1 юли е 182-ият (183-и през високосна година) ден от годината според григорианския календар. Остават 183 дни до края на годината.
железница
- 1 юли 1873 г. Железопътна линия Русе-Варна Барон Хирш заем от Европейската Турция Бизнес железници.
- 1 Юли 1911 Линията Bulgurlu-Ulukışla (38km) бе открита по железопътната линия Анадолска-Багдадска.
- 1 юли 1917 В района на Maan, 7 тел е бил отрязан, два моста са били взривени, а 7 телеграфният стълб е бил разрушен.
- 1 Юли 1930 линия Bolkuş-Filyos е отворена.
- 1 юли 1934 г. Клонът на линията Fevzipaşa-Diyarbakır на гарата Yolçatı достига Elazığ. На 344-ия километър от железопътната линия Fevzipaşa-Diyarbakır, 24-километровата линия от гара Yolçatı беше пусната в експлоатация с церемония, проведена на 11 август 1934 г.
- 1 Юли 1937 Линията Toprakkale-Payas и Fevzipaşa-Meydanıekbase бяха национализирани и отворени за експлоатация.
- 1 Юли 1943 Линията на Батман-Бешири (33 км) е в експлоатация
- 1 Юли 1946 линия Elazığ-Palu (70 км) е отворена.
- На 1 юли 2006 г., която Турция е ратифицирала, "Конвенцията за международен железопътен транспорт" (COTIF) влезе в сила.
- 1 Юли 2008 Влакът е свобода / Hürriyet Ние сме на церемонията по откриването на правия влак.
- 1 Юли 2016 Мостът Osmangazi е завършен и мостът е отворен.
Olaylar
- 1527 г. - Основан е Университетът на Филипс в Марбург, първият и най-старият протестантски университет в света.
- 1683 г. - Започва виенската офанзива на османските армии.
- 1736 - 23-и османски султан III. Ахмет умря; заменен от Махмуд I.
- 1798 г. - Наполеон напада Египет.
- 1839 г. - Султан II. Махмут умря; Султан Абдулмечит зае неговото място.
- 1867 г. - Британският закон за Северна Америка е приет като канадска конституция, създаваща Канадската конфедерация. Джон А. Макдоналд стана първият министър-председател.
- 1878 г. - Кипър е прехвърлен временно в Обединеното кралство, като собствеността върху земята остава при османците.
- 1881 - Първото международно телефонно обаждане в света, Св. Стивън (Ню Брунсуик) и Кале (Мейн).
- 1903 г. - Тур дьо Франс („Тур дьо Франс“) се провежда за първи път. Френският Морис Гарин спечели това състезание и му бяха присъдени 6075 франка.
- 1908 г. - SOS е приет като международен сигнал за аварийния код на Морзе.
- 1911 - Създадена е обсерватория Кандили.
- 1920 - в Анкара е открито „Обучение за назначаване на офицери от Сунуф-у Мухтелайф“ за обучение на офицери.
- 1921 г. - Основана е Комунистическата партия на Китай.
- 1925 г. - Организирана е първата лотария в полза на училищата на турското въздухоплавателно общество.
- 1926 г. - „Законът за каботажа“, който регламентира принципите на морския транспорт и търговията, влиза в сила.
- 1927 г. - Мустафа Кемал, който напусна Истанбул на 16 май 1919 г., беше посрещнат с големи церемонии, когато дойде в Истанбул за първи път след освобождението.
- 1929 г. - Пусната в експлоатация телефонна линия Истанбул-Анкара.
- 1935 г. - железницата Айдън е национализирана.
- 1937 г. - Национализирани са железниците Топракале, Искендерун, Февзипаша - Мейданекбер.
- 1946 г. - Открита е железопътната линия Елазиг-Палу.
- 1960 г. - Сомалия обявява своята независимост.
- 1962 г. - Руанда и Бурунди обявяват своята независимост.
- 1963 г. - „Пощенските кодове“, системата на пощенските кодове в САЩ, започва да се използва.
- 1966 г. - Канада създава първото цветно телевизионно предаване.
- 1968 г. - Подписва се Договорът за ограничаване на ядреното оръжие.
- 1974 г. - умира президентът на Аржентина Хуан Перон; Наследен е от съпругата си Изабел Перон.
- 1979 г. - Sony представи Walkman.
- 1983 г. - Пътнически самолет тип „Илюшин“, принадлежащ на Севернокорейските авиолинии, се разби в планинския регион на Гвинея-Бисау: 23 души бяха убити.
- 1984 г. - TRT преминава към пълноцветно излъчване по телевизията.
