Днес в историята: Обявена федеративна държава на кипърските турци

13 февруари е 44-ият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 321 дни.

железница

• 13 Февруари Програма 1923 Umur-u Nafia беше подготвена и беше предвидено да се изгради и експлоатира железопътната линия за разпространение на националното единство и образование и компаниите с концесионните споразумения. Програмата предвижда железопътна мрежа, която пресича страната в посока изток-запад и е свързана с централата и пристанищата с клонове.

Olaylar

• 1258 г. - Хулагу окупира Багдад. 200 XNUMX Багдади загинаха.
• 1633 г. – Галилео Галилей пристига в Рим, за да бъде съден пред инквизицията.
• 1668 г. – Испания признава Португалия за отделна държава.
• 1894 - Огюст Люмиер и Луи Люмиер патентоват кинематографа (комбинирана филмова камера и проектор).
• 1925 г. – Бунтът на шейх Саид: Реакционно и сепаратистко движение започва под ръководството на шейх Саид в квартал Генч на Бингол, през дните, когато има проблем с Обединеното кралство по въпроса за Мосул, чието решение е оставено на Турция и Обединеното кралство на конференцията в Лозана. Въстанието се разпространява и в Диарбекир.
• 1926 г. – С цел борба с разточителството е приет Законът за забраната на Исрафат.
• 1934 г. – Параходът „Челюскин“, принадлежащ на СССР, потъва в Антарктическия океан.
• 1945 г. – II. Втората световна война: войските на СССР превземат Будапеща от германците. Кралските военновъздушни сили на Обединеното кралство започнаха да бомбардират германския град Дрезден.
• 1949 г. – Открива се новият стадион на Фенербахче.
• 1960 г. – Франция взривява атомна бомба в Сахара, въпреки възраженията на ООН и Съединените щати.
• 1961 г. – Създават се 7 нови партии. Партия на Нова Турция, Турска работническа партия, Партия на служба на нацията, Партия на доверието, Партия Мусават, Консервативна партия и Републиканска партия. Това беше последният ден за участие в изборите. Авни Еракален беше назначен за председател на Работническата партия на Турция, която беше основана от група синдикални лидери като Кемал Тюрклер, Риза Куас, Кемал Небиоглу и Ибрахим Денизчиер.
• 1962 г. – Бившият министър на правосъдието Хюсеин Авни Гьоктюрк и бившият министър на труда Мюмтаз Тархан са арестувани. Твърди се, че бившите министри са внасяли радиобатерии с чуждестранна валута, принадлежаща на държавната хазна. Те са евакуирани на 2 март 1962 г.
• 1963 г. – Истанбулската прокуратура завежда дело срещу 2 работодатели, които не спазват Закона за застраховането на работниците.
• 1963 г. – Управлението на губернатора на Анкара забранява възпроизвеждането на плочи в такситата; пикапите в такситата се демонтират.
• 1965 г. – Когато бюджетът за 1965 г. е отхвърлен с 197 гласа „за“ и 225 „за“, министър-председателят Исмет Иньоню подава оставка.
• 1966 г. – 6-ти ден от комата на Джемал Гюрсел; Страните се споразумяха за президентската кандидатура на началника на Генералния щаб генерал Джевдет Сунай.
• 1967 г. – Създадена е Конфедерацията на революционните профсъюзи (DİSK). Председателите на съюза в своето изявление; Те казаха: "Ние се събрахме за интересите, правата, свободите и достойнството на турската работническа класа."
• 1969 г. – В Истанбул студентки организират протестно шествие и митинг срещу американския 6-ти флот.
• 1971 – Виетнамска война: южновиетнамските сили, подкрепени от американски сили, превземат Лаос.
• 1974 – 1970 Нобеловият лауреат за литература Александър Солженицин е заточен извън СССР за книгата си „Архипелаг ГУЛАГ, 1918-1956”.
• 1975 г. – Провъзгласена е Турската федеративна държава Кипър.
• 1984 г. – Константин Черненко е назначен за генерален секретар на Комунистическата партия на СССР, като замества Юрий Андропов.
• 1985 г. – Приключва публичният процес срещу лидерите на закритата Партия на националното спасение. Председателят на партията Неджметин Ербакан и 22-ма негови приятели бяха оправдани. През целия този период от февруари 1981 г. до февруари 1985 г. Неджметин Ербакан е лежал в затвора за 10 месеца.
• 1988 г. – Започват зимните олимпийски игри в Калгари Алберта (Канада).
• 1990 г. – 12 преподаватели, които бяха уволнени след 1402 септември, започнаха да кандидатстват в университетите си, за да се върнат към задълженията си. Първото приложение е направено от професор д-р. Хюсеин Хатеми го направи.
• 1993 г. – Президентът Тургут Йозал поиска да се проведе митинг на площад Таксим в Истанбул в знак на протест срещу продължаващата война в Босна и Херцеговина. Правителствените партньори, Партията на истинския път и Социалдемократическата популистическа партия, обявиха, че няма да присъстват на митинга и заявиха, че целта на Тургут Йозал е да направи шоу. Партията Родина реши да се присъедини. Митингът беше тих.
• 1997 г. – Астронавтите на борда на космическата совалка Discovery започват ремонт на телескопа Хъбъл.
• 2001 г. – Земетресение с магнитуд 6,6 в Ел Салвадор: най-малко 400 души загинаха.
• 2005 г. – Турция поема командването на Международните сили за сигурност и помощ в Афганистан от Европейския корпус с церемония, проведена в Кабул за 6 месеца.
• 2007 г. – В Общото събрание на Великото народно събрание на Турция е прието да се започне парламентарно разследване за влошаването и отчуждаването на турския език.
• 2008 г. – По делото за нападенията срещу членовете на 2-ра камара на Държавния съвет и вестник „Джумхуриет”, 11-ти върховен наказателен съд в Анкара реши да осъди Алпарслан Арслан на два пъти тежък доживотен затвор. Подсъдимите Осман Йълдъръм, Ерхан Тимуроглу и Исмаил Сагър бяха осъдени на доживотен затвор. Обвиняемият Сюлейман Есен е осъден на общо 2 години, 17 месеца и 8 дни, а Текин Ирши е осъден на общо 15 години, 10 месеца и 2 дни.

