Днес в историята: II. 500 немски самолета бомбардират Лондон цяла нощ по време на Втората световна война

Днес в историята, през Втората световна война, немски самолети бомбардираха Лондон цяла нощ
Днес в историята, през Втората световна война, немски самолети бомбардираха Лондон цяла нощ

16 април е 106-ият (107-ият през високосна) ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 259 дни.

железница

  • 16 Април 1925 625 номерира закон за изграждането на Kütahya-Tavşanlı и е публикуван ред за ликвидиране.

Olaylar

  • 1071 – Бари, последният град в Южна Италия под византийски контрол, е заловен от Норман, Робърт Гискар.
  • 1912 г. - Американският летец Хариет Куимби става първата жена, прелетяла Ламанша. Куимби почина три месеца по-късно, когато самолетът се разби по време на неговото изпълнение.
  • 1917 г. – Болшевишкият лидер Ленин се завръща в Русия от Швейцария, където е в изгнание, и призовава за започване на социалистическата революция.
  • 1920 г. - Втори анзавурски бунт е потушен.
  • 1925 - Танин Вестникът беше затворен за неопределено време.
  • 1928 г. – Върховният съд изнася първата присъда от републиканската ера на Ихсан Ерявуз на основание корупция при ремонта на бойния кораб Явуз.
  • 1941 г. – II. Втората световна война: 500 германски самолета бомбардират Лондон цяла нощ.
  • 1943 - Др. Алберт Хофман открива психеделичните ефекти на LSD.
  • 1945 г. – Червената армия влиза в Берлин и започва битката за Берлин.
  • 1948 г. – Създава се Организацията за европейско икономическо сътрудничество.
  • 1959 г. – Група млади хора, учещи в университета в Анкара, изпращат поздрав за Деня на бонбоните на Саид-и Нурси с подписа на „Студенти Нур от университета в Анкара“.
  • 1968 г. – Лидерите на Турската работническа партия (TIP) Риза Куас и проф. Срещу Садун Арен е започнато разследване за участието им в „Конференцията на прогресивните и антиимпериалистически партии на средиземноморските страни“.
  • 1971 г. – Заведено е дело срещу ръководството на Работническата партия на Турция по обвинение в „кюрдизъм“.
  • 1972 г. – Петото лунно пътуване на човечеството започва с космическия кораб „Аполо 5“.
  • 1973 г. – Започва процесът срещу Турската народноосвободителна партия-Фронт (THKP-C). Поискана е смъртна присъда за 256 от 10 обвиняеми.
  • 1974 г. – Политическите права са възстановени на бившите демократи.
  • 1975 г. – С падането на столицата Пном Пен, Камбоджа попада под контрола на Червените кхмери.
  • 1980 г. – Процесът, водещ до преврата на 12 септември 1980 г. в Турция (1979 – 12 септември 1980 г.): Американски подофицер и турски приятел бяха убити от левите екстремисти Ахмет Санер и Кадир Тандоган в Истанбул. Убити са полицай в Газиантеп, 2-ма ученици в Мардин, учител в Айдън и 2-ма работници в Анкара и Истанбул.
  • 1982 г. – Бившият председател на CHP Бюлент Еджевит е арестуван от Военния съд за военно положение.
  • 1984 – Орхан Памук, “Тиха къщаТой получи наградата за роман Мадарали за работата си”.
  • 1988 г. – Вторият командир на ООП Абу Джихад е убит от израелски войници.
  • 1995 г. – Република Южна Африка наложи оръжейно ембарго на Турция въз основа на груби нарушения на правата на човека. Ембаргото е отменено на 16 април 1997 г.
  • 1996 г. – Чеченска група от 50 души под командването на емир Хатаб убива 223 руски войници и унищожава конвой от 50 превозни средства. Това събитие е известно в историята като Засада на замъка.
  • 1999 – Харвардският университет обяви, че Тансу Чилер не е удостоена с почетна докторска степен.
  • 2001 г. – Мехмет Фиданджи, за когото се твърди, че е един от заподозрените в убийството на бившия шеф на полицията в Диарбекир, Гафар Окан, е заловен в Истанбул.
  • 2007 г. – При въоръжената атака, извършена от студент на име Чо Сеунг-Хуи в Техническия университет на Вирджиния в Съединените щати, загиват 33 души, включително той, а 29 са ранени.
  • 2017 г. – Проведен е референдум за промяна на формата на управление на „системата на президентското управление“ в Турция.

