Днес в историята: Основите на Дарюлацезе бяха положени в Истанбул

7 ноември е 311-ият ден в годината (312-ият през високосна) според григорианския календар. До края на годината остават 54 дни.

железница

• 7 ноември 1918 Военните комисари, работещи по железниците, бяха помолени да докладват редовно за състоянието на дървесината и въглищата в регионалните складове всеки ден.
• 7 ноември 1941 Търгът бе направен за железопътната линия от гарите Diyarbakır и Elazığ до Ирак и Иран.

Olaylar

• 656 г. – Провежда се битката при Джемел, първата гражданска война между мюсюлманите.
• 1665 г. – Излиза за първи път най-дълго живият вестник, The London Gazette.
• 1848 г. – Закари Тейлър е избран за президент на Съединените щати.
• 1892 г. – В Истанбул е положена основата на Дарюлачезе.
• 1893 г. – В американския щат Колорадо жените получават право да гласуват.
• 1916 г. – Удроу Уилсън е избран за президент на Съединените щати.
• 1917 г. – Октомврийска революция; Болшевиките завзеха властта в Русия.
• 1917 – Първата световна война: Британските сили превземат Газа под османско владичество.
• 1918 г. – Грипната епидемия се разпространява в Западна Самоа. До края на годината той е убил 7.542 души (20% от населението).
• 1920 г. – Турската армия превзема Гюмри.
• 1921 г. – В Италия Мусолини се обявява за лидер на Националната фашистка партия.
• 1929 г. – Открива се Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк.
• 1936 г. – Унгарският музикант Бела Барток изнася лекция в читалище на Анкара.
• 1942 г. – Създаден е Институтът за турска революция.
• 1944 г. – Франклин Делано Рузвелт печели президентските избори в САЩ за четвърти път.
• 1953 г. – В джамията Зейрек в Истанбул са открити мозайки от византийския период.
• 1962 г. – В Южна Африка Мандела е осъден на 5 години затвор за незаконно напускане на страната.
• 1962 г. – Подписани са Международното брачно съгласие, минималната брачна възраст и Конвенцията за изписване на браковете. Турция не е ратифицирала тази конвенция.
• 1963 г. – В Бурса започва първата законна стачка. 222 работници, работещи в Общинско автобусно предприятие в Бурса, стачкуват. Работниците бяха членове на Синдиката на работниците в моторните превозни средства.
• 1964 – Президентът Джемал Гюрсел помилва бившия президент Джелал Баяр, който беше осъден на доживотен затвор.
• 1972 г. – Ричард Никсън е избран за президент на Съединените щати.
• 1980 г. – Срокът на задържане при колективни престъпления е увеличен от 30 дни на 90 дни.
• 1980 г. – Издателят Илхан Ердост умира в резултат на побой във военния затвор Мамак.
• 1982 г. – Проведено е народно гласуване за Конституцията от 1982 г. Конституцията беше приета с глас „ЗА” от 91,37%. Кенан Еврен стана 7-ми президент на Турция.
• 1986 – Режисьор Зеки Йоктен борец Филмът получи наградата на Международния олимпийски комитет.
• 1987 г. – Президентът на Тунис Хабиб Бургиба е уволнен.
• 1988 г. – Обявено е, че около хиляда души гладуват в затворите за известно време. Стачката беше срещу практиката да се носят униформи и вериги.
• 1991 г. - Баскетболната звезда Меджик Джонсън обяви, че напуска баскетбола, след като е дал положителна проба за ХИВ.
• 1996 г. – Пътнически самолет Boeing-727 на Nigerian Airlines се разбива в лагуна на 40 мили югоизточно от Лагос: 143 души загиват.
• 1999 г. – Ясемин Далкилъч счупи световния рекорд в безкамерно гмуркане (68 м).
• 2000 г. – Провеждат се президентски избори в САЩ. Въпреки че кандидатът на демократите Ал Гор получи повече гласове от кандидата на републиканците Джордж У. Буш, след изключително противоречив период на несигурност Джордж Буш беше провъзгласен за президент на 12 декември 2000 г. с решение на Върховния съд на САЩ.
• 2001 г. – Търговският пътнически самолет Concorde възобновява полетите си след 15 месеца.
• 2002 г. – На референдум, проведен в Гибралтар, 99 процента от населението отхвърля предложението за споделяне на суверенитета на британската колония Гибралтар с Испания.
• 2003 г. – Най-големият в света плаващ панаир на книгата MV DaulusПристигна в пристанището Алсанджак в Измир.
• 2007 г. – Нападение в гимназия Jokela: 18-годишният Пека-Ерик Аувинен влезе в училището с полуавтоматично оръжие тази сутрин и уби 8 души и рани 1 преди да се самоубие.
• 2020 г. – Коронавирусна епидемия: Броят на потвърдените случаи в световен мащаб надхвърля 50 милиона.

