Днес в историята: Facebook основан, използван от милиарди по целия свят

Основан Facebook
Основан Facebook

4 февруари е 35-ият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 330 дни.

железница

  • 4 февруари 1935 г. Ататюрк показва решителността си с думите: „Ще продължим да изграждаме железниците, които са средства за растеж и развитие“.
  • 4 февруари 2017 г. Линията за въжени линии на кабелна кола Sarısu-Tünektepe, за която Анталия мечтае от години, беше пусната в експлоатация.

Olaylar

  • 211 – Умира римският император Септимий Север. Империята е оставена на двамата му сина, които са известни с войнствените си и лоши нрави: Каракала и Публий Септимий Гета.
  • 1783 г. - Американската война за независимост: Великобритания официално обявява край на военните си действия със Съединените щати.
  • 1789 г. – Джордж Вашингтон е избран за първи президент на Съединените щати.
  • 1792 г. – Джордж Вашингтон е преизбран за президент на Съединените щати за втори мандат.
  • 1794 г. – Франция забранява робството във всичките си колонии.
  • 1899 г. – Започва войната между Филипините и САЩ.
  • 1902 г. – Първият младотурски конгрес се провежда в Париж.
  • 1917 г. – Талат паша, едно от водещите имена на Комитета на съюза и прогреса, става велик везир.
  • 1923 г. – Конференцията в Лозана е прекъсната поради невъзможността на страните да постигнат споразумение.
  • 1926 г. – Екзекуцията на Мехмет Атиф от Искилип.
  • 1927 – Британският Малкълм Кембъл, архивиран на 22 август 2010 г. в Wayback Machine. Той счупи световния рекорд, като ускори 281,4 км в час с колата си, наречена „Bluebird“.
  • 1928 г. – Австрийските нацисти протестират чернокожата художничка Жозефин Бейкър.
  • 1932 г. – Започват Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид (Ню Йорк).
  • 1936 г. – Радий Е става първият синтетично произведен радиоактивен елемент.
  • 1945 г. – На конференцията в Ялта, където Обединеното кралство, Русия и САЩ се събраха, беше решено държавите, които обявиха война на Германия и Япония до 1 март, да участват в конференцията, която ще се проведе в Сан Франциско, и да станат учредители на ООН.
  • 1947 г. – Решено е да се преведат имената на местностите на турски език в провинция Хатай.
  • 1947 г. – Разкрива се, че жандармерията е измъчвала някои граждани в Испарта Сенаркент.
  • 1948 г. – Цейлон, който по-късно ще стане Шри Ланка, се отделя от Общността на нациите.
  • 1948 г. – В Великото народно събрание на Турция е приет законът за разделяне на губернаторството и кметството.
  • 1954 г. – Недостигът на гориво, месо, хляб и различни хранителни продукти в Истанбул не може да бъде предотвратен. Губернаторът и кметът на Истанбул Фахретин Керим Гьокай направи изявление днес и поиска помощ от обществеността.
  • 1956 – Fazıl Hüsnü Dağlarca печели наградата за поезия Seven Hills. Поетът получава тази награда. Asu със своята поетична книга.
  • 1957 г. – USS, първата ядрена подводница Nautilus (SSN-571) измина 60.000 XNUMX морски мили, без да изплува отново, мечтата в известния роман на Жул Верн Двадесет хиляди левги под морето. Nautilus Издръжливостта на подводницата оживя.
  • 1964 г. – Смъртните присъди на Талат Айдемир, Фети Гюрджан, Осман Дениз и Ерол Динчер, които бяха обвинени във въстанието на 20 май 1963 г., бяха одобрени от Великото народно събрание на Турция.
  • 1966 г. – Боинг 727 на All Nippon Airlines се разбива в Токийския залив: 133 души загиват.
  • 1974 г. – Основан е Синдикатът на писателите в Турция.
  • 1975 г. – Започва прекъсване на тока за 1,5 часа в цяла Турция.
  • 1976 г. – Започват зимните олимпийски игри в Инсбрук (Австрия).
  • 1976 г. – 7,5 22.778 души загинаха при земетресението с магнитуд XNUMX по Рихтер в Гватемала и Хондурас.
  • 1980 - Абу'л-Хасан Бани Садр става първият президент на Иран.
  • 1981 г. – Гро Харлем Брундланд става първата жена министър-председател на Норвегия.
  • 1981 – Маргарет Тачър в Англия обявява, че усилията за приватизация са ускорени.
  • 1985 г. – Премиерът Тургут Йозал заминава за официално посещение в Алжир. Тургут Йозал, първият турски премиер, посетил Алжир, заяви, че Турция, която гласува против независимостта на Алжир в ООН през 1958 г., греши.
  • 1987 г. – Писателят Азиз Несин завежда дело за обезщетение срещу президента Кенан Еврен за това, че се нарича „предател“.
  • 1994 г. – Историческата сграда на парламента от 17-ти век в Англия изгоря.
  • 1997 - слънце вестникът започва издаването си за втори път.
  • 1997 г. – След организираната от община Синджан „Нощ на Йерусалим” на 2 февруари 15 танка и 20 военни бронетранспортьора преминават през Синджан и се отправят към полигона в Еникент.
  • 1999 г. – Уго Чавес Фриас е избран за президент на Венецуела.
  • 2000 г. – Външният министър Исмаил Джем заминава за Гърция. Джем стана първият турски външен министър, който официално посети Гърция от 40 години.
  • 2003 г. – Новото име на Съюзна република Югославия е Сърбия-Черна гора. С обявяването на независимостта на Черна гора на 3 юни 2006 г. Сърбия и Черна гора станаха две независими държави.
  • 2004 г. – Основана е Facebook.
  • 2005 г. – Създадена е фолклорна асоциация в Измир.
  • 2005 г. – Халук Кърджи, един от заподозрените за клането в Бахчелиевлер, който е заловен в Украйна, е екстрадиран в Турция.
  • 2006 г. – 88 души загинаха и 280 бяха ранени при блъскане на стадион близо до Манила, столицата на Филипините.
  • 2007 г. – Сграда, която беше евакуирана след решение за събаряне, рухна в Диарбекир; Телата на петима души са извадени изпод развалините, един човек е спасен.
  • 2020 г. – Лавинна катастрофа във Ван: Войници и спасителни екипи, отишли ​​да спасяват гражданите, които бяха под лавина във Ван, Бахчесарай, също бяха хванати под падналата върху тях лавина. При инцидента загинаха 41 души, а 75 бяха ранени.

раждания

  • 1573 г. – Дьордь Калди, унгарски йезуитски духовник († 1634 г.)
  • 1646 – Ханс Асман Фрайхер фон Абшац, немски лирически поет и преводач († 1699)
  • 1677 – Йохан Лудвиг Бах, немски композитор († 1731)
  • 1696 – Марко Фоскарини, 117-ти херцог на Република Венеция (ум. 1763)
  • 1746 – Тадеуш Костюшко, полски войник и водач на въстанието на Костюшко († 1817)
  • 1778 – Августин Пирам де Кандол, швейцарски ботаник († 1841)
  • 1799 – Алмейда Гарет, португалски поет, романист и политик († 1854)
  • 1804 Улрике фон Левецов, немска писателка († 1899)
  • 1824 – Макс Безцел, немски шахматист († 1871)
  • 1842 – Георг Брандес, датски критик и учен († 1927)
  • 1848 – Жан Айкард, френски писател († 1921)
  • 1859 – Леон Дюги, френски учен по публично право († 1928 г.)
  • 1862 – Ялмар Хамаршьолд, шведски политик, академик († 1953)
  • 1865 – Абе Ису, японски политик († 1949)
  • 1868 – Констанс Маркиевич, ирландска революционерка и патриотична суфражетка († 1927)
  • 1871 – Фридрих Еберт, първи президент на Германия (ум. 1925)
  • 1872 г. – Гоце Делчев, български революционер († 1903 г.)
  • 1875 – Лудвиг Прандтл, немски физик († 1953)
  • 1878 – Забел Йесаян, арменски писател, поет и учител († 1943)
  • 1879 – Жак Копо, френски театрален режисьор, драматург, продуцент и актьор († 1949)
  • 1881 – Фернан Леже, френски скулптор († 1955)
  • 1881 – Климент Ворошилов, съветски войник и политик († 1969)
  • 1885 – Хамамизаде Ихсан бей, турски поет и писател на анекдоти († 1948 г.)
  • 1891 – Юри Лосман, естонски бегач на дълги разстояния († 1984)
  • 1893 – Реймънд Дарт, австралийски анатом и антрополог († 1988)
  • 1895 – Иясу V, некоронован император на Етиопия (ум. 1935)
  • 1897 – Лудвиг Ерхард, канцлер на Западна Германия († 1977)
  • 1900 – Жак Превер, френски поет и сценарист († 1977)
  • 1902 Чарлз Линдбърг, американски пилот (ум. 1974)
  • 1903 г. – Александър Имич, американски парапсихолог († 2014 г.)
  • 1906 – Клайд Томбо, американски астроном († 1997)
  • 1906 Дитрих Бонхьофер, немски теолог († 1945)
  • 1912 – Байрън Нелсън, американски голфър († 2006)
  • 1913 – Роза Паркс, американски активист за правата на човека († 2005 г.)
  • 1917 – Яхя Хан, министър-председател на Пакистан (ум. 1980)
  • 1918 – Ида Лупино, американска актриса и режисьор, родена в Британия († 1995)
  • 1921 – Неслиша Султан, внук на последния османски султан Султан Вахдетин и последния халиф Абдулмеджид († 2012 г.)
  • 1923 – Доналд Никол, британски историк и Византия († 2003 г.)
  • 1940 – Гьонюл Аккор, турски гласов артист
  • 1941 – Бедия Акартюрк, турска фолклорна музикална изпълнителка
  • 1942 – Питър Дрискол, английски писател († 2005)
  • 1945 – Юмран Барадан, турски художник по живопис и керамика († 2011 г.)
  • 1948 г. – Алис Купър, американски музикант
  • 1953 – Джером Пауъл, американски адвокат и 16-ти президент на Системата на Федералния резерв
  • 1957 – Метин Белгин, турски актьор, режисьор и сценарист
  • 1960 – Майкъл Стайп, американски певец
  • 1970 г. - Габриел Ануар, английска актриса.
  • 1972 – Полат Лабър, турски комик и радиоводещ
  • 1973 – Айкан Илкан, турски музикант и барабанист
  • 1975 – Атила Таш, турски певец и колумнист
  • 1978 – Йомер Онан, турски баскетболист
  • 1987 – Кенди (Нурай Юлкер), турска актриса и певица
  • 1990 – Зак Кинг, американски филмов продуцент, автор и интернет знаменитост

