Днес в историята: Фатих Султан Мехмет завладява Истанбулските острови

17 април е 107-ият (108-ият през високосна) ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 258 дни.

железница

• 17 април 1869 г. Подписан е договор с барон Морис де Хирш, който първоначално е бил унгарски евреин, брюкселски банкери за изграждането на железниците в Румели. Отделен договор беше подписан с Павлин Талабат, действащ от името на Австрийската компания за южни железници (отвор), собственост на известния банкер Ротшилд, за експлоатация на линията при завършване на строителството. На същата дата е сключен договор между Барон Хирш и Талабот.
• 17 април 1925 г. Линията Анкара-Яхшихан (86 км) е пусната в експлоатация. През 1914 г. започва строителството на Министерството на отбраната. Недовършената линия започва отново на 10 декември 1923 г. с новаторския проект на президента М. Кемал паша и завършва изпълнителя Şevki Niyazi Dağdelence.

Olaylar

• 1453 г. – Мехмет Завоевателят завладява островите на Истанбул.
• 1897 г. – Започва войната между Османската империя и Кралство Гърция, наричана още „Тридесетдневна война“.
• 1924 г. – Фашистката партия на Бенито Мусолини печели общите избори в Италия.
• 1925 г. – Въведена в експлоатация жп линията Анкара – Яхшихан.
• 1928 г. – Въведен в експлоатация хотел Анкара Палас. Сградата, която започва да се строи през 1926 г. по проект на архитект Ведат Бей (Тек), е завършена по проект на архитект Кемалеттин Бей поради разногласия.
• 1940 г. – Приет е Законът за селските институти.
• 1946 г. – Сирия обявява своята независимост, докато е била под френски мандат. Денят на независимостта беше обявен за национален официален празник, наречен Eid-ul Jalaa (Iyd-ul Jala).
• 1954 г. – Положена е основата на паметника Чанаккале.
• 1961 – Кубинците в изгнание, подкрепени от Съединените щати, кацат в Куба, за да свалят Фидел Кастро. Десантът, известен като Операция Залив на прасетата, доведе до победата на Фидел Кастро.
• 1969 г. - Чехословашкият премиер Александър Дубчек подава оставка след съветската военна намеса. Той беше заменен от Густав Хусак.
• 1972 г. – В САЩ са разкрити незаконните дейности по подслушване на администрацията на Никсън по време на изборите през 1972 г. Трима консултанти и един прокурор, замесени в инцидента, известен като Уотъргейт, подадоха оставки.
• 1974 – Награда за роман Мадарали“Убийство на ковача чаршияТой получи Яшар Кемал за работата си”.
• 1982 г. – Приета е канадската конституция.
• 1982 г. – Президентът генерал Кенан Еврен говори в Балъкесир: „…„Единственият начин е революцията!“ Разбира се, не можехме да допуснем отново тези, които правеха марксистко-ленинска пропаганда. Защото това не е революцията, която Ататюрк наложи, „революционизмът“, както го наричат ​​сега.”
• 1993 г. – Осмият президент на Турция Тургут Йозал умира от сърдечна недостатъчност. В цялата страна беше обявен петдневен траур за смъртта на Тургут Йозал, вторият президент след Ататюрк, който загина при изпълнение на служебния си дълг. Знамената бяха спуснати наполовина в общежитието и представителствата, мачовете бяха отменени, а програмните потоци на радиото и телевизията бяха сменени.
• 1999 г. – Направено е официалното откриване на газопровода Баку – Супса.
• 2005 г. – Наградата за новини Bülent Dikmener е присъдена на Угур Дюндар и Сади Йоздемир.
• 2005 г. – Мехмет Али Талат печели президентските избори, проведени в Турската република Северен Кипър (ТРСК).

раждания

• 1598 – Джовани Ричоли, италиански астроном († 1671)
• 1868 – Марк Ламбърт Бристол, американски войник (ум. 1939)
• 1890 – Cevat Şakir Kabaağaçlı, турски романист и писател на разкази († 1973)
• 1894 – Никита Хрушчов, съветски държавник и първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз († 1971)
• 1903 – Айше Сафет Алпар, турски химик и първата жена ректор в Турция (ум. 1981)
• 1916 – Сиримаво Бандаранаике, политик от Шри Ланка и първата жена министър-председател в света († 2000 г.)
• 1918 – Уилям Холдън, американски актьор († 1981)
• 1924 – İsmet Giritli, турски професор по право и писател (един от учените, подготвили Конституцията от 1961 г.) († 2007 г.)
• 1929 – Джеймс Ласт, немски композитор († 2015)
• 1929 – Одет Лара, бразилска актриса († 2015)
• 1937 – Тугай Токсьоз, турски филмов актьор († 1988)
• 1942 – Дейвид Брадли, английски актьор
• 1959 - Шон Бийн, английски актьор
• 1963 – Йозер Къзълтан, турски режисьор
• 1964 – Мейнард Джеймс Кийнън, американски музикант (член на Tool, A Perfect Circle и Puscifer)
• 1965 – Уилям Мапотър, американски актьор
• 1970 г. – Еркан Саръйълдъз, турски писател и лекар
• 1972 г. – Дженифър Гарнър, американска актриса
• 1974 – Микаел Акерфелд, шведски китарист и вокалист на Opeth
• 1974 – Виктория Бекъм, британски социален елит, моден дизайнер, модел и певица
• 1977 – Фредерик Магле, датски композитор и пианист
• 1980 – Джанер Джиндорук, турски актьор на театър, кино и сериали
• 1981 – Умут Курт, турска актриса
• 1985 – Рууни Мара, американска актриса
• 1993 – Адил Адилзаде, азербайджански войник (ум. 2016)

