Днес в историята: Истанбулското радио започна да излъчва отново в новата си сграда в Харбие

Истанбул радио
Истанбул радио

19 ноември е 323-ият ден в годината (324-ият през високосна) според григорианския календар. До края на годината остават 42 дни.

железница

  • На 19 ноември 1902 г. завършва линията Зерка-Аман (20 км). 1903 септември XNUMX г. Линията до Дамаск-Дер е завършена.
  • 19 ноември 1923 г. Приблизително 1400 работници започват да стачкуват в компанията на Източните железници. Стачката продължи до 27 ноември.
  • 19 ноември 1938 г. тялото на Ататюрк е поставено в топката с топки от Долмабахче и пренесено от пристанището на Сарайбурну оттук на кораба Явуз с торпеда на Победа. Водачът на Великия вожд беше доведен в Измит с този кораб. Победата беше кацнала с торпеда. Тялото му се премести в Анкара с частен влак в 20.30:XNUMX.
  • 19 ноември Съветът на министрите на 1940 реши да използва железни кръстосани греди и да ги внася, докато те се произвеждат в Железница и стомана в Карабук.

Olaylar 

  • 1595 г. – Коджа Синан паша е уволнен поради неуспеха си във влашкия поход. Вместо това Велик везир става Текели Лала Мехмед паша. Въпреки това, след смъртта на Текели Лала Мехмед паша на 29 ноември 1595 г., той ще бъде възстановен на 1 декември 1595 г. за пети и последен път.
  • 1808 г. – В Истанбул избухва въстание под ръководството на Кандърали Мехмед. Загиват близо пет хиляди еничари и четиристотин секбан.
  • 1816 г. – Основан е Варшавският университет.
  • 1863 г. - Ейбрахам Линкълн произнася речта на Гетисбърг след спечелена битка при Гетисбърг.
  • 1881 г. – Метеор падна върху село Грослибентал, югозападно от Одеса, Украйна.
  • 1900 г. – В Обединеното кралство 119 жени, търсещи избирателно право, са арестувани за проникване в Камарата на общините.
  • 1926 г. – Троцки и Зиновиев са изключени от Политбюро на Съветския съюз.
  • 1938 г. – Тялото на Ататюрк е пренесено от Истанбул в Анкара с тъжна церемония.
  • 1941 - Обединеното кралство започва настъпление срещу германците и италианците в Северна Африка.
  • 1942 г. – Създава се „Бюро за военна икономика” за храна, облекло и гориво.
  • 1943 г. – III. Свика се конгрес по история.
  • 1946 г. – Афганистан, Исландия и Швеция стават членове на Организацията на обединените нации.
  • 1949 г. – Истанбулското радио започва да излъчва отново в новата си сграда в Харбие.
  • 1954 – Сами Дейвис-младши губи лявото си око при автомобилна катастрофа в Сан Бернардино, Калифорния.
  • 1960 г. - Амнистията е изключена. 15 хиляди задържани и осъдени са се възползвали от амнистията.
  • 1967 г. – Турското Велико народно събрание упълномощава правителството да изпраща войски в чужбина. Военноморските сили бяха приведени в бойна готовност, 28-ма дивизия в Анкара се премести в Искендерун.
  • 1977 - Египетският президент Ануар Садат става първият арабски лидер, посетил Израел.
  • 1977 г. – Боинг 727 на португалските авиолинии се разбива на островите Мадейра: 130 души загиват.
  • 1979 г. – Илхан Даренделиоглу, бивш депутат във вестник „Ортадогу“, загива при въоръжено нападение в Истанбул.
  • 1984 г. – Офицерът на ООН Енвер Ергун е убит от арменски агресори във Виена.
  • 1985 г. – Президентът на САЩ Роналд Рейгън и президентът на Съветския съюз Михаил Горбачов се срещат за първи път в Генуа.
  • 1988 - Беназир Бхуто е избрана за министър-председател на Пакистан.
  • 1990 г. – свиква се Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ); На 21 ноември беше подписана „Парижката харта“.
  • 1991 г. – 49-тото правителство е сформирано с коалицията на Партията на Истинския път под председателството на Сюлейман Демирел и Социалдемократическата популистическа партия под председателството на Ердал Иньоню. Ердал Иньоню стана вицепремиер.
  • 1992 г. – 4-ма полицаи загиват при пожара, открит в полицейската кола в Истанбул. Dev-Sol пое отговорност за атаката. На погребението на полицията беше скандиран лозунгът "Долу правата на човека".
  • 1994 – Халил Мутлу чупи 7 световни рекорда и спечели 3 златни медала на Световното първенство по вдигане на тежести. Наим Сюлейманоглу счупи 64 световни рекорда до 5 кг и спечели 3 златни медала, а Федай Гюлер счупи 70 световни рекорда на 2 кг и спечели 2 златни медала.
  • 1997 г. - В Де Мойн, Айова, Боби Маккахи ражда седмици. Това е първият случай от седем, при които всички бебета се раждат живи.
  • 1999 г. – В последния ден от срещата на върха на ОССЕ в Истанбул е подписана адаптираната версия на споразумението за обикновените сили в Европа (CFE) от лидерите на страните.
  • 2005 – Хадис клане: Група американски войници убиват група иракски цивилни, включително много деца, жени и възрастни хора.