раждания

• 1599 – VII. Александър, папа (ум. 1667)
• 1672 – Етиен Франсоа Жофроа, френски химик († 1731)
• 1719 – Джордж Бриджис Родни, военноморски офицер в Кралския флот на Великобритания (ум. 1792)
• 1766 Томас Робърт Малтус, английски икономист († 1834)
• 1768 – Едуард Мортие, френски генерал и фелдмаршал († 1835)
• 1769 – Иван Крилов, руски журналист, поет, драматург, преводач († 1844)
• 1793 – Филип Вейт, немски художник-романтик († 1877)
• 1805 – Петер Густав Лежен Дирихле, немски математик († 1859)
• 1811 – Франсоа Ахил Базен, френски фелдмаршал († 1888)
• 1821 – Джон Търтъл Ууд, английски архитект, инженер и археолог († 1890)
• 1835 – Мирза Гулам Ахмед, основател на религиозното движение Ахмади († 1908 г.)
• 1849 – Вилхелм Фойгт, немски фалшификатор и обущар († 1922)
• 1852 – Йон Лука Карагиале, немски сценарист, разказ, писател на поезия, театрален мениджър, политически коментатор и журналист († 1912 г.)
• 1852 – Джон Луис Емил Драйер, датско-ирландски астроном († 1926)
• 1855 – Пол Дешанел, 10-ти президент на Третата република във Франция (ум. 1922)
• 1870 – Леополд Годовски, полско-американски виртуоз на пиано и композитор († 1938 г.)
• 1873 – Фьодор Шаляпин, руски оперен певец († 1938)
• 1877 г. – Фехим Спахо, босненски духовник († 1942 г.)
• 1879 – Принц Сабахатин, турски политик и философ († 1948)
• 1888 г. – Георгиос Папандреу, гръцки политик и 162-ри министър-председател на Гърция († 1968 г.)
• 1891 – Грант Ууд, американски художник († 1942)
• 1894 – Хамбарцум Хачанян, арменски филмов актьор († 1944)
• 1903 – Жорж Сименон, белгийски криминалист († 1989)
• 1906 – Агостиньо да Силва, португалски философ († 1994)
• 1910 – Уилям Б. Шокли, американски физик, изобретател и лауреат на Нобелова награда по физика († 1989 г.)
• 1915 – Аун Сан, бирмански националистически лидер (ум. 1947)
• 1916 – Самим Коджагьоз, турски писател († 1993)
• 1921 – Улви Ураз, турска театрална и филмова актриса († 1974)
• 1923 г. - Чък Йегър, първият американски летец, превишил скоростта на звука
• 1928 г. – Рефик Ердуран, турски писател († 2017 г.)
• 1929 – Кенан Ерим, турски археолог († 1990)
• 1930 – Франк Бъкстон, американски актьор, гласов актьор, писател и телевизионен режисьор († 2018 г.)
• 1932 г. – Наил Гюрели, турски журналист и писател († 2016 г.)
• 1933 г. – Ким Новак, американска актриса
• 1937 – Оливър Рийд, английски актьор († 1999)
• 1947 – Ручан Чалъшкур, турски актьор от театър, кино и сериали
• 1950 – Мазхар Алансон, турски певец, китарист, автор на песни и актьор
• 1950 – Питър Габриел, английски музикант (група Genesis)
• 1952 – Ед Галярди, американски музикант (чуждестранна група)
• 1958 – Нилгюн Мармара, турски поет († 1987)
• 1973 – Сибел Алаш, турска певица и автор на песни
• 1974 – Роби Уилямс, английски музикант
• 1976 - Лесли Файст, канадска певица и автор на песни
• 1976 – Нихат Доган, турски певец
• 1978 – Едсилия Ромбли, холандска музикантка
• 1980 г. – Себастиан Кел, немски футболист
• 1984 – Апоньо, испански футболист
• 1986 – Бесим Кунич, шведски футболист
• 1989 – Али Балкая, турски футболист († 2011)
• 1995 – Тибор Линка, словашки кануист