оръжие

  • 211 – Септимий Север, римски император (р. 145)
  • 1348 г. – Захеби, сирийски хадис, който запаметява хадиси, историк и учен по рецитиране (р. 1274 г.)
  • 1694 – Наталия Кириловна Наришкина, руска царица (р. 1651)
  • 1713 – Антъни Ашли-Купър, английски философ (р. 1671)
  • 1781 – Йозеф Мисливечек, чешки композитор (р. 1737)
  • 1837 – Джон Латъм, английски лекар, естествен историк, орнитолог и писател (р. 1740)
  • 1843 – Теодорос Колокотронис, гръцки маршал (р. 1770)
  • 1871 – Шейх Шамил, аварски политически и религиозен водач на народите на Северен Кавказ (р. 1797)
  • 1926 – İskilipli Мехмед Атиф, турски духовник (р. 1875)
  • 1928 – Хендрик А. Лоренц, холандски физик (р. 1853)
  • 1936 – Вилхелм Густлоф, националсоциалистически германски лидер (р. 1895)
  • 1939 – Едуард Сапир, американски лингвист и етнолог (р. 1884)
  • 1944 – Арсен Коцоев, осетински издател (р. 1872)
  • 1946 – Милан Недич, сръбски генерал и политик (р. 1877)
  • 1960 г. – Bilecikli Uzun Ömer, гигантски продавач на национална лотария с дължина 2,20 м на моста Галата (р. 1922 г.)
  • 1966 – Гилбърт Х. Гросвенър, американски журналист и президент на National Geographic Society (р. 1875)
  • 1982 – Расим Адасал, турски учен и професор по невропсихиатрия (р. 1902)
  • 1987 – Либераче, американски музикант (р. 1919)
  • 1987 – Карл Роджърс, американски психолог (р. 1902)
  • 1995 – Патриша Хайсмит, американска писателка (р. 1921)
  • 2001 – Янис Ксенакис, гръцки композитор (р. 1922)
  • 2001 – Махмуд Есад Кошан, турски академик, писател и духовник (р. 1938 г.)
  • 2005 – Оси Дейвис, американска актриса (р. 1917)
  • 2006 – Октай Сьозбир, турски театрален артист (р. 1943)
  • 2014 – Енвер Асфандияров, съветски руски/башкирски учен, историк, професор (р. 1934)
  • 2015 – Одет Лара, бразилска актриса (р. 1929)
  • 2020 – Тунджа Йондер, турска актриса, продуцент и режисьор (р. 1938 г.)
  • 2021 – Хюнер Кошкунер, турска музикална певица (р. 1963)

Празници и специални поводи

  • Световен ден за борба с рака.

Бъдете първите, които коментират

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*