раждания 

  • 1462 – Го-Кашивабара, 104-ти император на Япония в традиционния ред на наследяване (ум. 1526)
  • 1600 г. – Чарлз I, крал на Шотландия и на Англия и Ирландия от 27 март 1625 г. до екзекуцията му на 30 януари 1649 г. (ум. 1649 г.)
  • 1711 – Михаил Ломоносов, руски учен († 1765)
  • 1770 – Бертел Торвалдсен, датско-исландски скулптор († 1844)
  • 1805 – Фердинанд дьо Лесепс, френски дипломат и предприемач (който създал Суецкия канал) († 1894)
  • 1810 – Август Вилих, немски войник († 1878)
  • 1831 – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на Съединените щати († 1881)
  • 1833 – Вилхелм Дилтай, немски философ († 1911)
  • 1843 – Рихард Авенариус, немски философ († 1896)
  • 1859 – Михаил Иполитов-Иванов, руски композитор, диригент и учител († 1935)
  • 1875 – Михаил Калинин, болшевишки революционер, който става председател на Президиума на Върховния съвет († 1946 г.)
  • 1877 – Джузепе Волпи, италиански бизнесмен и политик († 1947)
  • 1887 – Джеймс Б. Съмнър, американски химик и лауреат на Нобелова награда по физика († 1955)
  • 1888 – Хосе Раул Капабланка, кубински световен шампион по шах (ум. 1942)
  • 1894 – Америко Томас, португалски адмирал и политик († 1987)
  • 1896 г. – Георги Жуков, маршал на СССР († 1974 г.)
  • 1898 – Артур фон Хипел, немско-американски физик († 2003 г.)
  • 1899 – Ebu'l-Kasım Hoyî е ирано-иракски шиитски авторитет (ум. 1992)
  • 1899 – Алън Тейт, американски поет († 1979)
  • 1900 – Анна Зегерс, немска писателка († 1983)
  • 1906 – Франц Шедле е последният командир на специалната бодигарда на Адолф Хитлер, Führerbegleitkommando (FBK) (ум. 1945)
  • 1909 – Питър Ф. Дракър, австрийски учен и автор в областта на мениджмънта († 2005 г.)
  • 1912 – Джордж Емил Паладе, клетъчен биолог, роден в Румъния († 2008 г.)
  • 1912 – İsmail Baha Sürelsan, турски композитор и изпълнител на класическа турска музика († 1998 г.)
  • 1915 – Ърл Уилбър Съдърланд, американски фармаколог и биохимик († 1974)
  • 1917 - Индира Ганди, министър-председател на Индия (ум. 1984)
  • 1919 г. – Вахит Мелих Халефоглу, турски дипломат и министър на външните работи († 2017 г.)
  • 1919 – Джило Понтекорво, италиански сценарист и режисьор († 2006 г.)
  • 1924 - Уилям Ръсел, английски актьор
  • 1924 – Кнут Стин, норвежки скулптор († 2011)
  • 1925 г. – Зигмунт Бауман, полски социолог и философ († 2017 г.)
  • 1933 – Лари Кинг, американски телевизионен водещ († 2000 г.)
  • 1934 г. – Курт Хамрин, шведски футболист
  • 1934 – Нуртен Иннап, турска народна певица и актриса († 2007 г.)