оръжие

• 1021 – съдия, фатимидски халиф (р. 985)
• 1332 – II. Андроник, византийски император (р. 1259)
• 1542 – Катрин Хауърд, кралица на Англия (р. 1523)
• 1608 – Константин Васил Острожски, православен княз на Жечпосполита (р. 1526)
• 1660 – Карл X. Густав, крал на Швеция и херцог на Бремен (р. 1622)
• 1787 – Руджер Бошкович, учен от Рагуза (р. 1711)
• 1787 – Шарл Гравие, граф Вержен, френски държавник и дипломат (р. 1717)
• 1789 – Паоло Рение, доцент на Република Венеция (р. 1710)
• 1791 – Рускуклу Челебизаде Шериф Хасан паша, османски държавник (р. ?)
• 1837 – Мариано Хосе де Лара, испански журналист и писател (р. 1809)
• 1883 – Рихард Вагнер, немски оперен композитор (р. 1813)
• 1909 – Юлиус Томсен, датски химик (р. 1826)
• 1920 – Ото Грос, австрийски психоаналитик (р. 1877)
• 1926 – Франсис Исидро Еджуърт, ирландски философ и политически икономист (р. 1845)
• 1943 г. – Нейире Нейир (Munire Eyüp Ertuğrul), турска театрална и филмова актриса (р. 1902 г.)
• 1955 – Нубар Текяй, турска цигулка (р. 1905)
• 1957 – Oszkár Jászi, унгарски обществен учен и политик (р. 1875)
• 1967 – Forough Farrokhzad, ирански поет, писател, режисьор и художник (р. 1935)
• 1980 – Дейвид Янсен, американски актьор (р. 1931)
• 1991 – Арно Брекер, немски скулптор (р. 1900)
• 1992 – Николай Боголюбов, съветски учен (р. 1909)
• 1996 – Мартин Балсам, американски актьор (р. 1919)
• 2002 – Уейлън Дженингс, американски певец и автор на песни (р. 1937)
• 2004 – Зелимхан Яндарбиев, 2-ри президент на Чеченската република, писател (р. 1954)
• 2005 – Хюдай Орал, турски политик и бивш министър на енергетиката и природните ресурси (р. 1925)
• 2005 – Лусия дос Сантуш, португалска монахиня кармелит (р. 1907)
• 2005 – Теоман Алпай, турски композитор (р. 1932)
• 2006 – Андреас Кацулас, гръцко-американски актьор (р. 1946)
• 2006 – Питър Фредерик Стросън, британски философ (р. 1919)
• 2009 – Бахтияр Вахабзаде, азербайджански поет и писател (р. 1925)
• 2013 – Стефан Вигер, немски актьор (р. 1932)
• 2014 – Ралф Уейт, американски актьор и гласов актьор (р. 1928 г.)
• 2014 – Ричард Мьолер Нилсен, датски национален футболист и мениджър (р. 1937)
• 2017 – Ким Чен Нам, севернокорейски войник, политик и най-голям син на бившия севернокорейски лидер Ким Чен Ир (р. 1971)
• 2018 – Добри Добрев, български филантроп (р. 1914)
• 2018 – Хенрик, кралица на Дания II. беше съпругът на Маргрете (р. 1934)
• 2018 г. – Агоп Котогян, армено-турски дерматолог (р. 1939 г.)
• 2019 – Идриз Аджети, косовски историк (р. 1917)
• 2019 – Озан Ариф, турски учител, народен трубадур и поет (р. 1949)
• 2019 – Джак Когхил, американски бизнесмен и политик (р. 1925)
• 2019 – Биби Ферейра, бразилска актриса и певица (р. 1922)
• 2019 – Ерик Харисън, английски професионален бивш футболист и треньор (р. 1938 г.)
• 2019 – Кони Джоунс, американски джаз тромпетист и корнетист (р. 1934)
• 2019 – Виталий Хмелницки, съветско-украински бивш професионален футболист и треньор (р. 1943 г.)
• 2020 – Алексей Ботян, шпионин на Съветския съюз (р. 1916)
• 2020 – Дез Бритън, новозеландски бизнесмен, водещ, автор, кулинарен готвач и англикански пастор (р. 1939)
• 2020 – Лиу Шоусян, китайски акварелист и професор (р. 1958)
• 2021 – Xabier Agirre, испански администратор и политик (р. 1951)
• 2021 – Луис Кларк, английски музикант (р. 1947)
• 2021 – Сидни Дивайн, шотландска певица (р. 1940)
• 2021 – Оле Нигрен, шведски състезател по моторна лодка (р. 1929)
• 2021 – Андон Кесари, албански актьор и театрален режисьор (р. 1942)
• 2021 – Кадир Топбаш, турски архитект и кмет на Столична община Истанбул (р. 1945)

Празници и специални поводи

• Световен ден на радиото
• Освобождението на Ерзинджан от френската окупация (1918 г.)
• Освобождение на района Гьореле на Гиресун от руска и арменска окупация (1918 г.)