Днес в историята: 9 политически затворници избягаха от затвора Toptaşı в Истанбул

10 декември е 344-ият ден в годината (345-ият през високосна) според григорианския календар. До края на годината остават 21 дни.

железница

• Националната железопътна компания представител декември 10 1923 Турция Hügn която бе постигна съгласие по текста на споразумение Nafie председател Мухтар Bey анадолски железници в Анкара. Споразумението беше одобрено от правителството и Съвета на Нафия. Беше подчертано, че съветът на Мувазене-и Малие не трябва да се противопоставя на законопроекта и не трябва да попада в ръцете на британската столица на Анадолските железници.
• 10 Декември 1924 Основата на линията Анкара-Яхсихан, която е началото на пътя, който ще свързва Анкара на изток, е поставен от президента Мустафа Кемал Паша.
• 10 Декември 1928 Подписано е споразумение между правителството и компанията за осигуряване на придобиването на анадолските железници.
• 1863 г. – Открива се лондонското метро.

Olaylar

• 1817 г. – Мисисипи се присъединява към съюза като 20-ият щат на Съединените щати.
• 1877 г. – Османско-руската война: Руската армия превзе Плевен след 5-месечна обсада.
• 1898 г. – След Испано-американската война Куба получава своята независимост от Испания.
• 1901 г. – Връчени са първите Нобелови награди.
• 1902 г. – Асуански язовир, построен на река Нил в Египет, е въведен в експлоатация.
• 1906 г. – Теодор Рузвелт става първият американец, който получава Нобелова награда за мир за ролята си на посредник в прекратяването на Руско-японската война.
• 1923 г. – Ирландският поет Уилям Бътлър Йейтс получава Нобелова награда за литература.
• 1927 г. – Френският философ Анри Бергсон получава Нобелова награда за литература.
• 1929 г. – Германският писател Томас Ман получава Нобелова награда за литература.
• 1937 - Означава "градът, процъфтяващ от Абдулазиз" ма'муретулазиз или накратко, името на град Елазиз е променено на Елазиг.
• 1941 г. – край бреговете на Малая Принцът на Уелс ve Отблъскване Два линейни кораба, принадлежащи на Кралския флот, един от двата линейни кораба на Кралския флот, са потопени от торпедни бомбардировачи на Императорския японски флот.
• 1948 г. – Асамблеята на ООН приема Декларацията за правата на човека. Турция гласува за приемане на Всеобщата декларация за правата на човека. Днес все още се чества като Ден на правата на човека.
• 1956 г. – Избухват сблъсъци в Унгария и е обявено военно положение.
• 1963 г. – Султанатът Занзибар получава своята независимост от Обединеното кралство. Обединява се с Танзания на 26 април 1964 г.
• 1964 г. – Мартин Лутър Кинг получава Нобелова награда за мир.
• 1970 г. - Руският писател Александър Солженицин получава Нобелова награда за литература.
• 1971 – 26 обвиняеми, включително Тарик Зия Екинджи, генерален секретар на Работническата партия на Турция Революционни източни културни центрове делото му е започнато в Диарбекир.
• 1975 г. – Руският учен Андрей Сахаров получава Нобелова награда за мир.
• 1977 г. – Amnesty International получава Нобелова награда за мир.
• 1977 г. – 9 политически затворници избягаха от затвора Топташи в Истанбул.
• 1978 г. – Енвер Садат и Менахем Бегин получават Нобелова награда за мир.
• 1979 г. – Майка Тереза ​​получава Нобелова награда за мир.
• 1979 г. – След назначаването на Исмет Курт на мястото на уволнения по-рано генерален директор на Държавна опера и балет Гюрер Айкал, служителите на Държавната опера и балет решават да не участват в постановката на Кармина Бурана. Кърт подаде оставка два дни по-късно.
• 1983 г. – Край на военния режим в Аржентина; Раул Алфонсин стана първият граждански президент на Аржентина след 8 години.
• 1983 г. – Лех Валенса, лидер на полския съюз за солидарност, получава Нобелова награда за мир.
• 1984 г. – Южноафриканският епископ Дезмънд Туту получава Нобелова награда за мир.
• 1987 г. – Асоциацията за правата на човека внася петиция със 130 хил. подписа с искане „Отмяна на общата амнистия и смъртни наказания“ в Генералния секретариат на Асамблеята.
• 1987 г. – Наградата за пресата на Седат Симави е присъдена на Угур Мумку.
• 1988 г. – В Турция е извършена първата операция по трансплантация на черен дроб. Операцията е извършена от проф. д-р от университета в Анкара Хаджеттепе. Мехмет Хаберал го направи.
• 1988 г. – Законът за студентската амнистия, наложен от президента Кенан Еврен, е повторно приет в парламента. Законът разрешава покриване на главата в университетите.
• 1988 г. – Египетският Неджип Махфуз получава Нобелова награда за литература.
• 1993 г. – Силите за сигурност нахлуват в централата на вестник Özgür Gündem в Кадърга, Истанбул и задържат всички служители.
• 1994 г. – Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин получават Нобелова награда за мир.
• 2002 г. – Станфордският университет обяви, че ще клонира човешки ембриони.
• 2002 г. – Бившият американски президент Джими Картър получава Нобелова награда за мир за своето дипломатическо посредничество в Близкия изток през 1970-те години на миналия век.
• 2002 г. – Кораб, превозващ ракети „Скъд“ от Северна Корея, е засечен от испанските военноморски сили в Арабско море.
• 2002 г. – Бангладеш освобождава двама европейски журналисти, които е задържал.
• 2003 г. – Иранката Ширин Ебади стана първата мюсюлманка, получила Нобелова награда за мир.
• 2005 – Движение 10 декември проведе първата си среща в хотел Дедеман в Истанбул.
• 2016 г. – Извършени са атаки близо до Истанбул Vodafone Arena. При двете експлозии загинаха 43 души, а 155 бяха ранени.

