Клането в Ходжали е събитие, случило се в град Ходжали в района на Нагорни Карабах в Азербайджан на 26 февруари 1992 г. по време на Карабахската война и представлява масовото убийство на азерски цивилни от арменските сили.
Според Центъра за защита на правата на човека „Мемориал“, Human Rights Watch, The New York Times и списание Time, клането е извършено от арменски сили с подкрепата на Армения и 366-и мотострелкови полк. Също така, според бившите президенти на Армения Серж Саркисян и Маркар Мелконян, които командваха арменските сили във войната в Карабах, неговият брат Монте Мелконян заяви, че клането е отмъщение, извършено от арменските сили.
Human Rights Watch описа клането в Ходжали като най-мащабното клане на цивилни след окупацията на Нагорни Карабах.
Според официалното изявление на Азербайджан при атаката са загинали общо 106 азери, 83 жени и 613 деца.
Според официални азербайджански източници общо 1992 души, включително 25 деца, 26 жени и повече от 366 възрастни хора, са били в град Ходжали, където арменските сили първо са блокирали входа и изхода с подкрепата на 83-и полк в нощта, свързваща 106 февруари с 70 февруари 613 г. спокойствие е убито, общо 487 души са тежко ранени. 1275 души са взети за заложници и 150 души са изчезнали. При направените експертизи на труповете се вижда, че голяма част от труповете са изгорени, очите им са извадени и главите им са отрязани. Установено е също, че са изложени на бременни жени и деца.
Монте Мелконян, бивш активист на ASALA, командва арменските военни части в района близо до Ходжали и описва какво е видял около Ходжали един ден след клането в своя дневник. След смъртта на Мелконян Маркар Мелконян описва клането в Ходжали по следния начин в дневника на брат си в книгата, озаглавена „Пътят на моя брат в САЩ“:
Около 11 часа предишната вечер 2.000 арменски бойци настъпиха от височини от трите страни на Ходжали, притискайки жителите към източния отвор. До сутринта на 26 февруари бежанците достигнаха източните възвишения на Нагорни Карабах и започнаха да се спускат към азербайджанския град Агдам. Войниците от Нагорни Карабах, които последваха цивилните, заселени по хълмовете тук, в безопасната зона, стигнаха до тях. „Те стреляха през цялото време“, каза бежанката Рейзе Асланова пред Human Rights Watch. След това воините на Арабо извадиха ножовете от ножниците, които дълго време носеха на бедрата си, и започнаха да намушкат.
Сега свистеше само вятърът, който духаше през сухата трева, а все още беше твърде рано трупната миризма да се разнесе.
— Никаква дисциплина — прошепна Монте, надвесен над тревата, по която жените и децата бяха разпръснати като счупени кукли. Той разбираше важността на този ден: наближаваше четвъртата годишнина от Сумгаитския погром. Ходжали беше не само стратегическа цел, но и акт на отмъщение.
Според британския изследовател и писател Томас Де Ваал, Серж Саргсян, настоящият президент на Армения и командвал арменските сили в Карабах по време на войната:
Преди Ходжали азербайджанците мислеха, че се шегуваме, смятаха, че арменците няма да вдигнат ръка срещу гражданското общество. Успяхме да разбием това (стереотип). И това е работата. В същото време трябва да разберем, че сред тези млади хора има избягали от Баку и Сумгаит.
В писмото, представено на Общото събрание на ООН от арменското министерство на външните работи, арменският шарже д'афер Мовсес Абелян каза, че Азербайджан "безсрамно е използвал" инцидента. Въз основа на интервюто на бившия азербайджански президент Аяз Муталибов с чешката журналистка Дана Мазалова, публикувано в руската Независимая газета на 2 април 1992 г., Абелян заявява, че бойците на Азербайджанския народен фронт на местното население са избягали от планинския проход, открит от арменците в Карабах през за да се улесни бягството на цивилни, за които се твърди, че са били предотвратени от Освен това Абелян пише, че въз основа на доклада от септември 1992 г. на секцията Helsinki Watch на Human Rights Watch, цитирайки думите на азербайджанка, която каза, че арменците са призовали азербайджанските цивилни да напуснат града с бял флаг, азерските бойци всъщност застреля онези, които се опитаха да избягат.
В по-късни интервюта Муталибов обвини арменците в грубо погрешно тълкуване на собствените му думи, подчертавайки, че той е казал само, че „Азербайджанският народен фронт е използвал резултатите от клането в Ходжали за свои политически интереси“.
Освен това изпълнителният директор на Human Rights Watch заяви, че арменските сили в Карабах са пряко отговорни за смъртта на цивилни и че както неговият доклад, така и докладът на Мемориал не съдържат никакви доказателства в подкрепа на аргумента, че азерските сили са попречили на цивилни да избягат и са отворили огън по цивилни.