раждания

• 60 – Кейко, 12-ти император на Япония в традиционната последователност (ум. 130)
• 630 – II. Констанс (Брадати Константин), последният византийски император, който носи титлата римски консул (ум. 668 г.)
• 994 – Ибн Хазм, Хуелва, андалуско-арабски философ, историк и теолог († 1064 г.)
• 1186 – Йогедай хан, монголски император и син на Чингис хан (ум. 1241)
• 1316 – Семьон, велик княз на Москва от 1340-1353 г. († 1353 г.)
• 1599 – Франсиско де Сурбаран, испански художник († 1664)
• 1826 г. – Дмитрий Бакрадзе, грузински историк, археолог и етнограф († 1890 г.)
• 1832 – Андрю Диксън Уайт, американски дипломат, писател и педагог († 1918)
• 1838 – Матиас Вилиер дьо л'Ил-Адам, френски писател († 1889)
• 1867 – Мария Кюри, полско-френски химик и лауреат на Нобелова награда по физика, носител на Нобелова награда за химия († 1934)
• 1878 – Лиз Майтнър, американски носител на Нобелова награда по химик и физик, открил ядреното делене (ум. 1968)
• 1879 – Леон Троцки, руски болшевишки политик, революционер и марксистки теоретик (една от водещите фигури на руската революция от 1917 г.) († 1940 г.)
• 1888 – Нестор Махно, украински анархо-комунистически революционер († 1934)
• 1891 – Генрих Ягода, ръководител на съветската тайна полиция по времето на Сталин (ум. 1938)
• 1897 – Херман Дж. Манкевич, американски сценарист и носител на Оскар († 1953)
• 1903 – Конрад Лоренц, австрийски етолог († 1989)
• 1913 – Албер Камю, френски писател и лауреат на Нобелова награда († 1960)
• 1918 – Били Греъм, евангелски християнски проповедник-лидер на мнение († 2018 г.)
• 1920 – Игнасио Ейзагире, испански футболен вратар († 2013 г.)
• 1921 – Джак Флек, американски голфър († 2014)
• 1922 – Гулам Азам, лидер на Бангладеш Джамаат-е-Ислям (ум. 2014)
• 1922 г. – Ал Хирт, американски тромпетист и ръководител на оркестър († 1999 г.)
• 1926 – Джоан Съдърланд, австралийско колоратурно сопрано († 2010 г.)
• 1927 г. – Хироши Ямаучи, японски бизнесмен († 2013 г.)
• 1929 – Ерик Кандел, американски психиатър, невролог, физиолог и поведенчески биолог
• 1929 – Лила Кей, английска актриса († 2012)
• 1933 г. – Душан Шинигой, словенски политик, бивш министър-председател на Социалистическа република Словения
• 1938 – Джо Дасен, френски певец и автор на песни († 1980)
• 1939 – Барбара Лисков, американски компютърен учен
• 1940 г. – Дейкин Матюс, американски актьор, драматург и театрален режисьор
• 1941 г. – Маделин Джинс, американска художничка, архитект и поетеса († 2014 г.)
• 1943 – Джони Мичъл, канадска певица, автор на песни, музикант и художник
• 1943 – Майкъл Спенс, американски икономист и лауреат на Нобелова награда за икономика
• 1944 г. – Луиджи Рива, бивш италиански международен футболист
• 1950 Линдзи Дънкан, шотландска актриса
• 1951 г. - Лорънс О'Донъл, американец, който насърчава програми за отслабване
• 1951 – Илкер Ясин, турски спортен говорител
• 1952 – Дейвид Петреъс, американски войник и политик
• 1954 – Камал Хаасан, индийски актьор, сценарист, продуцент и режисьор
• 1954 – Гай Гавриел Кей, канадски писател на фентъзи
• 1957 – Кинг Конг Бънди, американски мъжки професионален кечист и актьор († 2019)
• 1961 – Марк Хейтли, английски нападател
• 1963 г. – Джон Барнс, роден в Ямайка английски международен футболист и мениджър
• 1964 г. – Дана Плато, американска актриса († 1999 г.)
• 1967 – Дейвид Гета, френски диджей и продуцент
• 1967 – Шарлийн Спитери, шотландска певица и музикант
• 1968 – Ведат Йоздемироглу, турски хуморист
• 1969 г. – Елен Гримо, френска пианистка, писателка и етолог
• 1969 – Дион Роуз-Хенли, ямайски спортист († 2018 г.)
• 1971 – Казим Коюнджу, турски музикант, автор на песни, актьор и активист († 2005 г.)
• 1971 – Робин Финк, американски китарист
• 1972 – Хасим Рахман, американски световен шампион по бокс в тежка категория
• 1973 – Юн Джин Ким, южнокорейска актриса
• 1973 – Мартин Палермо, аржентински бивш футболист
• 1977 г. – Андрес Опер, естонски национален футболист
• 1978 г. – Мохамед Ебутерике, бивш египетски национал по футбол
• 1978 – Рио Фердинанд, английски футболист
• 1978 – Ян Веннегоор от Хеселинк, бивш холандски футболист
• 1979 – Аяко Фуджитани, японска писателка и актриса
• 1979 – Ейми Пърди, американска актриса, модел, параолимпийска атлетка, моден дизайнер и автор
• 1979 г. - Джоуи Райън, американски професионален борец
• 1980 – Серхио Бернардо Алмирон, аржентински футболист
• 1980 – Чайн Сталенс, холандски волейболист
• 1981 – Гите Ааен, датска хандбалистка
• 1983 – Адам ДеВайн, американски комик, писател, продуцент, актьор и дублаж
• 1984 – Джонатан Борнстейн, американски футболист
• 1984 – Амелия Вега, доминикански модел
• 1986 – Дукиса Номику, гръцки модел и телевизионен водещ
• 1988 – Тини Темпа, британска певица, носителка на награди на BRIT
• 1989 – Юкико Ебата, японска волейболистка
• 1990 г. – Даниел Аяла, испански футболист
• 1990 – Давид Де Хеа, испански футболист
• 1996 – Лорд, новозеландски музикант

