Днес в историята: Мустафа Кемал завършва Военната академия като щабен капитан

11 януари е вторият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 11 дни (354 през високосна).

Olaylar

• 630 г. – мюсюлманско завладяване на Мека под ръководството на Мохамед бин Абдула. 
• 1055 г. – Теодора се възкачва на трона на Византийската империя. Той ще стане последният владетел на династията на македонците.
• 1454 г. – Велик пожар в Истанбул
• 1569 г. – В Обединеното кралство е проведено първото теглене на лотария.
• 1575 г. – Стартира Капикулу Гюлгулеси.
• 1693 г. - Вулканът Етна (Сицилия) е активен.
• 1861 г. - Алабама се отделя от Съединените щати.
• 1878 г. – Млякото за първи път е бутилирано и продадено.
• 1905 г. – Мустафа Кемал завършва Военната академия като щаб-капитан.
• 1921 г. – Край на първата битка при Иньоню, гръцките войски се изтеглят.
• 1922 – Леонард Томпсън, 14-годишен пациент с диабет, хоспитализиран в болница в Торонто, Канада, става първият пациент, лекуван за това заболяване чрез инжектиране на инсулин. Още на следващата година екип от университета в Торонто получи Нобелова награда за намирането на полезен метод за получаване на инсулин.
• 1927 г. – Подписани са споразумения за търговия и пребиваване между Турция и Германия.
• 1929 г. – В рамките на Езиковия комитет е създадена комисия за превод на стари писмени книги на нови букви в Турция.
• 1929 г. – Работното време в Съветския съюз е намалено на 7 часа.
• 1935 г. – Амелия Ърхарт става първият човек, който прави полет с един човек от Хаваите до Калифорния.
• 1939 г. – Раздава се земя на селяните в Айдън.
• 1940 г. – Актьорите от практиката на Държавната консерватория в Анкара играят първите си пиеси.
• 1943 г. - Червената армия прекъсва обсадата на Сталинград.
• 1944 г. – 5 души са обесени за държавна измяна в Италия. Зетят на Бенито Мусолини, граф Галеацо Чиано, също е сред обесените.
• 1946 г. – Енвер Ходжа обявява Социалистическа народна република Албания. Крал Зого беше свален.
• 1948 г. – Сенатът на университета в Анкара уволнява някои преподаватели от длъжностите им във Факултета по език, история и география, тъй като те са ляво наклонени. Сред уволнените бяха Пертев Найли Боратав, Ниязи Беркес и Медиха Беркес, Бехице Боран, Аднан Джемгил и Азра Ерхат.
• 1954 г. – Приет е учредителният закон на Türkiye Vakıflar Bankası.
• 1962 г. – 4000 души загинаха при лавина, причинена от активирането на вулкана Невадо Уаскаран в Перу.
• 1963 г. – Във Великото народно събрание на Турция е създадена комисия за борба с комунизма.
• 1964 г. – Министърът на здравеопазването на Съединените щати Лутър Тери публикува първия доклад, че тютюнопушенето може да бъде вредно за здравето.
• 1969 г. – Държавният съвет спира решението за спиране на Близкоизточния технически университет за един месец.
• 1969 - CevizliПолицията се намеси срещу окупаторите във фабриката Singer в (Картал). Задържани са 120 работници, 14 работници и 8 полицаи са ранени. Предния ден (на 10 януари) заводът е окупиран от работници.
• 1969 г. – Първата стачка в киното в Турция започва в Yeni Cinema в Истанбул Шехзадебаши.
• 1971 г. – Клонът на Türkiye İş Bankası Ankara Emek е ограбен от 4 въоръжени души. Министерството на вътрешните работи на Република Турция съобщи, че ограбилите банката са Дениз Гезмиш и Юсуф Арслан.
• 1972 г. - Източен Пакистан става Бангладеш.
• 1973 г. – Приключва 99-дневната стачка във фабриките в Истанбул Türk Demir Döküm.
• 1974 – Мухсин Ертугрул е назначен за генерален художествен директор на градските театри на Община Истанбул. Васфи Риза Зобу подаде оставка от този пост предния ден.
• 1974 – Първите записани шестнадесетчета (майка: Сюзън Розенковиц), оцелели в ранна детска възраст, са родени в Кейптаун, Южна Африка.
• 1975 г. – В Кипърската операция е обявено, че 484 души са загубени в конфликта.
• 1977 г. – Арестуван е Незих Дурал, турският представител на самолетната компания Lockheed Martin.
• 1980 – 14-годишният Найджъл Шорт става най-младият шахматист, получил титлата „Международен майстор“.
• 1984 г. – Майкъл Джексън печели 8 награди Грами за албума си Thriller.
• 1993 г. – Основаване на училище Ulumulhikme, Берлин.
• 1999 г. – Създава се 56-тото правителство на Турция; Правителство на малцинството на Демократическата лява партия (ДСП). Бюлент Еджевит стана министър-председател за 4-ти път.
• 2012 г. – Министерството на националното образование на Република Турция издаде циркуляр, който предвижда, че 19 май честването на паметта на Ататюрк, Деня на младежта и спорта ще се празнува само в училища, а не на стадиони извън столицата.

раждания

• 347 – Теодосий I, римски император (ум. 395)
• 1209 – Möngke, монголски владетел от 1251-1259 (ум. 1259)
• 1322 – Kōmyō, вторият северен претендент по време на периода Nanboku-chō в Япония (ум. 1380)
• 1359 – Go-En'yū, претендент на Севера в Япония (ум. 1393)
• 1638 – Николас Стено, датски учен и католически епископ († 1686)
• 1732 – Петер Форскол, шведски изследовател, ориенталист и натуралист († 1763 г.)
• 1757 – Александър Хамилтън, основател на Федералистката партия, първата партия в Америка, и теоретик († 1804 г.)
• 1800 г. – Аньош Йедлик, унгарски физик и изобретател на динамото († 1895 г.)
• 1805 – Петер Йохан Непомук Гайгер, виенски художник († 1880)
• 1807 – Езра Корнел, американски бизнесмен и основател на университета Корнел († 1874)
• 1815 – Джон А. Макдоналд, първи министър-председател на Канада († 1891)
• 1842 – Уилям Джеймс, американски писател и психолог († 1910)
• 1852 – Константин Ференбах, немски държавник († 1926)
• 1859 – Лорд Кързън, британски политик (генерал-губернатор на Индия (1898-1905 и външен министър на Обединеното кралство 1919-1924) (ум. 1925)
• 1867 – Едуард Брадфорд Тичънър, английски психолог († 1927)
• 1870 – Александър Стърлинг Калдър, американски скулптор († 1945)
• 1870 г. – Мехмед Селим ефенди, II. Най-големият син на Абдулхамид (ум. 1937)
• 1878 – Теодорос Пангалос, гръцки войник и политик († 1952)
• 1882 – Уолтър Т. Бейли, афро-американски архитект († 1941)
• 1885 – Алис Пол, американска феминистка и активистка за правата на жените († 1977)
• 1894 – Паул Витек, австрийски историк, ориенталист и писател († 1978 г.)
• 1897 – Казимеж Новак, полски пътешественик, репортер и фотограф († 1937)
• 1897 – Август Хайсмайер, Schutzstaffelвиден член на (ум. 1979)
• 1903 г. - Алън Стюарт Патън, южноафрикански писател и активист срещу апартейда. (Прочут с романа си „Плачи, скъпи Мемлекетим“) (ум. 1988)
• 1906 г. – Алберт Хофман, швейцарски учен и първият човек, синтезирал LSD († 2008 г.)
• 1907 – Пиер Мендес Франс, френски политик (социалистически политик, който ръководи оттеглянето на Франция от Индокитай по време на кабинета на министър-председателя) († 1982 г.)
• 1911 – Брунхилде Помсел, немска радиоразпространителка и репортер на новини († 2017 г.)
• 1911 – Зенко Сузуки, министър-председател на Япония († 2004 г.)
• 1924 – Роджър Гиймен, американски учен и лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина
• 1930 – Род Тейлър, австралийски актьор († 2015)
• 1934 г. – Жан Кретиен, канадски политик
• 1936 – Ева Хесе, американски скулптор, роден в Германия († 1970)
• 1938 – Фишер Блек, американски икономист († 1995)
• 1939 – Ан Хегтвейт, канадска скиорка
• 1940 г. – Андрес Таранд, политик, министър-председател на Естония от 1994-1995 г.
• 1941 – Жерсон, бразилски футболист
• 1942 – Кларънс Клемънс, американски музикант и актьор († 2011)
• 1945 – Кристин Кауфман, немско-австрийска актриса, писателка и бизнесмен († 2017 г.)
• 1949 г. – Мохамад Реза Рахими, ирански политик
• 1952 Бен Креншоу, американски голфър
• 1952 г. – Лий Ритенур, американски джаз музикант
• 1953 – Мехмет Алтан, турски журналист, писател и академик
• 1954 г. - Кайлаш Сатяртхи, индуски активист, също носител на Нобелова награда за 2014 г.
• 1957 – Брайън Робсън, бивш английски футболист и мениджър
• 1964 – Албер Дюпонтел, френски актьор и режисьор
• 1968 – Том Дюмон, американски продуцент и китарист
• 1970 г., Ярон Бен-Дов, израелски футболист († 2017 г.)
• 1970 – Манфреди Бенинати, италиански художник
• 1970 г. – Мустафа Сандал, турски певец
• 1971 – Мери Джей Блайдж, американска хип-хоп и R&B певица
• 1972 – Марк Блукас, американски актьор
• 1972 – Аманда Пийт, американска актриса и певица
• 1973 – Рокмънд Дънбар, американски актьор
• 1974 – Йенс Новотни, бивш германски футболист
• 1975 – Матео Ренци, италиански политик и министър-председател
• 1978 г. – Майкъл Дъф, северноирландски национал по футбол
• 1978 – Емил Хески, бивш английски футболист
• 1979 – Сити Нурхализа, малайзийска поп певица и композитор
• 1980 г. – Гьокдениз Карадениз, турски футболист
• 1981 – Али Билгин, турски актьор и режисьор
• 1982 – Тони Алън, американски професионален баскетболист
• 1982 – Йе-джин Сон, южнокорейска актриса
• 1983 - Адриан Сутил, германски пилот от F1
• 1984 г. – Дарио Крешич, хърватски национал по футбол
• 1984 – Стийн Шаарс, холандски национал по футбол
• 1985 – Фърат Албайрам, турски актьор
• 1987 – Данута Козак, унгарска кануистка, състезаваща се в спринта
• 1987 – Джейми Варди, английски международен футболист
• 1988 – Волкан Токджан, турски баскетболист
• 1991 – Андреа Бертолачи, италиански национал по футбол
• 1992 г. – Даниел Карвахал, испански национал по футбол
• 1993 г. – Майкъл Кийн, английски футболист
• 1993 г. - Уил Кийн, английски футболист
• 1993 – Махмут Орхан, турски диджей и продуцент
• 1996 – Лерой Сане, немски футболист
• 1997 – Коди Симпсън, австралийски певец
• 1998 – Лора Роге, немска актриса
• 2000 г. – Джейми Бик, немски актьор

оръжие

• 142 – Хигин, Римска Римска империя (днешна Италия)) служи като папа през 138-142 г.
• 782 – Конин, 49-ият император на Япония в традиционната последователност (р. 709)
• 812 – Ставракий, византийски император
• 844 – Михаил I, византийски император
• 1055 – IX. Константин, византийски император (р. 1000)
• 1494 – Доменико Гирландайо, италиански Rönesans художник от флорентинската школа (р. 1449 г.)
• 1556 – Фузули, турски поет и мистик (р. 1483)
• 1771 – Жан-Батист дьо Бойе, маркиз д'Аржан, френски писател рационалист, епикуреец и пелагианист (р. 1704 г.)
• 1798 – II. Ерекли, грузински държавник (р. 1720 г.)
• 1801 – Доменико Чимероза, Композитор от италиански произход (р. 1749 г.)
• 1843 г. – Франсис Скот Кий, американски адвокат (р. 1779 г.)
• 1866 – Василий Калиников, руски композитор (р. 1901)
• 1891 – Жорж Йожен Осман, политик и градостроител, известен още като барон Осман (р. 1809)
• 1904 – Уилям Сойер, канадски търговец и политик (р. 1815)
• 1923 – Константин I, крал на Гърция (р. 1868)
• 1928 – Томас Харди, английски писател (р. 1840)
• 1937 – Нури Конкер, турски войник и политик (един от героите на Турската война за независимост и депутат от Газиантеп) (р. 1882)
• 1941 – Емануел Ласкер, немски световен шампион по шах и математик (р. 1868)
• 1943 – Агустин Педро Хусто, президент на Аржентина (р. 1876)
• 1944 – Галеацо Чиано, министър на външните работи на Кралство Италия (р. 1903)
• 1944 – Емилио Де Боно, италиански фелдмаршал (р. 1866)
• 1945 – Велид Ебузия, турски журналист и издател (р. 1884)
• 1952 – Жан дьо Латр дьо Тасини, френски фелдмаршал (р. 1889)
• 1953 – Ное Йордания, грузински политик, журналист (р. 1868)
• 1953 – Ханс Аанруд, норвежки писател (р. 1863)
• 1966 – Алберто Джакомети, швейцарски скулптор и художник (р. 1901)
• 1966 – Лал Бахадур Шастри, министър-председател на Индия (р. 1904)
• 1983 – Şadi Dinçağ, турски карикатурист (р. 1919)
• 1988 – Исидор Исак Раби, австрийски физик (р. 1898)
• 1991 – Карл Дейвид Андерсън, американски физик и лауреат на Нобелова награда по физика (р. 1905)
• 1994 – Ерол Пекджан, турски джаз артист (р. 1933)
• 1995 – Онат Кутлар, турски поет, писател и мислител (р. 1936)
• 1998 – Айдан Сиявуш, турски баскетболен треньор (р. 1947)
• 1999 – Йозтюрк Серенгил, турски актьор (р. 1930)
• 2002 – Анри Верньой, френски филмов режисьор (р. 1920)
• 2003 – френски режисьор, носител на Златната палма на Морис Пиалат (р. 1925)
• 2008 – Сър Едмънд Хилари, новозеландски алпинист (първият алпинист, изкачил Еверест) (р. 1919)
• 2009 г. – Неджати Челик, турски политик и министър на труда и социалното осигуряване на Република Турция (р. 1955 г.)
• 2010 – Джулиет Андерсън, американска порнографска филмова актриса (р. 1938)
• 2010 – Miep Gies, II. Холандски гражданин, който скри Ане Франк и няколко нейни семейни приятели от нацистите на тавана на бащата на Ан, компанията за подправки на Ото Франк, по време на Втората световна война (р.
