Обсъдена руско-украйна журналистика за война и мир

Русия Украйна Обсъдена журналистика за война и мир
Обсъдена руско-украйна журналистика за война и мир

В панела, организиран от катедра „Журналистика“ на Факултета по комуникации на Близкоизточния университет, „мирната журналистика“ в контекста на „войната Русия-Украйна“ беше обсъдена от академици и журналисти. Модераторът беше преподавателят ас. ст.н.с. д-р Онлайн панелът на Ибрахим Йозейдер, академик проф. д-р Като лектори присъстваха Севда Аланкуш и журналистите Хакан Аксай, Ишин Елчин и Дженк Мутлуякалъ.

В панела беше дискутирана мирната журналистика с нейните теоретични и практически примери, докато темата беше илюстрирана във войната Русия-Украйна. Асистент на модератор. ст.н.с. д-р Във встъпителната реч на панела Йозейдер подчерта, че са изминали три месеца от началото на войната Русия-Украйна и войната все още продължава. Посочвайки, че войните продължават в света, въпреки че всички казват, че са против войната, ас. ст.н.с. д-р В този момент Йозейдер каза, че социалните институции, включително медиите, трябва да бъдат оценени критично; следователно те искаха да обсъдят мирната журналистика, която е склонна да заема критичен поглед към журналистиката.

проф. д-р Севда Аланкуш: „Всъщност ние самите се превърнахме в медиите“

Един от водещите академици в областта на мирната журналистика, проф. д-р Севда Аланкуш започна речта си, като припомни метафората на френския академик Марк Дьоз „Всъщност ние живеем в медиите”. Обяснявайки, че с развиващите се медийни технологии хората вече не следват медиите и поемат друга роля. д-р Аланкуш каза: „Всъщност ние самите се превърнахме в медии“. проф. д-р Поради тази причина Аланкуш заяви, че докато хората са били в позиция да наблюдават събитията в миналите войни, с настоящата технология на метавселена, индивидите могат да бъдат позиционирани в позицията да изживеят сами войната.

Оценявайки войната Русия-Украйна и ролята на медиите, проф. д-р Севда Аланкуш заяви, че пропагандата във войните е същата като преди, но начинът, по който се прави, и нейната сфера на влияние са се разширили. Заявявайки, че и Украйна, и Русия използват пропагандните методи по най-добрия начин, проф. д-р Аланкуш подчерта, че пропагандата включва и дезинформация. проф. д-р Заявявайки, че правенето на мирна журналистика в такава среда има висока цена, Аланкуш каза, че въпреки трудните условия, алтернативните журналисти в Русия Youtube Той заяви, че се занимава с журналистика в полза на мира. Докосвайки се до теоретичните подходи към дефиницията на мирната журналистика, проф. д-р Аланкуш каза, че подходът й се занимава с мирната журналистика от феминистка гледна точка. проф. д-р Севда Аланкуш каза, че мирната журналистика ще бъде възможна с фокусирана върху пола журналистика, ориентирана към жените.

Хакан Аксай: „Много антивоенни медии бяха затворени в Русия“

Журналистът Хакан Аксай, който познава добре Русия и руските медии, акцентира в речта си върху руско-украйната война и медийната връзка. Той подчерта, че Руско-украинската война, която изтича след три месеца, се различава в много отношения от войните в миналото. Той заяви, че светът е застрашен от изчезване като война, която говори за възможността за използване на ядрени оръжия. Подчертавайки, че народите на Русия и Украйна, най-близките народи сред съветските народи, са изправени пред тази война, Аксай заяви, че тази война включва и различия в това отношение.

Говорейки за трудностите при отчитането на войната между Русия и Украйна, Аксай каза, че в този период, когато и двете страни водеха пропаганда, беше изключително трудно да се достигне до точната информация, бяха дадени различни цифри както по отношение на броя на убитите, така и на ранените. и броя на хората, мигрирали от страната, и че е трудно да се достигне до точна информация от източниците. Аксай заяви, че много антивоенни медии са затворени в Русия и говори за положението на журналистите. Аксай „Радиото „Ехо на Москва“ е спряно. Това беше много важна платформа. Опозиционните телевизионни канали бяха затворени. Много руски журналисти напуснаха страната. Има и такива, които са в затвора. Някои от тях дойдоха в Турция. По-късно тези руски журналисти излъчват от Грузия, балтийските страни и Израел. Натискът върху журналистите в Русия се засили. Забранено е да се казва "война". Ако кажете война и я коментирате, може да ви чакат присъди до 15 години затвор.”

Ишин Елинч: „Новините за мирните журналисти не могат да изпреварят Influencers“

Журналистът Ишин Елинч подчерта, че за да се разбере войната Русия-Украйна, е необходимо да се погледне смисълът на медиите. Заявявайки, че хората вече не получават информация от телевизията, а чрез социалните мрежи, Елинч отбеляза, че при тази информационна бомбардировка опасенията за по-бързо и повече новини излизат на преден план. Заявявайки, че изследванията показват, че излагането на информационна бомбардировка парализира уменията на хората за разсъждение, Елинч каза, че парализираните хора стават много по-отворени за манипулация.

Елинч каза: „В тази необикновена среда това, което могат да направят медиите, е ограничено. Такъв проблем има и за хората, които искат да се занимават с мирна журналистика. Как новините, които произвеждам, от всички новини, ще достигнат до купувача? Помислете за това, трябва да създавате заглавия според алгоритми, за да привлечете вниманието в ерата на социалните медии. Как ще получа новини пред инфлуенсър?“ Той разказа за трудностите, пред които е изправена журналистиката. Обяснявайки, че журналистите имат затруднения при достъпа до информация в сегашната среда, Елинч каза, че има трудности и при проверката на информацията.

Cenk Mutluyakalı: „Мирната журналистика е важна, за да обедини човечеството с истината“

Говорейки пред панела „Война и мирна журналистика на Русия-Украйна“, Дженк Мутлуякалъ заяви, че те работят с твърдението, че са мирна журналистика във вестник Yenidüzen, където той е генерален мениджър и главен редактор. Подчертавайки, че мирната журналистика е поле, което непрекъснато се развива и актуализира, Мутлуякали каза: „Мирната журналистика е важна, за да обедини човечеството с истината“. Заявявайки, че светът все още не може да направи пълна дефиниция на случилото се между Русия и Украйна, Мутлуякалъ каза, че светът не може да даде ясно име дали това е инвазия, война или интервенция.

Бъдете първите, които коментират

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*