Днес в историята: Решено е да не се дават регистрационни табели на конски каруци в Истанбул

19 януари е вторият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 19 дни (346 през високосна).

Olaylar

• 1474 г. – Кьопинг става град в Швеция.
• 1829 – Творчеството на Йохан Волфганг фон Гьоте Фауст изпълнени за първи път.
• 1853 г. – Операта на Джузепе Верди “Il Trovatore” е поставена в Рим.
• 1861 г. – Джорджия се отделя от Съединените щати.
• 1903 г. - Френският колоездач Морис Гарен печели първото състезание по колоездене "Тур дьо Франс". Докато 19 състезатели участваха в 2.428-километровата обиколка, която продължи 59 дни, само 20 колоездачи успяха да стигнат до финала.
• 1910 г. – Дворецът Çırağan изгоря. Дворецът е построен от султан Абдулазиз.
• 1915 г. – Джордж Клод патентова неонови тръби за използване в рекламата.
• 1915 г. – Първият въздушен удар с дирижабли е извършен в Обединеното кралство от Германската империя.
• 1923 г. – Издаден от Али Шюкрю Бей в Анкара. Тен Излезе първият брой на вестника.
• 1935 г. – Първите Y-образни мъжки слипове се предлагат за продажба в Marshall Field&Co.
• 1937 г. – Американски милионер на име Хауърд Хюз поставя рекорд за скорост, прелитайки от Лос Анджелис до Нюарк (Ню Джърси) за 7 часа и 28 минути.
• 1941 г. – II. Втората световна война: Британските сили атакуват Еритрея.
• 1942 г. – II. Втората световна война: Японските войски окупират Бирма.
• 1945 г. – Deutsche Bank и Deutsche Orientbank прекратяват дейността си в Турция и започват подготовка за ликвидация.
• 1949 г. - Куба признава Израел по дипломатически път.
• 1950 г. – Решено е да се създадат трудови съдилища в Турция.
• 1950 г. – Китайският лидер Мао Цзедун призна Северен Виетнам под Хо Ши Мин.
• 1956 - Акис Главният редактор на списанието Кюнейт Арджаюрек беше оправдан. Срещу Арджаюрек беше заведено дело за статията му, озаглавена "Когато котката дойде, мишките избягаха".
• 1959 г. – Споразумението за гаранция за експроприация и конфискация, подписано със Съединените американски щати, е одобрено в Великото народно събрание на Турция. Сделката беше описана в пресата като връщане към капитулации.
• 1960 г. – Социалистическата партия на Турция започва да действа. Общото президентство проф. Доведен е Атиф Акгюч.
• 1960 г. – Пътнически самолет на Scandinavian Airlines (SAS), който пристигна в Анкара от Стокхолм, столицата на Швеция, се разби близо до летище Есенбога, при което загинаха 42 души.
• 1961 г. – Решено е да не се дават регистрационни табели на конски каруци в Истанбул.
• 1961 г. – Процесите срещу Ясиада продължават; Подсъдимите по делото Ипар Аднан Мендерес, Фатин Рюштю Зорлу, Хасан Полаткан, Медени Берк, Хайретин Еркмен и корабособственикът Али Ипар бяха осъдени.