раждания

  • 1619 – Ян ван Рибек, холандски лекар, търговец и основател и първи администратор на колонията Кейп († 1677)
  • 1821 – Форд Мадокс Браун, английски художник († 1893)
  • 1825 – Якоб Бронум Скавениус Еструп, датски политик († 1913)
  • 1844 – Анатол Франс, френски писател и лауреат на Нобелова награда († 1924)
  • 1861 г. - Фридтьоф Нансен, норвежки пътешественик, учен, дипломат и лауреат на Нобелова награда за мир († 1930 г.)
  • 1865 – Мехмет Есат Ишик, турски военен лекар († 1936)
  • 1867 – Уилбър Райт, известни американски братя Райт (ум. 1912), които построяват първия моторен самолет
  • 1871 – Джон Милингтън Синдж, ирландски драматург, поет и колекционер на фолклор († 1909)
  • 1885 – Арнолд Петерсън, национален секретар на Социалистическата работническа партия на Америка (ум. 1976)
  • 1886 – Ернст Таелман, немски политик и лидер на Комунистическата партия на Германия († 1944)
  • 1889 – Чарли Чаплин, английски филмов режисьор, актьор и писател († 1977)
  • 1896 – Тристан Цара, роден в Румъния френски поет и писател († 1963)
  • 1916 – Бехчет Неджатигил, турски поет и писател († 1979)
  • 1919 – Мърс Кънингам, американски хореограф и танцьор († 2009 г.)
  • 1919 – Нила Пици, италианска певица († 2011)
  • 1921 – Питър Устинов, английски актьор, режисьор, писател и носител на Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля († 2004 г.)
  • 1922 – Афиф Йесари, турски писател († 1989)
  • 1922 – Кингсли Амис, английски писател († 1995)
  • 1922 – Лео Тиндеманс, министър-председател на Белгия (ум. 2014)
  • 1924 – Хенри Манчини, американски композитор и аранжор († 1994)
  • 1925 – Сабри Алтинел, турски поет († 1985)
  • 1927 – XVI. Бенедикт, папа
  • 1933 – Ерол Гюнайдин, турски актьор на кино и театър († 2012 г.)
  • 1936 – Айла Арсладжан, турска актриса († 2015)
  • 1936 – Шабан Байрамович, сръбски музикант († 2008)
  • 1939 – Дъсти Спрингфийлд, английски поп певец († 1999)
  • 1940 г. – II. Маргрете е кралицата на Дания
  • 1942 – Франк Уилямс, основател и шеф на британския състезателен отбор от Формула 1 (ум. 2021)
  • 1946 – Марго Адлер, американска писателка, журналистка, радио и телевизионна († 2014)
  • 1947 г. - Керим Абдулкабар, американски баскетболист
  • 1947 г. – Ерол Евгин, турски певец, композитор и актьор
  • 1947 – Гери Рафърти, шотландски композитор и певец († 2011)
  • 1949 г. – Шюкрю Каратепе, турски юрист и академик
  • 1950 – Дейвид Граф, американски актьор († 2001)
  • 1952 – Ив-Ален Боа, алжирски историк, съвременен изкуствовед и академик
  • 1954 - Елън Баркин, американска актриса, носителка на Еми, номинирана за Златен глобус
  • 1955 – Анри, велик херцог на Люксембург, управлява от 7 октомври 2000 г.
  • 1956 – Некла Назир, турска актриса и певица
  • 1960 – Рафаел Бенитес, испански треньор
  • 1960 – Пиер Литбарски, бивш германски футболист и мениджър
  • 1964 – Дейвид Кохан е американски телевизионен продуцент и писател.
  • 1965 – Джон Крайър, американски актьор, режисьор, сценарист и продуцент
  • 1965 – Мартин Лорънс, американски актьор, режисьор и продуцент
  • 1968 – Вики Гереро е американски бивш професионален мениджър по борба и рядка бивша професионална борба.
  • 1968 – Барбара Сарафян, белгийска актриса
  • 1971 г. – Емре Тилев, турски спортен говорител
  • 1971 – Селена, американска певица и автор на песни († 1995)
  • 1972 – Кончита Мартинес е испанска професионална тенисистка.
  • 1973 – Акон, сенегалско-американски хип-хоп, R&B и соул изпълнител
  • 1974 – Тойгар Ишикли, турски музикант и композитор
  • 1976 – Лукас Хаас, американски актьор
  • 1977 г. – Джейда Дювенджи, турска актриса
  • 1977 – Фредрик Юнгберг, шведски футболист
  • 1979 – Кристиян Алберс, холандски пилот от Формула 1
  • 1982 – Джина Карано, американска актриса, телевизионна водеща
  • 1982 – Борис Диау, френски баскетболист
  • 1982 – Роберт Попов, македонски футболист
  • 1983 – Мари Дигби, американска поп певица
  • 1984 - Клер Фой, английска актриса
  • 1984 – Павел Кишек е полски футболист.
  • 1984 – Мурад Мегни, алжирски футболист
  • 1984 – Керън Стюарт, ямайски спортист
  • 1985 – Луол Денг е британски професионален баскетболист от южносудански произход.
  • 1985 – Бенджамин Рохас, аржентински актьор
  • 1985 – Тайе Тайво, нигерийски футболист
  • 1986 - Шинджи Оказаки, японски международен футболист
  • 1986 – Епке Зондерланд, холандска гимнастичка
  • 1987 г. – Дженк Акьол, турски баскетболист
  • 1987 – Арън Ленън, английски футболист
  • 1990 – Реджи Джаксън, американски професионален баскетболист
  • 1990 – Вангелис Манцарис, гръцки баскетболист
  • 1993 г. - Мирай Нагасу, американска фигуристка
  • 1993 – Chance the Rapper е американски хип-хоп изпълнител.
  • 1994 – Онур Булут, турско-германски футболист
  • 1996 – Аня Тейлър-Джой, родена в САЩ аржентинско-британска филмова и телевизионна актриса
  • 2002 – Сейди Синк, американска актриса