- 1988 г. - В Съветския съюз Комунистическата партия одобрява политиката на Горбачов за "Перестройка".
- 1987 - Започват строителни работи по тунела под Ламанша.
- 1991 г. - Варшавският договор е официално разпуснат.
- 1992 г. - TRT-INT / Евразия започват излъчвания.
- 1994 г. - След 27 години изгнание лидерът на ООП Ясер Арафат се завръща в Палестина.
- 1996 г. - Установява дипломатически отношения с Азербайджан, Ирландия и Тунис.
- 1996 г. - Първият ядрен реактор в Турция започва да се изгражда в Центъра за ядрени изследвания и обучение в Чекмедже.
- 1996 - Завършена е версия 1.0 на PNG изображението.
- 1997 г. - Китай възвръща суверенитета на града-държава Хонконг от Обединеното кралство след 156 години.
- 2002 г. - Създаден е Международният наказателен съд.
- 2002 г. - Руски пътнически и немски товарен самолет се сблъскват във въздуха над град Юберлинген в Южна Германия: 71 души са убити.
- 2003 г. - Турция ратифицира 6-ия протокол от Европейската конвенция за правата на човека, който предвижда отмяна на смъртното наказание в мирно време.
- 2004 г. - Хорст Кьолер става президент на Германия.
- 2006 г. - Китай отваря най-дългата железопътна линия в света - 5 72 километра, свързваща Тибет с Китай.
- 2012 г. - Испания стана шампион за втори пореден път, побеждавайки Италия с 2012: 4 във финала на Европейското първенство по футбол през 0 г.
- 2013 г. - Хърватия стана член на ЕС.
раждания
- 1481 - II. Кристиан, крал на Дания († 1559)
- 1506 - II. Лайош, крал на Унгария и Бохемия († 1526)
- 1532 - Марино Гримани, 89-и херцог на Република Венеция (ум. 1605)
- 1646 - Готфрид Вилхелм Лайбниц, немски математик (умира 1716)
- 1725 - Жан-Батист Донатиен дьо Вимер, френски благородник и военен командир (ум. 1807)
- 1742 - Георг Кристоф Лихтенберг, немски професор по природни науки, астрономия и математика, писател, критик (умира 1799)
- 1804 - Жорж Санд, френски писател († 1876)
- 1818 - Игнац Семелвайс, унгарски учен и лекар († 1865)
- 1829 - Абрахам Бехор Камондо, френски банкер, колекционер и филантроп (ум. 1889)
- 1835 г. - Алфред фон Гучмид, германски историк и ориенталист († 1887)
- 1844 - Върни Ловет Камерън, английски изследовател (ум. 1894)
- 1847 - Хайнрих Гелцер, немски класически филолог, историк на античността и Византия († 1906)
- 1858 г. Уилард Меткалф, американски художник († 1925)
- 1862 г. - Бесим Йомер Акалин, турски професор по медицина, учен, неправителствен организатор и народен представител († 1940)
- 1872 - Луи Блерио, френски пилот, изобретател и инженер (умира 1936)
- 1873 - Алис Гай-Блаше, френски филмов режисьор и продуцент (ум. 1968)
- 1877 - Алф Спаунсър, английски футболист и мениджър (ум. 1962)
- 1879 г. - Леон Жухо, френски социалистически профсъюзен лидер и лауреат на Нобелова награда за мир (ум. 1954 г.)
- 1883 - Ищван Фридрих, министър-председател на Унгария и футболист († 1951)
- 1884 г. - Халим Солмаз, турчин, живял над очакваната продължителност на живота (ум. 2012 г.)
