22 февруари е 53-ият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 312 дни (313 през високосна).
железница
- 22 Февруари Завършване на частта на Afule-Cenin (1912 km) от клон 17 в Йерусалим.
Olaylar
- 1632 – Галилей, „Разговори за системата на две вселени“ работата му е публикувана.
- 1819 г. – Испания продава Флорида на САЩ за 5 милиона долара.
- 1848 г. – бунт на работниците в Париж. Избухва епохата на работническите революции, които за две години ще преобърнат Европа.
- 1855 г. – Основан е Щатският университет на Пенсилвания.
- 1865 г. – Тенеси приема нова конституция, премахваща робството.
- 1876 – Основан е университетът Джон Хопкинс в Балтимор (Мериленд).
- 1889 г. - Президентът на САЩ Гроувър Кливланд подписва закон, обявяващ присъединяването на американските щати Северна Дакота, Южна Дакота, Монтана и Вашингтон.
- 1933 г. – На г-н Начи, който е работил във фирмата Wagon-Li, за говорене на турски по телефона; Беше наложено наказание, като се обяви, че „официалният език на компанията е френският“. Това доведе до началото на инцидента Wagon-Li.
- 1942 г. – Халиде Едиб Адивар печели „Наградата за изкуство“ на CHP с романа си „Бакалница Синекли“.
- 1942 г. – Австрийският писател Стефан Цвайг се самоубива със съпругата си в Петрополис, Бразилия.
- 1943 г. – Членове на движението Бяла роза са екзекутирани от нацистите.
- 1944 г. – Американски военни самолети случайно бомбардират холандските градове Неймеген, Арнем, Енсхеде и Девентер; Само в Неймеген загинаха 800 души.
- 1948 г. – Свикан е Междууниверситетски съвет. На борда беше решено да бъдат изключени „левите професори“ от университета в Анкара.
- 1948 г. – Началото на Чехословашката революция.
- 1950 г. – Създаден е Върховният избирателен съвет.
- 1956 г. – Елвис Пресли влиза в музикалните класации с песента си „Heartbreak Hotel“.
- 1958 г. – Джамал Абделнасер е избран за президент на Обединената арабска република.
- 1962 – въстание на 22 февруари 1962 г.: полковник Талат Айдемир и неговите приятели, командир на Военната академия в Анкара, искат да направят правителствен преврат, но въстанието е потушено и участващите офицери са пенсионирани. Някои високопоставени офицери смениха местата си на служба. Правителството помилва пучистите на 30 април в съответствие с обещанието си.
- 1972 – Президентът на Съединените щати Ричард Никсън посети Китай. Никсън настоя страната да се присъедини към Организацията на обединените нации (ООН).
- 1972 г. – Първият „безплатен магазин“, където пътниците, пристигащи със самолет, могат да пазаруват безмитно, е открит на летище Yeşilköy.
- 1980 г. – В Кабул, Афганистан, е обявено военно положение заради антисъветските бунтове.
- 1980 г. – Държавният съвет спира решението за закриване на полицейската организация Pol-Der. Държавният съвет заяви, че решението за закриване или забрана на асоциацията не може да бъде взето от администрацията.
- 1986 г. – Първият голям митинг след 12 септември се провежда в Измир. 50 хиляди работници присъстваха на митинга, организиран от Конфедерацията на турските синдикати (Türk-İş).
- 1988 г. – Министърът на правосъдието Олтан Сунгурлу каза, че задължението за носене на униформа в затворите е отменено.
- 1991 г. - Иракските сили подпалиха петролни находища в Кувейт.
- 1994 г. – Турският контингент, завършил мисията си в Сомалия, се завръща в Турция.
- 1999 г. – Започва излъчване на ТВ 8.
- 2000 г. – Италианският журналист Дино Джовани Фризуло, който беше съден за причиняване на инцидент в Диарбекир, не беше отведен в Турция, където беше дошъл да свидетелства, и беше депортиран.
- 2002 г. – Лидерът на бунтовниците в Ангола Йонас Савимби е убит от войски.
- 2005 г. – Брайън Уелч, един от двамата основатели на групата Korn, напуска групата, позовавайки се на религиозни причини.
- 2008 г. – Обявено е, че турските въоръжени сили започват трансгранична наземна операция, подкрепена от ВВС, на 21 февруари 2008 г. в 19.00 ч., за да неутрализират членовете на PKK/KONGRA-GEL, дислоцирани в Северен Ирак и да направи организационната инфраструктура в региона неизползваема.
- 2009 г. – Експлозия във въглищна мина в Северен Китай уби 73 миньори и остави десетки блокирани в галерии.