  • 1934 – Валентин Иванов, бивш съветско-руски футболист, мениджър († 2011)
  • 1935 – Рашад Халифа, египетски биохимик и писател на Корана († 1990 г.)
  • 1936 г. – Юан Т. Лий, тайванско-американски химик
  • 1936 – Сюлейман Туран, турски актьор на кино и театър († 2019 г.)
  • 1938 – Тед Търнър, американски бизнесмен
  • 1939 г. – Емил Константинеску, румънски професор и политик
  • 1939 – Ричард Н. Заре е американски професор по химия.
  • 1942 – Дан Хагърти, американски актьор († 2016)
  • 1942 г. – Калвин Клайн, американски моден дизайнер
  • 1953 г. – Зюбейде Севен Туран, турски писател, поет и художник
  • 1954 г. - Катлийн Куинлан, американска актриса
  • 1954 – Абдел Фатах ел-Сиси, египетски войник и президент на Египет
  • 1955 – Сам Хам, американски сценарист
  • 1956 - Айлин Колинс, пенсиониран астронавт на НАСА
  • 1956 – Ан Къри, американска журналистка
  • 1957 – Офра Хаза, израелска певица († 2000 г.)
  • 1958 Изабела Блоу, редактор на британско списание (ум. 2007)
  • 1958 – Алгирдас Буткявичюс, литовски политик, бивш министър-председател на Литва
  • 1958 – Чарли Кауфман, носител на Оскар американски режисьор, сценарист и режисьор
  • 1959 г. – Алисън Джани е американска актриса, носителка на Еми.
  • 1961 – Мег Райън, американска актриса
  • 1962 г. – Фарук Йозлю, турски политик
  • 1962 – Джоди Фостър, американска актриса, режисьор и продуцент
  • 1964 - Юнг Джин-Йонг, Южнокорейски актьор
  • 1965 г. – Лоран Блан, френски футболист
  • 1966 г. - Джейсън Скот Лий, американски актьор
  • 1969 – Филип Адамс, белгийски пилот от Формула 1
  • 1969 г. - Ерика Александър е американска актриса.
  • 1969 – Ертугрул Саглам, турски треньор
  • 1969 - Ричард Виренке, пенсиониран френски шосейн състезател
  • 1971 г. - Джъстин Ченселър, английски музикант
  • 1975 – Сушмита Сен, индийски модел и актриса
  • 1976 – Джак Дорси, американски софтуерен архитект и бизнесмен
  • 1978 – Вера Поспишилова-Чехлова, чешка спортистка
  • 1979 – Мелике Йоджалан, турска водеща и телевизионна актриса
  • 1980 – Владимир Радманович, сръбски баскетболист
  • 1980 – Родриго Барбоса Табата, бразилски футболист
  • 1983 г. - Адам Драйвър е американски актьор
  • 1985 г. – Крис Игълс, английски футболист
  • 1986 – Милан Смилянич, сръбски национален футболист
  • 1986 – Ачеля Топалоглу, турска телевизионна актриса
  • 1989 – Тайга, американски рапър
  • 1993 - Керим Фрай, Турски национален футболист
  • 1993 – Сусо е испански футболист.
  • 1994 – Ибрахима Мбайе е сенегалски национален футболист.
  • 1999 – Евгения Медведева, руска фигуристка