оръжие

• 485 – Прокъл, гръцки философ (р. 412)
• 744 - II. Уалид или Уалид бин Язид е единадесетият халиф на Омаядите (р. 740)
• 858 – III. Бенедикт е епископ на Рим и владетел на папската държава от 29 септември 855 г. до смъртта си
• 1696 – Мадам дьо Севине, френска аристократка (р. 1626)
• 1711 – Йосиф I, император на Свещената Римска империя (р. 1678)
• 1764 – Йохан Матесон, немски композитор (р. 1681)
• 1764 – Помпадур, френска маркиза (р. 1721)
• 1790 – Бенджамин Франклин, американски учен и политик (р. 1706)
• 1825 – Йохан Хайнрих Фюсли, швейцарски художник (р. 1741)
• 1919 – Дж. Кливланд Кейди, американски архитект (р. 1837)
• 1936 – Чарлз Руйс де Беренбрук, холандски благородник (р. 1873)
• 1941 – Ал Боули, роден в Мозамбик английски певец, джаз китарист и композитор (р. 1898)
• 1946 – Хуан Баутиста Сакаса, никарагуански лекар и политик (президент на Никарагуа 1932-36) (р. 1874)
• 1949 – Мариус Берлие, френски автомобилен производител (р. 1866)
• 1960 – Еди Кокран, американски рокендрол музикант (р. 1938)
• 1967 – Али Фуат Башгил, турски академик (р. 1893)
• 1976 – Хенрик Дам, датски учен (р. 1895)
• 1978 – Хамит Фендоглу, турски политик и кмет на Малатия (р. 1919)
• 1981 – Шекип Айхан Йозишък, турски композитор (р. 1932)
• 1990 – Ралф Абърнати, американски свещеник и лидер на американското движение за граждански права (р. 1926)
• 1993 – Тургут Йозал, турски бюрократ, политик и 8-ми президент на Република Турция (р. 1927)
• 1994 – Роджър Уолкът Спери, американски невропсихолог и лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина (р. 1913 г.)
• 1996 – Франсоа-Режи Бастид, френски политик, литературовед и дипломат (р. 1926)
• 1997 – Хаим Херцог, 6-ти президент на Израел (р. 1918)
• 2003 – Пол Гети, роден в САЩ британски бизнесмен и колекционер на изкуство (р. 1932)
• 2004 – Фана Кочовска, македонска съпротива, югославска партизанка и национален герой на ордена „Народен герой“ (р. 1927 г.)
• 2007 – Ералп Йозген, турски адвокат и бивш председател на Съюза на турските адвокатски колегии (р. 1936)
• 2009 – Ширин Джемгил, турски адвокат и един от пионерите на младежкото движение от поколението 1968 (р. 1945)
• 2010 – Али Елверди, турски войник и политик (р. 1924)
• 2010 г. – Александру “Санду” Неагу, бивш румънски международен футболист (р. 1948 г.)
• 2011 – Осаму Дезаки, японски режисьор и сценарист (р. 1943)
• 2011 – Майкъл Саразин, канадски (Квебек) филмов и телевизионен актьор (р. 1940)
• 2011 – Никос Папазоглу, гръцки певец, автор на песни, музикант и продуцент на звукозаписи (р. 1948 г.)
• 2013 – Дина Дърбин, канадска актриса (р. 1921)
• 2014 – Габриел Гарсия Маркес, колумбийски журналист, писател и лауреат на Нобелова награда (р. 1927)
• 2016 – Дорис Робъртс, американска актриса (р. 1925)
• 2017 – Матю Тапунуу „Мат” Аноаи, самоанско-американски професионален борец (р. 1970 г.)
• 2018 – Барбара Буш, 41-ви президент на Съединените щати, съпруга на Джордж Буш-старши (р. 1925)
• 2018 – Аморосо Катамси, индонезийска певица, актриса и художник (р. 1938 г.)
• 2018 г. – Джемал Сафи, турски поет (р. 1938 г.)
• 2019 – Питър Картрайт, адвокат от Нова Зеландия (р. 1940)
• 2019 – Казуо Койке, японски писател на комикси, романист и педагог (р. 1936 г.)
• 2019 – Алън Габриел Лудвиг Гарсия Перес, бивш президент на Перу (р. 1949)
• 2020 – Бени Г. Адкинс, бивш войник от армията на Съединените щати (р. 1934)
• 2020 – Жан-Франсоа Базен, френски политик, журналист и писател (р. 1942)
• 2020 – Норман Хънтър, английски бивш международен футболист (р. 1943)
• 2020 – Орхан Кологлу, турски историк и писател (р. 1929)
• 2020 – Аба Киари, Нигерийски бизнесмен, адвокат и държавен служител (р. 1952 г.)
• 2020 – Джузепи Логан, американски джаз музикант (р. 1935)
• 2020 – Ирис Корнелия Лав, американски класически археолог (р. 1933)
• 2020 г. – Лукман Ниоде, индонезийски плувец (р. 1963 г.)
• 2020 – Арлийн Сондърс, американска оперна певица със спинто сопрано (р. 1930)
• 2020 – Матю Селигман, английски бас китарист (р. 1955)
• 2020 – Джийн Шей, Американски радиоводещ (р. 1935 г.)
• 2020 – Хесус Вакеро Креспо, испански неврохирург, професор (р. 1950)
• 2021 – Хишам Бастауиси, египетски съдия и политик (р. 1951)
• 2021 – Fereydoun Ghanbari, ирански професионален борец (р. 1977)
• 2021 – Кабори Сарвар, бангладешка актриса, политик и социален работник (р. 1950)

Празници и специални поводи

• Световен ден за борба с хемофилията
• Ден на селските институти