раждания
- 272 – Константин I (Константин Велики), римски император (ум. 337)
- 1040 – Раши, еврейски религиозен учен († 1105)
- 1302 – Кеген хан, 5-та династия Юан и император на Китай († 1323 г.)
- 1403 – VII. Чарлз, монарх от рода на Валоа († 1461 г.)
- 1514 – Тахмасб I, втори шах на държавата Сефевиди (ум. 1576)
- 1732 – Джордж Вашингтон, първият президент на Съединените щати (ум. 1799)
- 1771 – Винченцо Камучини, италиански художник († 1844)
- 1785 – Жан Шарл Атанас Пелтие, френски физик († 1845)
- 1788 – Артур Шопенхауер, немски философ († 1860)
- 1809 – Карл Хайнцен, немски революционер († 1880)
- 1810 – Фредерик Шопен, полски пианист и композитор († 1849)
- 1821 – Людмила Асинг, немска писателка († 1880)
- 1824 – Пиер Янсен, френски астроном († 1907)
- 1840 – Август Бебел, немски социалдемократ и съосновател на Социалдемократическата партия на Германия († 1913)
- 1849 – Николай Яковлевич Сонин, руски математик († 1915)
- 1857 – Хайнрих Херц, немски физик († 1894)
- 1857 – Робърт Баден-Пауъл, британски войник, скаутски лидер и основател на скаутството († 1941)
- 1863 Чарлз Маклийн Андрюс, американски историк († 1943)
- 1875 – Ернст Яек, немски писател и академик († 1959)
- 1879 – Йоханес Николаус Брьонстед, датски физикохимик († 1947)
- 1879 – Норман Линдзи, австралийски скулптор, гравьор, художник, писател, художествен критик и илюстратор († 1969)
- 1880 – Джеймс Рийз Европа, американски рагтайм и ранен джаз композитор, ръководител и аранжор († 1919)
- 1882 – Ерик Гил, британски скулптор и дизайнер на шрифтове († 1940 г.)
- 1886 Хюго Бол, немски писател и поет († 1927)
- 1889 – Р. Г. Колингууд, английски философ и историк († 1943 г.)
- 1891 – Влас Чубар, болшевишки революционер (ум. 1939)
- 1891 – Екрем Джемилпаша, кюрдски политик († 1974)
- 1895 – Виктор Раул Хая де ла Торе, перуански политик († 1979)
- 1897 – Леонид Говоров, член на Върховния съвет и заместник-министър на отбраната († 1955 г.)
- 1898 – Карл Колер, началник-щаб на Луфтвафе нацистка Германия († 1951 г.)
- 1900 – Луис Бунюел, испански режисьор и сценарист († 1983)
- 1909 г. – Александър Печерски, лидер, един от организаторите на масовото бягство от лагера за унищожение Собибор († 1990 г.)
- 1915 – Суави Тедю, турски актьор, режисьор и сценарист († 1959)
- 1921 – Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994)
- 1921 – Жан-Бедел Бокаса, президент на Централноафриканската република (ум. 1996)
- 1932 – Тед Кенеди, американски сенатор от Масачузетс (ум. 2009)
- 1937 – Еге Багатур, турски политик († 1990)
- 1938 – Таха Ясин Рамазан, иракски политик († 2007 г.)
- 1942 – Пауло Хенрике Аморим, бразилски журналист († 2019)
- 1942 – Лидж Кларк, американски активист за правата на ЛГБТ и журналист († 1975)
- 1943 – Хорст Кьолер, немски икономист и политик (бивш директор на МВФ и президент на Германия)
- 1943 – Тери Игълтън, ирландско-английски академик, писател и литературен теоретик
- 1943 г. – Еню Тодоров, български борец († 2022 г.)
- 1944 – Джонатан Деме, американски режисьор, продуцент и сценарист († 2017 г.)
- 1949 – Ники Лауда, австрийски пилот от Формула 1 (ум. 2019)
- 1950 г. – Джули Уолтърс, английска актриса
- 1958 г. – Сабан Дишли, турски политик
- 1959 г. - Кайл Маклаклан, американски актьор
- 1962 – Стив Ъруин, австралийски режисьор на документални филми и ловец на крокодили († 2006 г.)