• 1966 г. - Индира Ганди, дъщеря на Неру, става министър-председател на Индия.
• 1969 г. - Американският посланик Робърт Комер подава оставка. Служебната кола на Робърт Комер беше изгорена от студенти по време на посещението му в Техническия университет в Близкия изток на 6 януари.
• 1969 г. – В Прага студент на име Ян Палах умира три дни след като се самозапали в знак на протест срещу инвазията на Съветския съюз в Чехословакия. Протестни демонстрации се проведоха в Прага.
• 1977 – Снеговалеж в Маями-Флорида: За първи път в историята на Флорида.
• Последният модел на Volkswagen Beetle (Костенурка), произвеждан от 1978 – 1938 г., е произведен във фабриките на Volkswagen в Емден. Производството на костенурки ще продължи до 2003 г. в Латинска Америка.
• 1981 г. – Трудовият съд в Бакъркьой назначава попечител на Конфедерацията на революционните работнически съюзи (DİSK).
• 1983 - Месар от Лион Клаус Барби, известен още като нацисткия военнопрестъпник, беше арестуван в Боливия.
• 1983 - Apple компания, първият търговски компютър с мишка и "графичен интерфейс" Ябълката Лиза обяви.
• 1983 г. – Двама националисти, които са били съдени за убийството на прокурора в Никсар Нихат Герчек, са осъдени.
• 1988 г. – Депутатът от Социалдемократическата популистическа партия (SHP) Мехмет Али Ерен каза, че в Турция има кюрдски проблем и че кюрдите са потиснати. Събитията избухнаха във Великото народно събрание на Турция.
• 1992 г. – Провежда се Общо събрание на Революционната конфедерация на профсъюзите (ДИСК); Кемал Небиоглу беше избран за генерален президент.
• 1997 г. – Ясер Арафат пристига в Хеброн за първи път от 30 години, за да отпразнува предаването на Хеврон, последният град на Западния бряг под израелски контрол, на Палестина.
• 1998 г. – Човек на име Кенан Шераноглу събра 30 трилиона лири от 8,6 хиляди души под името Верига Титан Саадет. На 15 юни Шераноглу и 7 обвиняеми, включително баща й, бяха осъдени на различни присъди затвор за измама.
• 2004 г. – Куче на име Рубия счупи световен рекорд в тази област, изкачвайки се на върха на планината Аконкагуа.
• 2005 г. – Служители, протестиращи срещу решението за затваряне на SEKA Izmit Plant, решават да не напускат фабриката.
• 2005 г. – Открива се изложбата „Турците: Пътуването на хилядолетието 600-1600“ в Кралската академия на изкуствата в Лондон.
• 2006 г. - Космическата сонда на НАСА New Horizons пое пътуването си към Плутон.
• 2007 г. – Журналистът Хрант Динк е убит в резултат на въоръжено нападение.
• 2010 г. – Лидерът на Хамас Махмуд ал Мабху е убит в хотела си в Дубай.
• 2011 г. – Заместникът на Ризе Месут Йълмаз подава оставка от Демократическата партия. Броят на партиите, представени в парламента, намаля до 6.

