Днес в историята: Болница Вакъф Гуреба стана третият факултет по медицина в Истанбул

16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 318 дни (319 през високосна).

Olaylar

• 600 г. – Папа Григорий I постановява, че „Бог да те благослови“ може да се каже на всеки, който кихне.
• 1872 г. – Работниците на телеграфния офис на Бейоглу стачкуват.
• 1916 г. – Руската империя окупира Ерзурум.
• 1918 г. – Литва обявява независимост както от Русия (Съветския съюз), така и от Германия.
• 1920 г. – Започва второто въстание на Ахмет Анзавур в регионите Маня и Гьонен, северно от Балъкесир. (Въстанието е потушено на 16 април.)
• 1925 г. – Създава се „Турската авиационна асоциация”, която по-късно ще бъде наречена „Турска авиационна асоциация”, с цел подпомагане на гражданската и военната авиация в Турция.
• 1926 г. – Делегацията, включваща Мустафа Кемал, открива новата сграда на вестник Hâkimiyet-i Milliye в Анкара.
• 1937 г. - Уолъс Кародърс патентова найлон.
• 1948 г. – Пертев Найли Боратав, Музафер Шериф Башоглу и Ниязи Беркес са изключени от университета с мотива, че са социалисти. Държавният съвет го възстанови на задълженията му.
• 1959 г. – Фидел Кастро става президент на Куба, след като Фулхенсио Батиста е отстранен от президентския пост на 1 януари в резултат на Кубинската революция.
• 1961 г. – Експлорър 9 е изстрелян в космоса от НАСА.
• 1968 г. – Първата телефонна система за спешни случаи „911” влиза в експлоатация в Хейливил (Алабама, САЩ).
• 1969 г. – В събитията, започнали с нападението на десните екстремисти срещу демонстрантите на „Работническото събрание срещу американския империализъм“, организирано в знак на протест срещу 6-ти флот, с лозунгите „Мюсюлманска Турция“; Али Тургут Айтач и Дуран Ердоган бяха убити, а около 200 бяха ранени. Това събитие влезе в историята като "Кървава неделя".
• 1973 – Рауф Денкташ е избран за вицепрезидент на Кипър.
• 1974 – В Испарта човек на име Ахмет Мехмет Улугбай убива приятеля си Фикри Токгьоз, като застрелва главата му, за да получи парите си. Той беше екзекутиран на 12 септември.
• 1976 г. – Октар Чирит, първи секретар на турското посолство в Бейрут, е застрелян с пистолет. ASALA пое отговорност за нападението. (Вижте атаката в Бейрут от 1976 г.)
• 1978 г. – Министърът на финансите Зия Мюезиноглу обявява, че продажбата на стоки с чуждестранни източници е забранена.
• 1979 – След Иранската ислямска революция противниците на Хомейни са екзекутирани един след друг.
• 1979 г. – Болница Вакъф Гуреба става третият медицински факултет в Истанбул.
• 1986 г. – Провеждат се избори в Португалия. Марио Соареш стана първият граждански президент на Португалия от 60 години.
• 1988 г. – 65-годишен пациент с рак в Турция, засегнат от програмата „Лечение на рак с олеандър“ по TRT, умира, като сварява отровното растение олеандър в градината си и го изпива.
• 1989 – В мача, проведен в Дания, боксьорът Еюп Кан побеждава шотландския съперник Пат Клинтън и става европейски шампион по професионален бокс.
• 1990 г. – Създадена е Турската фондация за правата на човека (TİHV). Явуз Йонен беше избран за председател на фондацията.
• 1991 г. – 7 хомосексуалисти проведоха голям митинг в лондонския Хайд парк.
• 1998 г. – Пътнически самолет на China Airlines се разбива близо до международното летище Чанг Кай-шек: 202 души загиват.
• 1999 г. – Направен е опит за убийство на президента Ислам Каримов в Ташкент, столицата на Узбекистан. Керимов за късмет оцеля при атаката. Но 15 узбекски войници загубиха живота си, а десетки бяха ранени. Хизб ут-Тахрир пое отговорност за нападението.
• 2005 г. – Влиза в сила Протоколът от Киото, най-всеобхватното споразумение, подготвяно в областта на борбата с изменението на климата.^[1]
• 2006 г. – Последната от шатрираната мобилна армейска хирургическа болница (MASH) е изведена от експлоатация в американската армия.

раждания

• 1222 – Ничирен, японски будистки монах и основател на будизма Ничирен († 1282)
• 1331 – Колучио Салутати, италиански хуманист († 1406)
• 1497 – Филип Меланхтон, немски филолог, философ, хуманист, теолог, писател на учебници и поет († 1560 г.)
• 1620 – Фридрих Вилхелм, курфюрст на Бранденбург и херцог на Прусия (ум. 1688)
• 1727 – Николаус Йозеф фон Жакин, холандско-австрийски лекар, химик и ботаник († 1817)
• 1731 – Марчело Бачарели, италиански художник († 1818)
• 1763 – Августин Милетич, францискански католически свещеник в Босна и Херцеговина и апостолски викарий († 1831)
• 1811 – Бела Венкхайм, унгарски политик († 1879)
• 1812 – Хенри Уилсън, 18-ти вицепрезидент на Съединените щати (ум. 1875)
• 1816 – Каспар Готфрид Швейцер, швейцарски астроном († 1873)
• 1821 – Хайнрих Барт, немски изследовател и учен († 1865)
• 1822 – Франсис Галтън, английски учен († 1911)
• 1826 – Юлиус Томсен, датски химик и академик († 1909)
• 1831 – Николай Лесков, руски журналист, романист и разказчик († 1895)
• 1834 – Ернст Хекел, немски зоолог (привърженик на еволюционната теория и основател на новите еволюционни теории) († 1919 г.)
• 1841 – Арман Гийомин, френски художник-импресионист и литограф († 1927)
• 1847 Артър Кинерд, британски футболист († 1923)
• 1848 Октав Мирбо, френски писател († 1917)
• 1852 – Чарлз Тейз Ръсел, американски ресторантьор, писател и пастор († 1916 г.)
• 1852 – Чарлз Уебстър Ледбитър, английски писател († 1934 г.)
• 1868 – Вилхелм Шмид, австрийски лингвист, антрополог и етнолог († 1954)
• 1873 г. – Радое Доманович, сръбски писател, журналист и учител († 1908 г.)
• 1876 ​​– Г. М. Тревелиян, английски историк и академик († 1962 г.)
• 1876 ​​– Мак Суейн, американски сценичен и екранен актьор († 1935)
• 1884 – Робърт Джоузеф Флахърти, американски филмов режисьор и продуцент († 1951)
• 1888 – Фердинанд Бие, норвежки атлет († 1961)
• 1893 – Михаил Тухачевски, съветски фелдмаршал (който модернизира Червената армия преди Втората световна война) (ум. 1937)
• 1913 – Кериман Халис, турска пианистка, модел и първата в Турция Мис Свят († 2012 г.)
• 1918 – Пати Андрюс, американска певица и актриса († 2013 г.)
• 1920 г. – Анна Мей Хейс, американска жена войник († 2018 г.)
• 1926 – Джон Шлезинджър, британски режисьор и носител на Оскар за най-добър режисьор († 2003 г.)
• 1926 – Мемет Фуат, турски критик, писател, педагог и треньор по волейбол († 2002 г.)
• 1929 – