Днес в историята: Област Тарсус на Мерсин е освободена от френската окупация

27 декември, е 361-ият (362-ият през високосна) ден в годината според григорианския календар. Брой дни, оставащи до края на годината 4.

железница

• 27 Декември 1882 Mersin-Adana искане за концесия Nafia Министерство отново изпратени до заявлението.

Olaylar

• 537 г. – Реконструкцията на Света София е завършена под личния надзор на византийския император Юстиниан I. II. Втората Света София, построена от Теодосий, е опожарена по време на въстанието на Ника през 532 г.
• 1831 г. – Експедиционният кораб „Бийгъл”, който се намираше на борда на британския натуралист Чарлз Дарвин, отплава.
• 1845 г. – Етерът е използван за първи път като анестетик в акушерството в Джеферсън, Джорджия, САЩ.
• 1901 г. – Японският химик Такамике и американският физик Абел откриват хормона адреналин.
• 1907 г. – В Париж се провежда 2-ри младотурски конгрес. В окончателната декларация администрацията на султан Абдулхамид беше критикувана.
• 1919 г. – Мустафа Кемал паша, който събира конгресите на Ерзурум и Сивас след започналата от него освободителна борба в Самсун, идва в Анкара от Сивас с членовете на Представителния комитет.
• 1921 г. – Област Тарс на Мерсин е освободена от френската окупация.
• 1928 г. – Истанбулската община наказва магазинерите, които не сменят надписите си, изписани със стари букви.
• 1934 – Две важни произведения от историята на турската опера (кукла ve Господин лидер) беше представена премиерно в читалище на Анкара.
• 1936 г. – Поетът Назим Хикмет е задържан.
• 1939 г. – Земетресение в Ерзинджан: Земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер се случи в турската провинция Ерзинджан; 32.962 100 души загубиха живота си, около XNUMX хиляди души бяха ранени.
• 1944 г. – Името на региона Capakçur е променено на Bingöl.
• 1945 г. – Световната банка е създадена в съответствие с принципите, договорени от 28 държави.
• 1949 – След 300 години холандско управление кралица Юлиана признава независимостта на Индонезия.
• 1949 г. – Подписан е културният договор между Турция и Съединените американски щати.
• 1965 г. – Нефтена платформа в Северно море на Обединеното кралство се преобръща: 4 загинали, 9 изчезнали.
• 1967 г. – Общността на кипърските турци създава „Кипърска временна турска администрация“ на острова. За президент беше назначен Фазил Кючук.
• 1968 г. – Аполо 8 се завръща на Земята, извършвайки първия полет на човек до Луната.
• 1975 г. – Експлозия на мина в Бихар, Индия: 372 загинали.
• 1977 – Абдула Баштюрк е избран за генерален президент на Конфедерацията на революционните профсъюзи (DİSK).
• 1977 г. – Истанбулската академия за икономически и търговски науки в Султанахмет е изгорена, университетът Хаджеттепе в Анкара е затворен за една година.
• 1978 г. – Испания преминава към демокрация след 40 години диктатура.
• 1979 - Афганистанското правителство в Кабул е свалено, след като специално обучени съветски сили превземат летището в Кабул. Афганистанският президент Хафизула Амин беше уволнен и убит. Започна гражданската война, която ще продължи повече от 10 години. Бабрак Кармал е назначен за глава на Афганистан.
• 1979 г. – Командването на турските въоръжени сили, водено от Кенан Еврен, дава предупредително писмо до президента Фахри Корутюрк.
• 1980 г. – 68 членове на профсъюза са арестувани заедно с председателя на DİSK Абдула Баштюрк и генералния секретар Фехми Ишиклар в Истанбул.
• 1981 г. – ст.н.с. д-р Рифат Йълдъръм, заподозряният за убийството на Бедретин Кьомерт, беше заловен в Берлин.
• 1985 г. – Офисите на Israel Airlines El Al в Рим Фиумичино – Летище Леонардо да Винчи и международното летище Виена са атакувани от организацията Абу Нидал. При атаката на летището в Рим; 16 души загинаха, 99 бяха ранени, 5 от 3-те членове на организацията бяха заловени мъртви. При нападението на летище Виена загинаха 3 души, 39 бяха ранени, 3 от 1-ма членове на организацията беше заловен мъртъв.
• 1987 г. – Културният център на Анкара е открит от президента Кенан Еврен на 68-ата годишнина от пристигането на Ататюрк в Анкара.
• 1999 г. – 4-ти граждански състав на Касационния съд решава, че забрадката не може да се разглежда в обхвата на облеклото, което се счита за безплатно във висшите учебни заведения.
• 2002 г. – Извършена е самоубийствена атака с камион-бомба в промосковския правителствен щаб на Чечения: 72 души са убити.
• 2004 г. – Опозиционният лидер Виктор Юшченко печели изборите в Украйна.
• 2007 г. – SBS изпитания бяха проведени в пилотни училища в цялата страна в Турция.
• 2008 г. – Израел започва въздушен удар около град Газа: 230 убити, повече от 400 ранени.