раждания

• 399 – Пулхерия е втората дъщеря на източноримските императори Аркадий и Елия Евдоксия (ум. 453)
• 1200 – Доген, японски дзен учител и основател на училището Сото Дзен в Япония († 1253 г.)
• 1544 – II. Франсоа, крал на Франция от 10 юли 1558 г. до 5 декември 1560 г. и кралица съпруга на Шотландия от 24 април 1558 г. до 5 декември 1560 г. чрез брак с Мария Стюарт, кралица на Шотландия. (ум. 1560)
• 1736 – Джеймс Уат, шотландски изобретател (който помогна за началото на индустриалната революция чрез изобретяването на парната машина) († 1819 г.)
• 1798 – Огюст Конт, френски философ (считан за основател на социологията и позитивизма) († 1857)
• 1802 – Силвен Ван де Вейер, министър-председател на Белгия († 1874)
• 1803 – Сара Хелън Уитман, американска поетеса, есеистка, трансценденталистка и спиритуалистка († 1878)
• 1807 – Робърт Едуард Лий, американски генерал (ум. 1870)
• 1808 – Лисандър Спунър, американски политически мислител, автор на есеисти и памфлети, унитарист, аболиционист († 1887)
• 1809 – Едгар Алън По, американски разказвач, поет, критик и издател († 1849)
• 1830 – Йохана Хидлер, баба по майчина линия на Адолф Хитлер (ум. 1906)
• 1839 – Пол Сезан, френски художник (един от най-великите художници постимпресионисти и пионер на кубизма) († 1906)
• 1851 – Якоб Каптейн, холандски астроном († 1922)
• 1863 – Вернер Зомбарт, немски икономист и социолог († 1941)
• 1863 – Александър Серафимович, съветски писател († 1949)
• 1865 – Валентин Серов, руски художник († 1911)
• 1866 – Карл Теодор Зале, министър-председател на Дания (ум. 1946)
• 1871 г. – Даме Груев, български революционер († 1906 г.)
• 1873 г. – Хамиде Джаваншир, азербайджански филантроп и активист за правата на жените († 1955 г.)
• 1873 г. – Дъф Патуло, 22-ри министър-председател на Британска Колумбия († 1956 г.)
• 1878 – Хърбърт Чапман, английски футболист и мениджър († 1934)
• 1879 – Гуидо Фубини, италиански математик († 1943)
• 1882 – Селахатин Адил, турски войник и политик († 1961)
• 1884 – Иван Майски, съветски дипломат, историк и политик († 1975)
• 1890 – Феручо Пари, 43-ти министър-председател на Италия (ум. 1981)
• 1890 – Февзи ал-Кавукчу, арабски войник и политик († 1977)
• 1892 – Олафур Торс, министър-председател на Исландия (ум. 1964)
• 1897 – Емил Морис, немски политик († 1972)
• 1912 – Леонид Виталиевич Канторович, съветски математик и икономист (споделена Нобелова награда за икономика за 1975 г. с Тялинг Купманс) († 1986 г.)
• 1921 – Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.)
• 1923 г. – Маркус Волф, източногермански шпионин и президент на ЩАЗИ († 2006 г.)
• 1931 – Алтан Гюнбай, турски филмов актьор († 2014)
• 1933 – Суфи Канер, турска актриса, режисьор, сценарист и продуцент († 1963)
• 1934 – Джон Ричардсън, английски актьор († 2021)
• 1940 г. – Елизабет Рапено, френска режисьорка и сценаристка († 2020 г.)
• 1940 г. – Гюнгьор Менги, турски журналист и колумнист
• 1942 – Тамер Йигит, турски актьор
• 1943 – Джанис Джоплин, американска певица и автор на песни (първата бяла блус певица от 1960-те) (ум. 1970)
• 1945 – Джон Литгоу, американски актьор и музикант
• 1946 г. – Доли Партън, американска кънтри певица
• 1947 г. – Шенай Юзбашъоглу, турска поп певица и текстописец († 2013 г.)
• 1949 – Робърт Палмър, английски певец († 2003)
• 1954 – Синди Шърман, американски художествен фотограф и филмов режисьор
• 1961 – Хакан Айтекин, турски документален режисьор
• 1961 г. – Хайри Сезгин, турски борец († 2013 г.)
• 1977 Бенджамин Айрес, канадски актьор
• 1980 г. – Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
• 1981 – Асиер дел Хорно, баски футболист
• 1984 - Мики Съмнър, английска актриса
• 1985 – Душко Тошич, сръбски футболист
• 1986 – Муса Соу, роден във Франция сенегалски професионален футболист
• 1987 – Хубан Йозтопрак, турска театрална, телевизионна и филмова актриса († 2014)
• 1992 – Логан Лерман, американски художник
• 1992 – Шон Джонсън, американски гимнастик
• 1993 – Гюлша Думан, турска баскетболистка

оръжие

• 1302 – Съдия I, петдесет и деветият ислямски халиф
• 1467 – Яхя бин Мухамед Мунави, арабски фикх и хадисист (р. 1396)
• 1571 – Парис Бордоне, венециански художник (р. 1500)
• 1629 – Абас I, 5-ти владетел на династията Сефевиди (р. 1571)
• 1823 – Уилям Ламбтън, британски войник и геодезист (р. 1756)
• 1855 – Жан-Батист Полен Герен, френски портретист (р. 1783)
• 1865 – Пиер-Жозеф Прудон, френски социалист и журналист (един от теоретиците на анархизма) (р. 1809)
• 1871 – Шарл Гумери, френски скулптор (р. 1827)
• 1930 г. – Франк П. Рамзи, английски математик, философ и икономист (р. 1903 г.)
• 1949 – Александър Серафимович, съветски писател (р. 1863)
• 1962 г. – Онн Джафар, малайски политик (р. 1895 г.)
• 1964 – Фирмен Ламбот, белгийски състезател по колоездене (р. 1886)
• 1970 – Хамза Хумо, босненски поет, драматург и писател (р. 1895)
• 1978 – Феридун Чолгечен, турски актьор на кино и театър (р. 1911)
• 1982 – Ахмет Шюкрю Есмер, турски политически историк и писател (р. 1891)
• 1982 – Енвер Зия Карал, турски академик, историк, политик и президент на Турското историческо дружество (р. 1906)
• 1990 – Себахатин Селек, турски писател (р. 1921)
• 1990 г. – Александър Печерски, лидер, оцелял в престъпленията на нацистите срещу съветските военнопленници на 14 октомври 1943 г. и е един от организаторите на масовото бягство от унищожителния лагер Собибор (р. 1909 г.)
• 1992 – Сема Саваш, турски театрален артист
• 1992 г. – Йесари Асъм Арсой, класически турски музикален композитор (р. 1900 г.)
• 1994 – Неджми Риза Ахискан, турски изпълнител на класическа музика (р. 1915)
• 2000 г. – Бетино Кракси, италиански политик и бивш министър-председател на Италия (р. 1934 г.)
• 2000 – Хеди Ламар, австрийско-американска актриса и учен (р. 1914)
• 2000 – Севим Чаглаян, турски изпълнител на класическа музика (р. 1934)
• 2007 – Бам Бам Бигелоу, американски борец (р. 1961)
• 2007 – Хрант Динк, турски журналист от арменски произход (р. 1954)
• 2007 – Мурат Насиров, руски певец (р. 1969)
• 2008 – Cüneyt Koryürek, турски журналист и писател (р. 1931)
• 2008 – Сюзан Плешет, американска актриса (р. 1937)
• 2008 – Уфук Есин, турски академик, археолог и член на TÜBA (р. 1933)
• 2009 – Абдулкерим Кърджа, турски войник (самоубиец) (р. 1956)
• 2011 – Хасан Юнал Налбантоглу, турски академик и социолог (р. 1947)
• 2013 – İsmet Hürmuzlü, туркменски произход от турски театрален, кино и телевизионен актьор, писател и режисьор (р. 1938 г.)
• 2013 – Токтамиш Атеш, турски академик и писател (р. 1944)
• 2016 – Еторе Скола, италиански филмов режисьор и сценарист (р. 1931)
• 2017 г. – Уейн Барет, американски популярен журналист и колумнист (р. 1945 г.)
• 2017 – Мигел Ферер, американски актьор и гласов актьор (р. 1955)
• 2018 г. – Уте Бок, австрийски активист и педагог (р. 1942 г.)
• 2018 – Анна Кампори, италианска актриса (р. 1917)
• 2018 г. – Оливия Коул, американска актриса (р. 1942 г.)
• 2018 г. – Саки Фаруки, пакистански поет и писател (р. 1936 г.)
• 2018 г. – Дороти Малоун, американска актриса (р. 1924 г.)
• 2018 г. – Фредо Сантана, американски рапър и музикант (р. 1990 г.)
• 2019 – Марио Бертончини, италиански композитор, пианист и музикален педагог (р. 1932)
• 2019 – Герт Франк, датски колоездач (р. 1956)
• 2019 – Тед Маккена, шотландски барабанист и музикант (р. 1950)
• 2019 – Мюриел Павлоу, английски актьор (р. 1921)
• 2019 г. – Хенри Си, китайско-филипински бизнесмен, инвеститор и филантроп (р. 1924 г.)
• 2019 – Ред Съливан, канадски професионален хокеист и треньор (р. 1929)
• 2020 г. – Казъм Айваз, турски национален борец (р. 1937 г.)
• 2020 г. – Джими Хийт, американски джаз саксофонист, композитор, аранжор и основател на група (р. 1926 г.)
• 2020 г. – Робърт Паркър, американски ритъм енд блус певец и музикант (р. 1930 г.)
• 2020 г. – Сунанда Патнайк, индийски певец и музикант (р. 1934 г.)
• 2021 – Ренита Григориева, руска актриса, режисьор, писател и сценарист (р. 1931)
• 2021 г. – Даниал Яхич, сръбски лекоатлет (р. 1979 г.)
• 2021 г. – Lâm Quang Thi, виетнамски ветеран (р. 1932 г.)
• 2021 г. – Елина Вамукоя, англикански епископ от Свази (р. 1951 г.)
• 2021 г. – Марк Уилсън, американски илюзионист и писател (р. 1929 г.)
• 2022 г. – Станислав Греджински, бивш полски спортист (р. 1945 г.)
• 2022 г. – Харди Крюгер, немски актьор (р. 1928 г.)
• 2022 г. – Гаспар Улиел, френски филмов актьор (р. 1984 г.)