оръжие 

  • 1092 – Меликша, владетел на Великата селджукска държава (р. 1055)
  • 1293 – Мехтилда от Хакеборн, немска цистерцианска жрица, мистик и светица (р. 1241)
  • 1581 – Иван Иванович, руски цар на Дома Рюрик (р. 1554)
  • 1665 – Никола Пусен, френски художник (р. 1594)
  • 1692 – Георг Фридрих, германски и холандски фелдмаршал (р. 1620)
  • 1828 – Франц Шуберт, австрийски композитор (р. 1797)
  • 1868 г. – Иване Андроникашвили, генерал на Руската империя (р. 1798 г.)
  • 1883 – Уилям Сименс, немски инженер (р. 1823)
  • 1938 – Каарло Кастрен, министър-председател на Финландия (р. 1860)
  • 1949 – Джеймс Ензор, белгийски художник (р. 1860)
  • 1962 – Григол Робакидзе, грузински писател, политически писател и общественик (р. 1880)
  • 1967 – Казимеж Функ, полски биохимик (р. 1884)
  • 1968 – Мехмет Кавит Байсун, турски обикновен историк (р. 1899)
  • 1979 – Илхан Егемен Даренделиоглу, турски журналист (убит) (р. 1921)
  • 1981 – Енвер Гьокче, турски поет (р. 1920)
  • 1984 – Енвер Ергюн, турски дипломат, офицер на ООН
  • 1988 – Кристина Онасис, американска бизнесдама (р. 1950)
  • 1988 – Алън Дж. Пакула, американски режисьор (р. 1928)
  • 1992 – Даян Варси, американска филмова актриса (р. 1938)
  • 1998 – Алън Дж. Пакула, американски филмов режисьор, писател, продуцент (р. 1928)
  • 2004 – Хелмут Грим, немски актьор (р. 1932)
  • 2004 – Джон Робърт Вейн, английски фармаколог (р. 1927)
  • 2007 – Кевин ДюБроу, американски певец (р. 1955)
  • 2007 – Магда Шабо, унгарска писателка
  • 2008 – Гюндюз Суфи Актан, турски дипломат, писател и политик (р. 1941)
  • 2010 г. – Фериха Санерк, първата жена шеф на турската полиция
  • 2011 – Джон Невил, английски актьор (р. 1925)
  • 2011 – Лютфи Йомер Акад, турски кинорежисьор (р. 1916)
  • 2012 – Борис Стругацки, съветски писател (р. 1933)
  • 2013 – Даян Дисни Милър, американски филантроп (р. 1933)
  • 2013 – Фредерик Сангер, британски биохимик и лауреат на Нобелова награда по химия (р. 1918 г.)
  • 2014 – Майк Никълс, американски режисьор (р. 1931)
  • 2016 – Ида Левин, американска класическа цигуларка (р. 1963)
  • 2017 – Клаудио Баес, мексикански филмов и телевизионен актьор (р. 1948 г.)
  • 2017 – Чарлз Менсън, американски престъпник (р. 1934)
  • 2017 – Яна Новотна, чешка тенисистка (родена 1968 г.)
  • 2017 – Дела Рийз, американска певица, актриса (р. 1931)
  • 2018 – Доминик Бланшар, френска филмова актриса (р. 1927)
  • 2018 – Ева Пробст, немска актриса (р. 1930)
  • 2019 – Дисанаяка Мудиянселадж Джаяратне, 20-ти министър-председател на Шри Ланка и висш политик на Шри Ланка (р. 1931 г.)
  • 2020 г. – Себух Чулджиян, турско-арменски апостолски епископ (р. 1959 г.)
  • 2020 – Манвел Григорян, арменски войник и политик (р. 1956)
  • 2020 – Решит Карабачак, турски борец (р. 1954)

Празници и специални поводи 

  • Световен ден на тоалетната (резолюция на ООН през 2001 г.)
  • Ден на жените предприемачи
  • Международен ден на мъжете

Бъдете първите, които коментират

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*