- 1963 – Ян Олде Рикеринк, холандски футболист и мениджър
- 1963 г. – Виджай Сингх, голфър от Фиджи
- 1964 – Месут Акуста, турски актьор
- 1968 г. - Джери Райън, американска актриса
- 1969 – Хоакин Кортес, испански балетист, фламенко танцьор и актьор
- 1969 – Браян Лаудруп, датски футболист
- 1969 – Марк Вилмотс, бивш белгийски футболист и мениджър
- 1972 – Хаим Ревиво, Бивш израелски национал по футбол
- 1972 – Дуейн Сверчински, американски журналист и писател
- 1973 – Жуниньо Паулиста, бразилски футболист
- 1973 – Сандрин Андре, белгийска актриса
- 1974 – Джеймс Блънт, английски певец и композитор
- 1975 – Дрю Баримор, американски актьор
- 1976 – Бюлент Сейран, турски актьор на театър, кино, сериали и реклама
- 1977 – Хакан Якин, турско-швейцарски футболист
- 1977 – Толга Йозкалфа, турски футболен съдия
- 1979 – Брет Емертън, бивш австралийски международен футболист
- 1980 – Жанет Бидерман, немска актриса, певица и текстописец
- 1982 – Джена Хейз, американска порно звезда
- 1983 - Аланзиньо, бразилски футболист
- 1984 – Бранислав Иванович, сръбски футболист
- 1985 – Йорго Принтезис, професионален гръцки баскетболист
- 1986 – Раджон Рондо, американски професионален баскетболист
- 1987 – Хан Хьо Джу, южнокорейска актриса
- 1987 – Серхио Ромеро, аржентински национал по футбол
- 1989 г. – Франко Васкес, аржентински футболист
- 1991 – Дилара Тонгар, турска баскетболистка
- 1992 – Ли Шаншан, китайска художествена гимнастичка
- 1994 г. – Nam Joo-hyuk, южнокорейски модел и актриса
оръжие
- 970 – Гарсия Санчес I, средновековен крал на Памплона (925 – 970) (р. 919)
- 1297 – Маргарита от Кортона, италианска светица и мистик (р. 1247)
- 1371 – II. Давид, крал на Шотландия (р. 1324)
- 1512 – Америго Веспучи, италиански търговец и изследовател (р. 1454)
- 1636 – Санторио Санторио, италиански лекар (р. 1561)
- 1690 – Шарл Льо Брун, френски художник (р. 1619)
- 1727 – Франческо Гаспарини, италиански бароков композитор (р. 1661)
- 1797 – барон Мюнхаузен, немски писател (р. 1720)
- 1810 – Чарлз Брокдън Браун, американски романист и вестникар (р. 1771)
- 1816 – Адам Фъргюсън, шотландски философ и историк от Просвещението (р. 1723)
- 1827 – Чарлз Уилсън Пийл, американски художник, войник и натуралист (р. 1741)
- 1868 – Емануеле Антонио Чиконя, италиански библиограф, свещеник и адвокат (р. 1789)
- 1875 – Жан-Батист-Камил Коро, френски художник импресионист (р. 1796)
- 1875 – Чарлз Лайъл, шотландски геолог (р. 1797)
- 1890 г. – Дмитрий Бакрадзе, грузински историк, археолог и етнограф (р. 1826 г.)
- 1897 – Шарл Блонден, френски въжеиграч и акробат (р. 1824)
- 1898 – Heungseon Daewongun, регент на Кралство Чосон при Gojong (р. 1820)
- 1913 – Фердинанд дьо Сосюр, швейцарски лингвист (р. 1857)
- 1913 – Франсиско И. Мадеро, мексикански политик, мексикански президент и писател (р. 1873)
- 1919 – Франсиско Паскасио Морено, аржентински изследовател, антрополог и геолог (р. 1852)
- 1920 – Мардирос Минакян, роден в Армения турски театрален актьор и режисьор (р. 1839)
- 1923 – Теофил Делкасе, френски държавник (р. 1852)
- 1939 – Антонио Мачадо, испански поет (р. 1875 г.)
- 1942 – Вера Викторовна Тиманова, руска пианистка (р. 1855)
- 1942 – Стефан Цвайг, австрийски писател (самоубие се) (р. 1881)
- 1943 г. – Ханс Шол, германски революционер, основател на съпротивителното движение „Бяла роза“ в нацистка Германия (р. 1918 г.)
- 1943 г. – Софи Шол, немска студентка и член на съпротивителната група (р. 1921 г.)
- 1944 г. – Кастурба Ганди е индийски политически активист (р. 1869 г.)
- 1945 – Осип Брик, руски авангарден писател и литературен критик (р. 1888)
- 1975 – Недждет Санчар, турски просветител и писател (р. 1910)
- 1975 – Мордехай Намир, израелски политик (р. 1897)
- 1976 – Майкъл Полани, унгарски философ (р. 1891)
- 1980 – Оскар Кокошка, австрийски художник експресионист, поет и драматург (р. 1886)
- 1985 – Ефрем Цимбалист, руски виртуоз на цигулка, композитор и оркестър (р. 1889)
- 1987 – Анди Уорхол, американски поп арт художник (р. 1928)
- 1988 г. – Cavit Çağla, турски композитор
- 1992 г. – Маркос Вафиадис, съосновател на Комунистическата партия на Гърция и командир на Демократичната армия в Гражданската война в Гърция (р. 1906 г.)