оръжие

  • 69 – Отон, римски император (р. 32)
  • 1090 – Сикелгайта, ломбардска принцеса (р. 1040)
  • 1686 – Жан дьо Колини-Салини, френски благородник и военен командир (р. 1617)
  • 1788 – Жорж-Луи Леклерк, френски натуралист, математик, космолог и енциклопедист (р. 1707)
  • 1828 – Франсиско Гоя, испански художник (р. 1746)
  • 1846 – Доменико Драгонети, италиански композитор (р. 1763)
  • 1850 – Мари Тюсо, основател на музея на восъчните фигури на Мадам Тюсо (р. 1761)
  • 1879 – Бернадет Субирус, римокатолическа светица (р. 1844)
  • 1888 – Зигмунт Флоренти Врублевски, полски химик и физик (р. 1845)
  • 1838 – Джордж Уилям Хил, американски астроном и математик (р. 1838)
  • 1930 – Хосе Карлос Мариатеги, перуански политически лидер и писател (първият интелектуалец, приложил марксисткия исторически материализъм към перуанския социален анализ) (р. 1895)
  • 1938 – Стив Блумър, английски международен футболист (р. 1874)
  • 1947 – Рудолф Хьос, войник в нацистка Германия и командир на концентрационния лагер Аушвиц (р. 1900)
  • 1958 – Розалинд Франклин, английски биофизик и кристалограф (р. 1920)
  • 1958 – Арчибалд Кокрейн, шотландски политик и военноморски офицер (р. 1885)
  • 1968 – Една Фърбър, американска писателка (р. 1885)
  • 1972 – Ясунари Кавабата, японски писател и лауреат на Нобелова награда (р. 1888)
  • 1989 – Хаки Йетен, турски футболист, треньор и 18-ти президент на Гимнастически клуб Бешикташ (р. 1910)
  • 1991 – Дейвид Лийн, британски режисьор (р. 1908)
  • 1992 – Синан Кукул, турски революционер (р. 1956)
  • 1994 – Ралф Елисън, афро-американски писател (р. 1913)
  • 1995 – Икбал Месия, пакистански детски работник (символ на злоупотребата с детски труд в развиващите се страни) (р. 1982 г.)
  • 1997 – Ролан Топор, френски драматург (р. 1938)
  • 2002 – Робърт Урич, американски актьор (р. 1946)
  • 2005 – Кей Уолш, английска актриса и танцьорка (р. 1911)
  • 2008 – Едуард Лоренц, американски математик и метеоролог (р. 1917)
  • 2010 – Расим Делич, босненски войник (р. 1949)
  • 2010 – Карлос Франки, кубински писател, поет, журналист, революционер и политик (р. 1921)
  • 2015 – Идрис Бамус, марокански футболист (р. 1942)
  • 2016 – Жанет Боние, шведска журналистка, автор и медиен изпълнител (р. 1934)
  • 2016 – Луис Пилот, люксембургски национален футболист и мениджър (р. 1940)