раждания

• 1459 – Йоан Алберт I, крал на Полша (ум. 1501)
• 1571 – Йоханес Кеплер, немски астроном († 1630)
• 1734 – Николаас Лоренс Бурман, холандски ботаник († 1793)
• 1773 – Джордж Кейли, английски инженер, изобретател и летец († 1857)
• 1776 – Николай Каменски, руски генерал († 1811)
• 1793 – Александър Гордън Лейнг, шотландски изследовател († 1826)
• 1794 – Кристиан Албрехт Блуме, министър-председател на Дания († 1866)
• 1797 – Мирза Еседула Хан Галиб, поет от периода на Моголите (ум. 1869)
• 1821 – Джейн Уайлд, ирландска поетеса, преводачка († 1896)
• 1822 – Луи Пастьор, френски химик и бактериолог († 1895)
• 1856 – Андре Гедалге, френски композитор и учител († 1926)
• 1860 – Дейвид Хендрикс Берджи, американски бактериолог († 1937)
• 1861 – Огюст Вайлан, френски анархист († 1894)
• 1867 – Леон Делакроа, белгийски държавник († 1929)
• 1867 – Самед Ага Агамалиоглу, съветски държавник и социалист революционер († 1930 г.)
• 1869 – Алвин Миташ, немски химик, историк на науката († 1953)
• 1875 – Сисоуат Монивонг, крал на Камбоджа (ум. 1941)
• 1876 ​​– Отани Кодзуи, японски будистки монах и историк († 1948 г.)
• 1890 – Тибор Шамуели, унгарски комунистически политик († 1919)
• 1891 – Александър Ладош, полски дипломат, консулски служител, журналист и политик († 1963)
• 1891 – Джордж Дж. Мийд, американски авиационен инженер († 1949)
• 1896 – Карл Цукмайер, немски драматург († 1977)
• 1898 – Инеджиро Асанума, японски политик († 1960)
• 1899 – Георги Леонидзе, грузински поет и писател († 1966)
• 1901 – Марлене Дитрих, немска филмова актриса († 1992)
• 1902 – Kemalettin Tuğcu, турски разказвач († 1996)
• 1907 – Асаф Халет Челеби, турски поет († 1958)
• 1915 г. – Гюла Зсенгелер, унгарски футболист († 1999 г.)
• 1919 – Кахиде Сонку, турска кино и театрална актриса (първата жена режисьор и първата жена звезда на турското кино) († 1981)
• 1924 – Жан Бартик, американски компютърен инженер († 2011)
• 1925 – Мишел Пиколи, френски актьор († 2020)
• 1929 – Елизабет Едгар, новозеландски ботаник (ум. 2019)
• 1931 – Скоти Мур, американски китарист († 2016)
• 1934 – Лариса Латинина, съветска гимнастичка
• 1934 – Акшит Гьоктюрк, турски литературен критик, преводач, писател и лингвист († 1988)
• 1943 – Коки Робъртс, американски журналист, политически коментатор, водещ и автор († 2019)
• 1943 Питър Синфийлд, английски поет и автор на песни
• 1944 – Ялчън Гюлхан, турски актьор († 2019)
• 1947 г. – Осман Памукоглу, турски войник, писател и политик
• 1948 – Жерар Депардийо, френски филмов актьор
• 1950 г. - Харис Алексиу, гръцки певец
• 1950 – Роберто Бетега, бивш италиански международен футболист
• 1951 – Ернесто Седило, мексикански икономист и политик
• 1952 – Дейвид Нопфлър, британско-шотландски музикант и певец
• 1956 Карън Хюз, американски политик
• 1961 – Гуидо Вестервеле, немски юрист, дипломат и политик († 2016)
• 1963 – Гаспар Ное, аржентински режисьор
• 1964 г. – Тереза ​​Рандъл, американска актриса
• 1965 – Салман Хан, индийски актьор, водещ и модел
• 1966 Бил Голдбърг, американски футболист
• 1966 Ева ЛаРю, американска актриса
• 1969 – Чайна, американски професионален борец († 2016)
• 1969 - Жан-Кристоф Булион, френски състезател
• 1971 – Гътри Гован, английски музикант
• 1974 – Маси Ока, американска актриса и специалист по дигитални ефекти
• 1974 – Фумико Орикаса, японска актриса и певица
• 1975 – Хедър О'Рурк, американска актриса († 1988)
• 1976 – Куро Торес, немско-испански защитник
• 1978 – Пелин Бату, турска филмова актриса и историк
• 1979 – Дейвид Дън, английски футболист
• 1980 – Антонио Чезаро, швейцарски професионален борец
• 1980 – Дантей Джоунс, американски професионален баскетболист
• 1981 – Емили де Равин, австралийска актриса
• 1984 – Нагихан Карадере, турски спортист
• 1984 – Pleasure P, американски R&B певец
• 1986 - Шели-Ан Фрейзър, ямайска спринтьорка
• 1988 – Хера Хилмар, исландска актриса
• 1988 – Ok Taecyeon, южнокорейски актьор, рапър, певец и предприемач
• 1988 - Хейли Уилямс, американски музикант и автор на песни
• 1990 – Милош Раонич, канадски тенисист
• 1991 – Абдул Рахим Себах, ганайски футболист
• 1995 – Тимоти Шаламе, американско-френски актьор
• 1995 – Елиф Гокалп, турска водеща
• 2005 – Кристина Пименова, руски детски модел и актриса