• 2010 – Ерик Ромер, френски режисьор (р. 1920)
• 2011 – Kıvırcık Ali, турски изпълнител на народна музика (р. 1968)
• 2011 – Дейвид Нелсън, американски актьор (р. 1936)
• 2012 – Мустафа Ахмади Рушен, ирански ядрен физик (р. 1979)
• 2013 – Марианджела Мелато, италианска актриса (р. 1941)
• 2013 – Арън Суорц, американски компютърен програмист, информатик, автор и активист (р. 1986)
• 2014 – Кейко Аваджи, японска актриса (р. 1933)
• 2014 – Вугар Хашимов, азербайджански шахматист (р. 1986)
• 2014 – Ариел Шарон, бивш министър-председател на Израел (р. 1928)
• 2015 – Jenő Buzánszky, бивш унгарски национален футболист и мениджър (р. 1925)
• 2015 – Анита Екберг, шведска актриса (р. 1931)
• 2016 – Буди Андук, индонезийски актьор (р. 1968)
• 2016 – Реджиналдо Араужо, бразилски футболист (р. 1977)
• 2016 – Берге Фюре, норвежки теолог, историк и политик (р.
• 2016 – Дейвид Маргулис, американски актьор (р. 1937)
• 2017 – Томи Олсъп, американски рокендрол кънтри суинг музикант и продуцент (р. 1931 г.)
• 2017 г. – Пиер Арпаянж, френски адвокат и бивш министър (р. 1924 г.)
• 2017 – Джеймс Фъргюсън-Лийс, британски орнитолог (р. 1929)
• 2017 – Робер Пиер Сарабер, френски епископ (р. 1926)
• 2017 г. – Аденан Сатем, малайзийски политик и държавник (р. 2017 г.)
• 2017 г. – Франсоа Ван дер Елст, белгийски международен футболист (р. 1954 г.)
• 2018 г. – Дъг Барнард младши, американски политик (р. 1922 г.)
• 2018 г. – Ноеми Лапзесон, аржентинска танцьорка, хореограф и педагог (р. 1940 г.)
• 2019 – Майкъл Атия, английски математик (р. 1929)
• 2019 г. – Джордж Брейди, чешко-канадски оцелял от Холокоста и бизнесмен (р. 1928 г.)
• 2019 г. – Стефан Луис, уелски политик (р. 1984 г.)
• 2019 – Фернандо Лухан, роден в Колумбия мексикански актьор (р. 1939)
• 2019 – Кишор Прадхан, индийски мъжки сценичен, телевизионен и филмов актьор (р. 1936)
• 2020 – Сабине Дайтмер, немска криминалистка и педагог (р. 1947)
• 2020 – La Parka II, мексикански маскиран професионален борец (р. 1966)
• 2020 г. – Валдир Хоаким де Мораеш, бразилски футболист и мениджър (р. 1931 г.)
• 2020 г. – Фернанда Пиреш да Силва, португалски предприемач и бизнесмен (р. 1926 г.)
• 2021 – Масуд Ачкар, ливански независим политик (р. 1956)
• 2021 г. – Шелдън Аделсън, американски инвеститор и бизнесмен (р. 1933 г.)
• 2021 – Василис Алексакис, гръцко-френски писател и преводач (р. 1943)
• 2021 г. – Едуард Биърд, американски политик и бизнесмен (р. 1940 г.)
• 2021 – Етиен Драбер, френска актриса (р. 1939)
• 2021 – Стейси Титъл, американски филмов продуцент, режисьор и сценарист (р. 1964)
• 2022 г. – Анатолий Алябьев, съветски биатлонист (р. 1951 г.)
• 2022 г. - Яна Бенет, Британска медийна личност и бизнесмен, родена в Съединените щати (р. 1955 г.)
• 2022 г. – Ахмет Чалик, турски национален футболист (р. 1994 г.)
• 2022 г. – Размик Давоян, арменски поет, политик и общественик (р. 1940 г.)
• 2022 г. – Жорди Сабатес, испански пианист, композитор и аранжор (р. 1948 г.)
• 2022 г. – Ги Саджер, френски комикс художник, автор и ветеран (р. 1927 г.)
• 2022 г. – Давид Сасоли, италиански политик и журналист (р. 1956 г.)