяеми енергийни източници до около 2030% до 24 г. чрез използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива като електрификация, модерни биогорива или други устойчиви алтернативи. Необходимостта от инфраструктура също ще възникне, за да се осигури широкомащабно разпределение на възобновяеми енергийни източници.
• Устойчиви алтернативни горива за авиацията и морето: За да се подобри ефективността на самолетите, корабите и техните операции и да се увеличи използването на устойчиво произвеждани възобновяеми и нисковъглеродни горива, двата сектора ще трябва да увеличат работата си в тази област.
• Система за търговия с емисии на ЕС (ETS) за път: Разширяването на СТЕ, което в момента е на дневен ред от Комисията, вероятно ще обхване емисиите от автомобилния транспорт. Комисията ще се опита да включи пътя в своето правно предложение за удължаване на СТЕ. Съществуват обаче индикации, че председателството на Комисията има съмнения дали подобна мярка е подходяща за сектора на автомобилния транспорт.
• EU ETS за авиацията и мореплаването: Комисията отбелязва, че ЕС трябва да продължи да регулира въздушните емисии в рамките на ЕС, поне в СТЕ, и да включи морския транспорт в рамките на ЕС в СТЕ.
• Стандарти за ефективност на емисиите на CO2 за превозни средства: Въпреки че Комисията планира да преразгледа и засили стандартите за емисии на CO2030 за 2 г. за леки и лекотоварни автомобили, понастоящем камионите не са обхванати, тъй като стандартите за 2022 г. за камионите трябва да бъдат преразгледани през 2030 г.
• Прогресивно отстраняване на двигатели с вътрешно горене в превозните средства: Комисията ще разгледа кога доставките на двигатели с вътрешно горене в автомобилите за вътрешния пазар на ЕС ще трябва да бъдат спрени. Засега този план се отнася само за конвенционалните автомобили, но Комисията споменава, че в това отношение ще трябва да се направи оценка и на камионите.
Начините, по които може да бъде постигната целта на ЕС за намаляване на емисиите, ще бъдат определени чрез разработване на законодателни предложения от Комисията. До юни 2021 г. действащото законодателство ще бъде прегледано и ще бъдат направени необходимите промени.
Европейският зелен консенсус също се отнася до определянето на резултатите и планирането на стъпките на Турция към тях е важно по няколко начина. Първият от тях са мерките, които трябва да се предприемат от индустриите, занимаващи се с производство за външната търговия на Турция. Следва да се оцени вероятното въздействие на Турция върху индустрията на въглеродни гранични данъци, за да се защити конкурентоспособността на европейските фирми, занимаващи се с екологично производство. Страните производители с ниски емисии ще имат изгодна позиция в търговията с ЕС. Когато се има предвид, че половината от износа на Турция за страните от ЕС, възниква важността на мерките, които трябва да бъдат предприети.
Друга планирана област е транспортният сектор. Целите, които ЕС трябва да определи по отношение на транспортния сектор, които могат да се разглеждат като неразделна част от външната търговия, ще бъдат отразени както в транспортния сектор, така и в производствения сектор. Поради тази причина може да се наложи превоз на товари, превозвани главно по шосе, към екологично чисти видове транспорт като железопътен и комбиниран транспорт, правилното проектиране на логистични центрове, където се улеснява трансферът на товари между видовете транспорт, и законодателни промени и промени в изпълнението, които ще бъдат внесени въз основа на принципа на устойчивост. Инвестирането в екологосъобразни технологии, насърчаването на тези инвестиции, разработването и улесняването на физическата и законодателната инфраструктура на транзитния транспорт могат да се разглеждат като други мерки, които трябва да се предприемат.
Сертификатът за устойчива логистика, създаден и представен за първи път от UTIKAD на 2014-ия световен конгрес на FIATA, организиран от UTIKAD през 52 г. с мотото „Устойчив растеж в логистиката в Истанбул“, е един от абсолютните показатели за значението, което UTIKAD приписва на устойчивостта на индустрията. В рамките на обхвата на сертификата устойчивостта не само беше сведена до изменението на климата, но беше разработен цялостен подход към устойчивостта на компаниите, работещи в логистичния сектор в широка перспектива от правата на служителите до системата за удовлетвореност на клиентите. UTIKAD получи наградата за герой с ниски въглеродни емисии, присъдена на организации, които подкрепят борбата срещу изменението на климата чрез намаляване на техния въглероден отпечатък в рамките на петата среща на върха на въглерода в Истанбул, проведена през 2018 г. с инициативата за устойчива логистика
Пътят на UTIKAD за устойчивост също е пренесен на международната арена, като представлява в Института за устойчива логистика CLECAT и председателството на Работната група за устойчива логистика FIATA, което беше предприето от генералния директор на UTIKAD Cavit Uğur през 2019 г. В работната група на FIATA за устойчива логистика е посочено, че устойчивостта на логистичния сектор е възможна при всеобхватен подход към темата и проектите, разработени от работната група, се оценяват в тази рамка.
Алперен Гюлер
Мениджър секторни отношения на UTIKAD
Бъдете първите, които коментират