раждания

• 1783 – Мария Бибиана Бенитес, пуерториканска писателка († 1873)
• 1804 - Карл Густав Якоб Якоби, немски математик († 1851)
• 1815 – Ада Лавлейс, английски математик и писател (р. 1852)
• 1821 – Николай Некрасов, руски поет и журналист († 1878)
• 1822 – Сезар Франк, френски композитор († 1890)
• 1824 – Джордж Макдоналд, шотландски писател, поет и християнски универсалист проповедник († 1905)
• 1830 Емили Дикинсън, американска поетеса († 1886)
• 1851 – Мелвил Дюи, американски библиотекар († 1931)
• 1870 – Адолф Лоос, австрийски архитект († 1933)
• 1870 – Пиер Феликс Луи, френски поет и писател († 1925)
• 1882 – Ото Нойрат, австрийски философ на науката, социолог и политически икономист († 1945 г.)
• 1883 – Джовани Месе, италиански войник и политик († 1968)
• 1883 – Андрей Вишински, съветски държавник, дипломат и юрист († 1954)
• 1890 г. – Ласло Бардоши, унгарски дипломат и политик (р. 1941 г.)
• 1891 – Нели Сакс, немска писателка, поетеса и лауреат на Нобелова награда († 1970 г.)
• 1901 – Франц Фишер, немски войник и офицер от СС († 1989)
• 1903 – Уна Меркел, американска театрална, филмова, радио и телевизионна актриса († 1986)
• 1923 – Хорхе Семпрун, испански писател († 2011)
• 1923 г. – Симон Крисостом, френски войник и член на френската съпротива († 2021 г.)
• 1927 - Антони Гауси, бивш испански професионален футболист
• 1938 – Фарук ал-Шара, сирийски дипломат и политик
• 1941 – Бурчин Оралоглу, турска актриса в театъра, киното и сериалите
• 1941 г. – Гюнтер Вилумайт, немски комик († 2013 г.)
• 1941 – Питър Сарстед, английски поп-фолк певец († 2017 г.)
• 1944 – Оя Инджи, турска актриса в театъра, киното и сериалите
• 1948 – Душан Баевич, босненски футболист и мениджър
• 1948 – Абу Абас, лидер на Фронта за освобождение на Палестина (ум. 2004)
• 1953 – Атила Атасой, турска поп музикална изпълнителка
• 1957 – Хасан Качан, турски карикатурист, актьор и режисьор
• 1957 – Майкъл Кларк Дънкан, американски актьор и продуцент († 2012 г.)
• 1960 – Кенет Брана, британски режисьор
• 1961 – Ниа Пийпълс, американска певица и актриса
• 1961 г. – Исмет Йълмаз, турски политик и юрист
• 1964 – Едит Гонсалес, мексиканска теленовела и филмова актриса († 2019)
• 1964 г. – Абдурахим Карслъ, турски академик и политик
• 1964 – Хосе Антонио Пуханте, испански политик и професор по философия († 2019 г.)
• 1965 г. – Дж. Маскис, американски музикант
• 1969 – Ергюн Демир, турски актьор, режисьор и сценарист
• 1970 – Кевин Шарп, американски кънтри музикант и певец († 2014 г.)
• 1972 – Браян Молко, музикант от Люксембург
• 1974 – Мег Уайт, американски барабанист
• 1978 г. – Анна Йесен, полска спортистка
• 1978 – Желко Васич, хърватски певец
• 1980 – Сара Чанг, американска цигулка виртуоз
• 1982 – Султан Кьосен, турски фермер и най-високият жив човек в света според Книгата на рекордите на Гинес
• 1983 – Ксавие Самуел, австралийски актьор
• 1985 – Рейвън-Симоне, американска актриса и поп певица
• 1987 – Гонсало Игуаин, аржентински национал по футбол
• 1988 г. – Уилфред Бони, национален футболист на Кот д'Ивоар
• 1988 – Невен Суботич, сръбски футболист
• 1996 – Кан Даниел, южнокорейски певец, автор на песни и предприемач