- 1899 - Чарлз Лаутън, английски актьор (ум. 1962)
- 1902 - Уилям Уайлър, германско-американски филмов режисьор (ум. 1981)
- 1916 г. - Абдулхаким Исмаилов, един от 3-те войници, издигнали Червеното знаме на сградата на Берлинския парламент (Райхстаг) като символ на поражението на Червената армия на Съветския съюз (СССР) от фашизма на Хитлер (2010 г.) (виж Битката при Берлин)
- 1916 - Оливия де Хавиланд, английска актриса и носителка на Оскар (ум. 2020)
- 1923 - Неджат Деврим, турски художник († 1995)
- 1926 - Франсоа-Режи Бастид, френски политик, литературовед и дипломат (ум. 1996)
- 1926 - Ханс Вернер Хенце, немски композитор (ум. 2012)
- 1929 - Джералд Еделман, американски биолог (ум. 2014)
- 1929 г. - Камил Язиджи, турски индустриалец и бизнесмен
- 1930 - Емин Канкуртаран, турски бизнесмен и бивш президент на Фенербахче (умира 2009)
- 1930 - Мустафа Акад, сирийско-американски филмов режисьор и продуцент (ум. 2005)
- 1930 - Осман Нуман Баранус, турски поет и писател (ум. 2005)
- 1931 - Лесли Карон, френска актриса
- 1934 - Клод Бери, роден във Франция режисьор, актьор, продуцент (ум. 2009)
- 1934 - Сидни Полак, американски режисьор, продуцент и актриса (ум. 2008)
- 1935 - Дейвид Проуз, английски културист (ум. 2020)
- 1936 - Бекир Шидки Сезгин, турски певец и композитор (ум. 1996)
- 1938 - Абдурахман Кизилай, туркменски музикант (ум. 2010)
- 1938 г. - Ялчин Кючук, турски писател, икономист и политолог
- 1939 Карън Блек, американска актриса (ум. 2013)
- 1939 г. - Мохамед Бакир Ал-Хаким, Иракски имитационен орган
- 1939 г. - Суна Селен, актриса от турския театър, кино и сериал
- 1940 - Cahit Zarifoğlu, турски поет († 1987)
- 1941 - Майрън Скоулс, американско-канадски икономист
- 1941 - Twyla Tharp, американска танцьорка, хореограф и писателка
- 1942 - Женевиев Буйолд, канадска актриса
- 1942 - Андрае Крауч, американски певец на госпел, композитор, автор на песни (умира 2015)
- 1942 г. - Иззет Ибрахим ед-Дури, иракски политик и военен командир (ум. 2020 г.)
- 1945 г. - Деби Хари, американска певица, автор на песни и актриса, най-известна като водеща певица на Blondie
- 1946 г. - Мирея Москосо, панамски политик
- 1947 г. - Сами Хощан, турски осъден по делото Сусурлук и обвиняем по делото Ергенекон (ум. 2015 г.)
- 1952 г. - Дан Айкройд, американски актьор
- 1952 г. - Брайън Джордж, британско-израелски комик, актьор и актьор с глас
- 1953 г. Лорънс Гонзи, министър-председател на Малта
- 1953 - Ядранка Косор, хърватски политик и бивш журналист
- 1955 г. - Кристиан Естрози, френски десен политик
- 1955 г. - Ли Кечианг, премиер на Китай (министър-председател) и партиен секретар на Държавния съвет на Китай
- 1958 г. - Бану Алкан, турска актриса и певица
- 1961 г. Карл Луис, американски спортист
- 1961 г. Даяна Франсис Спенсър, принцеса на Уелс (ум. 1997)
- 1962 г. - Калпана Чаула, индийско-американски астронавт (ум. 2003 г.)
- 1966 г. - Айдън Угурлулар, турски певец
- 1966 г. - Махир Унал, турски академик и политик
- 1967 г. - Памела Андерсън, канадска актриса и модел
- 1970 г. - Дениз Секи, турска певица
- 1971 г. - Миси Елиът, американски рапър, певица и продуцент
- 1971 Джулиана Никълсън, американска актриса
- 1975 г. - Татяна Томасова, руска спортистка
- 1976 г. - Рууд ван Нистелрой, холандски футболист
- 1976 г. - Патрик Клуиверт, холандски бивш международен футболист
- 1976 - Plies, американски рапър
- 1976 г. - Шимон Жилковски, полски хвърляч на чук
- 1977 - Лив Тайлър, американска актриса
- 1982 г. - Анелия, българска певица
- 1982 г. - Хилари Бъртън, американска актриса
- 1983 г. - Халил Аккаш, турски спортист
- 1983 г. - Шийла Таварес де Кастро, бразилска волейболистка
- 1984 - Доналд Томас, бахамски спортист
- 1986 - Агнес Моника, индонезийска певица
- 1990 - Ежел, турски певец и автор на песни
- 1991 - Serenay Sarıkaya, турско кино и телевизионно сериал актриса
- 1991 - Лукас Васкес, испански национален футболист