оръжие

• 1599 – Гаспаро Талиакоци, италиански хирург, пионер на пластичната и реконструктивна хирургия (р. 1545)
• 1633 г. – Корнелис Дреббел, холандски инженер и изобретател (р. 1572 г.)
• 1766 – Жан-Марк Натие, френски художник (р. 1685)
• 1862 – Бахадир Шах II, последен владетел на империята на Моголите, поет, музикант и калиграф (р. 1775)
• 1906 г. – Тодор Бурмов, първи министър-председател на България (р. 1834 г.)
• 1913 – Алфред Ръсел Уолъс, английски натуралист, географ, антрополог и биолог (р. 1823)
• 1944 – Рихард Зорге, съветски шпионин (р. 1895)
• 1947 – Шандор Гарбай, унгарски политик (р. 1879)
• 1958 – Ака Гюндюз, турски журналист и писател (р. 1886)
• 1959 – Виктор Маклаглен, английски актьор (р. 1886)
• 1962 – Елинор Рузвелт, съпруга и братовчед на Франклин Д. Рузвелт, 32-ри президент на Съединените щати (р. 1884),
• 1965 – Бесим Аталай, турски лингвист, писател и политик (р. 1882)
• 1971 – Сами Аяноглу, турски театър, филмов актьор, режисьор, сценарист и продуцент (р. 1913)
• 1974 – Ерик Линклейтър, шотландски писател (р. 1899)
• 1980 – Илхан Ердост, турски издател (р. 1944)
• 1980 – Стив Маккуин, американски актьор (р. 1930)
• 1988 – Осман Небиоглу, турски просветител, писател и издател (р. 1912)
• 1990 – Лорънс Дъръл, английски писател (р. 1912)
• 1991 – Гастон Монървил, френски политик (р. 1897)
• 1992 – Александър Дубчек, чехословашки държавник (р. 1921)
• 2004 – Cahit Uçuk, турски разказ и романист (една от първите жени писателки от републиканската епоха) (р. 1909)
• 2004 – Хауърд Кийл, американски актьор (р. 1919)
• 2005 – Сулхи Дьолек, турски писател и сценарист (р. 1948)
• 2008 – Phạm Văn Rạng, бивш национален футболист на Южен Виетнам (р. 1934)
• 2011 – Джо Фрейзър, американски боксьор и световен шампион по бокс в тежка категория (р. 1944)
• 2013 г. – Ампаро Ривелес, испански актьор (р. 1925 г.)
• 2013 – Манфред Ромел, немски политик (р. 1928)
• 2014 – Каетан Кович, словенски писател, художник, преводач и журналист (р. 1931)
• 2015 г. – Гунар Хансен, исландско-американски актьор и писател (р. 1947 г.)
• 2016 – Леонард Коен, канадски поет и музикант (р. 1934)
• 2016 – Джанет Рино, американски адвокат и политик (р. 1938)
• 2017 г. – Рой Халадей, американски професионален бейзболист от Висшата лига (MLB) (р. 1977 г.)
• 2017 г. – Брад Харис, американски актьор, каскадьор и продуцент (р. 1933 г.)
• 2017 – Ханс-Михаел Туристг, немски актьор (р. 1938)
• 2017 – Ханс Шефер, бивш немски футболист (р. 1927)
• 2018 – Франсис Лай, френски композитор (р. 1932)
• 2019 – Ремо Бодей, италиански философ (р. 1938)
• 2019 – Мария Перего, италиански аниматор и продуцент (р. 1923)
• 2019 – Маргарита Салас, испански биохимик и учен (р. 1938)
• 2019 – Набанита Дев Сен, индийска писателка, поетеса, автор на детски книги и академик (р. 1938 г.)
• 2020 – Сирил Колбо-Джъстин, френски режисьор (р. 1970)