оръжие

• 925 – Санчо I, средновековен крал на Памплона (905 – 925) (р. 860)
• 1041 г. – IV. Михаил става император на Византийската империя от 11 април 1034 г. до 10 декември 1041 г. (р. 1010 г.).
• 1081 г. – III. Никифор, византийски император от 1078 до 1081 г. (р. 1002 г.)
• 1113 – Ридван, внук на Алп Арслан, владетел на Великата селджукска държава, и син на Тутуш, владетел на сирийската селджукска държава (р. ?)
• 1198 – Ибн Рушд, андалуски арабски философ и лекар (р. 1126)
• 1475 – Паоло Учело, италианец RönesansХудожник във флорентинската школа в началото на I (р. 1397)
• 1851 – Карл Драйс, немски изобретател (р. 1785)
• 1865 г. – Леополд I, херцог на Саксония и първи крал на Белгия (р. 1790 г.)
• 1867 – Сакамото Рьома, японски самурай (р. 1836)
• 1896 – Алфред Нобел, шведски химик и инженер (р. 1833)
• 1911 – Джоузеф Далтън Хукър, английски ботаник и изследовател (р. 1817)
• 1926 – Никола Пашич, сръбски политик (р. 1845)
• 1936 – Луиджи Пирандело, италиански писател и лауреат на Нобелова награда (р. 1867)
• 1966 – Владимир Бодянски, руски строителен инженер (р. 1894)
• 1967 – Отис Рединг, американски музикант (р. 1941)
• 1968 – Карл Барт, съвременен швейцарски протестантски теолог (р. 1886)
• 1972 г. – Гюла Моравчик, унгарски византиолог (р. 1892 г.)
• 1974 – Едуард Уилям Чарлз Ноел, офицер от британското разузнаване (р. 1886)
• 1978 – Ед Ууд, американски сценарист, режисьор, продуцент и актьор (р. 1924)
• 1988 – Ричард С. Кастелано, американски актьор (р. 1933)
• 1993 – Ертугрул Билда, турски актьор (р. 1915)
• 1994 – Сади Явер Атаман, турски експерт по фолклор и народна музика и съставител (р. 1906)
• 1994 – Кийт Джоузеф, английски юрист и политик (р. 1918)
• 1999 г. – Франьо Туджман, първи президент на Хърватия (р. 1922 г.)
• 2004 – Ерен Улуергювен, турски театрален артист и асистент-режисьор (р. 1983)
• 2005 – Юджийн Маккарти, американски политик (р. 1916)
• 2005 – Ричард Прайър, американски комик и актьор (р. 1940)
• 2006 – Аугусто Пиночет, диктатор на Чили (р. 1915)
• 2007 – Сабахатин Заим, турски икономист и академик (р. 1926)
• 2007 г. – Витали Хакко, турски бизнесмен (р. 1913 г.)
• 2010 г. – Джон Фен, американски професор по аналитична химия (р. 1917 г.)
• 2012 г. – Антонио Кубийо, испански адвокат, политик, активист и борец (р. 1930 г.)
• 2015 – Арнолд Пералта, бивш международен футболист на Хондурас (р. 1989)
• 2015 г. – Долф Шайс, американски професионален баскетболист (р. 1928 г.)
• 2016 г. – Ерик Хилтън, американски бизнесмен и филантроп, собственик на хотелска верига (р. 1933 г.)
• 2016 – Алберто Сейшас Сантуш, португалски филмов режисьор (р. 1936)
• 2017 г. – Виктор Потапов, ветроходец и ветроходец от Руз (р. 1947 г.)
• 2017 – Ева Тодор, бразилска актриса (р. 1919)
• 2018 – Ксавие Тилиет, френски йезуитски философ, историк и теолог (р. 1921 г.)
• 2019 – Алберт Бертелсен, датски художник и график (р. 1921)
• 2019 – Бари Кийф, английски драматург и сценарист (р. 1945)
• 2019 г. – Юрий Лужков, руски политик (р. 1936 г.)
• 2019 – Джим Смит, английски футболист, футболен треньор и мениджър (р. 1940)
• 2020 – Том Листър, младши, американски актьор и професионален борец (р. 1958 г.)
• 2020 г. – Мириам Сиенра, парагвайска актриса и журналист (р. 1939 г.)
• 2020 г. – Карол Сътън, американска актриса (р. 1944 г.)
• 2020 – Барбара Уиндзор, английска театрална, филмова и телевизионна актриса (р. 1937)
• 2020 г. – Ранавард Заряб, афганистански писател, писател на разкази и журналист (р. 1944 г.)

Празници и специални поводи

• Световен ден на правата на човека