- 1994 - Миха Зайц, словенски футболист
- 1994 - Тич, английска певица
оръжие
- 868 - Али ал-Хади, десети от дванадесетте имами, син на 9-и имам Мохамед ал-Джавад (р. 829)
- 998 г. - Ебул-Вефа ал-Бузджани, ирански математик и астроном (р. 940)
- 1109 - VI. Алфонсо, крал на Леон от 1065-1109 г., а също и крал на Кастилия и Галисия от 1072 г. (р. 1037)
- 1277 - Байбарс, мамелюк султан, управлявал в Египет и Сирия (р. 1223)
- 1736 - III. Ахмет, 23-и султан на Османската империя (р. 1673)
- 1839 г. - II. Махмут, 30-и султан на Османската империя (р. 1785)
- 1860 - Чарлз Гудиър, американски изобретател (р. 1800)
- 1876 - Михаил Бакунин, руски анархист (р. 1814)
- 1884 - Алън Пинкъртън, американски частен детектив (р. 1819)
- 1896 - Хариет Бичър Стоу, американска писателка (р. 1811)
- 1904 - Джемседин Сами, роден в Албания османски лингвист и писател (р. 1850)
- 1904 - Джордж Фредерик Уотс, английски художник и скулптор (р. 1817)
- 1925 - Ерик Сати, френски композитор (р. 1866)
- 1929 - Йодок Финк, австрийски политик (р. 1853)
- 1950 - Елиел Сааринен, финландско-американски архитект (р. 1873)
- 1951 - Тадеуш Боровски, полски писател (р. 1922)
- 1955 - Аднан Адивар, турски учен и политик (р. 1881)
- 1963 г. - Фуат Умай, турски политик († 1885)
- 1963 - Камил Шотемпс, френски политик (р. 1885)
- 1974 - Хуан Перон, президент на Аржентина (р. 1895)
- 1981 - Марсел Бройер, американски архитект и дизайнер (р. 1902)
- 1983 - Бъкминстър Фулър, американски философ, инженер, архитект, поет, автор и изобретател (р. 1895)
- 1983 - Ерих Юсковяк, бивш германски футболист (р. 1926)
- 1983 - Сабри Юлгенер, турски професор по икономика и социолог (р. 1911)
- 1991 - Майкъл Ландън, американски режисьор, продуцент и актьор (р. 1936)
- 1992 - Франко Кристалди, италиански режисьор (р. 1924)
- 1996 - Марга Хемингуей, американска актриса (р. 1954)
- 1997 - Робърт Мичъм, американски актьор и певец (р. 1917)
- 1999 - Едуард Дмитрик, американски режисьор (р. 1908)
- 1999 - Силвия Сидни, американска актриса (р. 1910)
- 2000 - Уолтър Матау, американски актьор (р. 1920)
- 2000 - Зейят Селимоглу, турски писател и преводач (р. 1922)
- 2001 - Николай Басов, съветски физик и инструктор (р. 1922)
- 2003 - Хърби Ман, американски джаз флейтист (р. 1930)
- 2004 - Марлон Брандо, американски актьор (р. 1924)
- 2005 - Лутър Вандрос, американски певец, автор на песни и продуцент на плочи (р. 1951)
- 2006 - Рютару Хашимото, японски политик (р. 1937)
- 2009 - Карл Малдън, сръбско-американски филмов актьор (р. 1912)
- 2012 г. - Алън Г. Пойндекс, американски астронавт (р. 1961)
- 2015 - Никълъс Уинтън, британски филантроп (р. 1909)
- 2016 - Yves Bonnefoy, френски поет и есеист (р. 1923)
- 2016 - Робин Харди, английски филмов режисьор и сценарист (р. 1929)
- 2017 г. - Стиви Райън, American You tube знаменитост, комик и актриса (р. 1984)
- 2017 - Аян Садаков, български национален футболист (р. 1961)
- 2018 г. - Франсоа Корбие, френски телевизионен водещ, музикант и автор на песни (р. 1944)
- 2018 - Божидар Димитров, български политик и историк (р. 1945)
- 2018 - Джилиан Лин, английска балерина, хореограф, сценична актриса и телевизионна водеща (р. 1926)
- 2019 - Изет Ебу Ауф, египетски актьор и композитор (р. 1948)
- 2019 - Боб Колимор, роден в Гаяна, гаяно-британски ИТ учен и бизнесмен (р. 1958)
- 2019 - Сид Рамин, американски диригент, аранжор и композитор (р. 1919)
- 2019 - Жак Ружо-старши, канадски професионален борец (р. 1930)
- 2019 - Богуслав Шефер, полски композитор, педагог, музиковед и график (р. 1929)
- 2020 г. - Kwadwo Owusu Afriyie, гански юрист и политик (р. 1957)
- 2020 - Ида Хендел, полско-английска цигуларка (р. 1928)
- 2020 - Сантяго Мануин Валера, перуански активист за правата на човека и местен лидер (р. 1957)
- 2020 - Евридика Морейра, бразилски политик и професор (р. 1939)
Бъдете първите, които коментират