- 2002 – Чък Джоунс, американски аниматор, сценарист, филмов продуцент и филмов режисьор (р. 1912)
- 2003 – Даниел Тарадаш, американски сценарист (р. 1913)
- 2004 – Роке Масполи, уругвайски футболист и мениджър (р. 1917)
- 2005 – Симон Симон, френска актриса (р. 1910)
- 2006 – Сузан Кахраманер, една от първите жени математички в Турция (р. 1913)
- 2007 – Денис Джонсън, бивш американски професионален баскетболист (р. 1954)
- 2009 – Тургут Кансевер, турски архитект и писател (р. 1921)
- 2012 – Юсуф Кюрченли, турски филмов режисьор и сценарист (р. 1947)
- 2013 – Енвер Йорен, турски академик, бизнесмен и основател на İhlas Holding (р. 1939)
- 2014 – Шарлот Доусън, роден в Нова Зеландия австралийски модел и телевизионен водещ (р. 1966)
- 2015 – Крис Рейнбоу, шотландски рок певец (р. 1946)
- 2016 – Кристиана Корси, италианска състезателка по таекуондо (р. 1976)
- 2016 – Йоланд Фокс, американски модел и оперна певица (р. 1928)
- 2016 – Кара Макколъм, американски журналист, модел (р. 1992)
- 2016 – Дъглас Слокомб, британски кинематограф (р. 1913)
- 2017 – Кенет Ароу, американски икономист и лауреат на Нобелова награда по икономика (р. 1921 г.)
- 2017 г. – Рикардо Домингес, мексикански боксьор (р. 1985 г.)
- 2017 – Фриц Кьониг, немски скулптор (р. 1924)
- 2017 – Никос Кудурос, гръцки филмов режисьор (р. 1926)
- 2017 г. – Алексей Петренко, съветско-руски театрален, филмов и телевизионен актьор (р. 1938 г.)
- 2018 г. – Нанет Фабре, американска актриса и комик (р. 1920 г.)
- 2018 – Форгес, испански график, аниматор и илюстратор (р. 1942)
- 2018 – Ласло Тахи Тот, унгарски театрален, филмов и телевизионен актьор, носител на наградата Кошут (р. 1944 г.)
- 2018 – Ричард Е. Тейлър, канадски физик и лауреат на Нобелова награда по физика (р. 1929 г.)
- 2019 г. – Джеф Адачи, японско-американски политик, активист и адвокат (р. 1959 г.)
- 2019 г. – Франк Баланс, американски политик и адвокат (р. 1942 г.)
- 2019 – Виктор Дж. Банис, американски писател (р. 1937)
- 2019 – Кларк Джеймс Гейбъл, американски актьор, модел и продуцент (р. 1988)
- 2019 – Броуди Стивънс, известен американски стендъп комик и актьор (р. 1970)
- 2019 – Морган Удуърд, американска актриса (р. 1925)
- 2020 г. – Кришна Босе, индийски политик, педагог и писател (р. 1930 г.)
- 2020 – Джун Дали-Уоткинс, австралийска жена, педагог и модел (р. 1927)
- 2020 г. – Марян Плахетко, украинско-съветски бивш професионален футболист (р. 1945 г.)
- 2020 г. – Б. Смит, американски ресторантьор, модел, писател, бизнесмен и телевизионен водещ (р. 1949 г.)
- 2021 – Лука Атанасио, италиански дипломат (р. 1977)
- 2021 г. – Реймон Кошетие, френски фотограф (р. 1920 г.)
- 2021 – Иполито Чайна Контрерас, перуански политик и физик (р. 1954)
- 2021 – Лорънс Ферлингети, американски поет и художник (р. 1919)
- 2021 – Екатерина Градова, съветско-руска актриса (р. 1946)
- 2021 г. – Анис ал-Накаш, ливански партизански боец (р. 1951 г.)
- 2022 г. – Иван Дзюба, украински литературен критик, обществен деец и политик (р. 1931 г.)
- 2022 г. – Ахмет Мувафак Фалай, турски джаз тромпетист (р. 1930 г.)
- 2022 г. – Камил Джалилов, азербайджански музикант (р. 1938 г.)
- 2022 – KPAC Лалита, индийска актриса (р. 1948)
- 2022 г. – Марк Ланеган, американски музикант, вокалист (р. 1964 г.)
Празници и специални поводи
- световен ден на скаутската мисъл