  • 2017 – Джандоменико Бонкомпани, италиански радио и телевизионен водещ, режисьор, сценарист и автор на песни (р. 1932)
  • 2018 – Хари Лавърн Андерсън, американски актьор и фокусник (р. 1952)
  • 2018 – Чой Юн Хи, корейска актриса (р. 1926)
  • 2018 – Памела Катрин Гидли, американска актриса (р. 1965)
  • 2018 – Харолд Еверет Гриър, бивш американски професионален баскетболист (р. 1936)
  • 2018 – Иван Маугер е новозеландски състезател по мотоциклети (р. 1939)
  • 2018 – Катарина Райс, немски преводач и преводач (р. 1923)
  • 2019 – Хансьорг Ауер, австрийски алпинист и скален катерач (р. 1984)
  • 2019 – Йорг Демус, австрийски композитор и пианист (р. 1928)
  • 2019 – Ахмед Пауър, ирански педагог, юрист, писател, историк и географ (р. 1925 г.)
  • 2019 – Давид Лама, австрийски алпинист и скален катерач в свободен стил (р. 1990 г.)
  • 2019 – Фей Макензи, американска актриса и певица (р. 1918)
  • 2019 – Яшар Йозел, турски гласов артист (р. 1934)
  • 2019 – Джес Роскели, американски алпинист (р. 1982)
  • 2020 – Даниел Бевилакуа, сценично име Кристоф, френски певец, автор на песни, клавирист и продуцент на звукозаписи (р. 1945 г.)
  • 2020 – Джийн Дейч, американски художник, аниматор и филмов режисьор (р. 1924)
  • 2020 – Франческо Ди Карло, член на италианската мафия (р. 1941)
  • 2020 г. – Хауърд Финкел, американски диктор на ринга по професионална борба (р. 1950 г.)
  • 2020 – Сантяго Лансуела Марина, испански политик (р. 1948)
  • 2020 – Хенри Милър, американски адвокат и юрист (р. 1931)
  • 2020 – Даниел Хофман-Рипал, френски политик (р. 1951)
  • 2020 – Луис Сепулведа, чилийски писател (р. 1949)
  • 2021 – Хайнце Бакер, холандски спортен журналист и кореспондент (р. 1942)
  • 2021 – Надер Дастнешан, ирански професионален футболист и мениджър (р. 1960)
  • 2021 – Людмила Гузун, молдовска жена политик (р. 1961)
  • 2021 – Хелън Маккрори, английска актриса (р. 1968)
  • 2021 – Ерик Раул, френски политик, бивш министър (р. 1955)
  • 2021 – Йесенгали Абдияпбарович Раушанов, казахстански поет (р. 1957)
  • 2021 – Феликс Сила, роден в Италия бивш американски актьор и каскадьор (р. 1937)
  • 2021 – Мари Törőcsik, унгарска актриса (р. 1935)

Празници и специални поводи

  • Световен ден на звука
  • Ден на биолозите
  • Буря: Cygnus Storm (3 дни)
  • Изтегляне на руски и арменски войски от квартал Елескирт на Агри (1918 г.)

Бъдете първите, които коментират

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*