оръжие

• 683 – Гаозун, трети император от китайската династия Тан (р. 628)
• 1805 – Изабел де Шариер, холандска писателка, драматург и композитор (р. 1740)
• 1834 – Чарлз Ламб, английски есеист (р. 1775)
• 1849 – Жак-Лоран Агас, швейцарски художник (р. 1767)
• 1891 – Александър Ходжко, полски поет, изследовател, дипломат (р. 1804)
• 1894 – II. Франциск, последният крал на двете Сицилии (р. 1836)
• 1914 – Чарлз Мартин Хол, американски химик (р. 1863)
• 1915 – Реми дьо Гурмон, френски поет (р. 1858)
• 1923 – Гюстав Айфел, френски инженер и архитект (р. 1832)
• 1924 – Леон Бакст, руски художник (р. 1856)
• 1925 – Анна Кулишоф, еврейско-руска революционерка, феминистка, анархистка, една от първите жени, които учат медицина в Италия (р. 1857)
• 1936 – Мехмет Якиф Ерсой, турски поет (р. 1873)
• 1938 – Емил Вандервелде, белгийски социалдемократ, политик, президент на Втория социалистически интернационал (р. 1866)
• 1941 – Мустафа Чокай, член на правителството на Туркестан Алас Орда, журналист и писател (р. 1890)
• 1953 – Шюкрю Сарачоглу, турски политик и министър-председател (бивш президент на Фенербахче) (р. 1886)
• 1958 – Мустафа Мерлика-Круя, министър-председател на Албания (р. 1887)
• 1966 – Гийермо Стабиле, аржентински футболист (р. 1905)
• 1968 – Нюджънт Слотър, американски музикант (р. 1888)
• 1972 – Лестър Пиърсън, канадски политик и дипломат, който беше министър-председател 1963-1968 (р. 1897)
• 1974 – Владимир Фок, съветски физик († 1898)
• 1978 – Хуари Бумедиен, президент на Алжир (р. 1932)
• 1978 – Боб Луман, американски кънтри и рокабили певец и автор на песни (р. 1937)
• 1979 – Хафизула Емин, втори държавен глава на социалистическия режим в Афганистан (р. 1929)
• 1988 – Реха Юрдакул, турска филмова актриса (р. 1926)
• 1988 – Хал Ашби, американски филмов режисьор (р. 1929)
• 2002 – Джордж Рой Хил, американски режисьор и носител на наградата Оскар за най-добър режисьор (р. 1921)
• 2003 – Алън Бейтс, английски актьор (р. 1934)
• 2007 – Беназир Бхуто, пакистански политически лидер (р. 1953)
• 2008 – Робърт Греъм, роден в Мексико американски скулптор (р. 1938)
• 2011 – Мерал Мендерес, първа турска оперна певица и сопран (р. 1933)
• 2012 – Норман Шварцкопф, американски командир (р. 1934)
• 2012 – Норико Сенгоку, японска филмова и телевизионна актриса (р. 1922)
• 2014 – Томаж Шаламун, словенски поет (р. 1941)
• 2015 – Хюсейин Башаран, турски спортен говорител (р. 1958 г.)
• 2015 – Ейдън Хигинс, ирландски писател (р. 1927)
• 2015 – Алфредо Пачеко, национален футболист на Салвадор (р. 1982)
• 2016 – Кари Фишър, американска актриса, сценарист и писател (р. 1956)
• 2016 – Клод Женсак, френски филмов и театрален актьор (р. 1927)
• 2016 – Ратнасири Уикреманаяке, бивш министър-председател на Шри Ланка (р. 1933 г.)
• 2017 – Фернандо Бир, аржентински режисьор, режисьор, сценарист и критик (р. 1925)
• 2017 – Томас Хънтър, американски актьор и сценарист (р. 1932)
• 2018 – Хуан Баутиста Агуеро, парагвайски бивш международен футболист (р. 1935)
• 2018 – Миуча, бразилска певица и композитор (р. 1937)
• 2018 – Ричард Арвин Овъртън, американски ветеран, който е сред най-дълго живеещите хора в света (р. 1906)
• 2018 – Тадеуш Пиеронек, полски съепископ, академик и професор по право (р. 1934 г.)
• 2019 – Такехико Ендо, японски политик и бивш министър (р. 1938)
• 2019 – Дон Имус, американски радиоактьор, писател, актьор и комик (р. 1940)
• 2020 – Мустафа Кандърали, турски кларинетист (р. 1930)
• 2020 – Мохамед Ел Уафа, марокански дипломат и политик (р. 1948 г.)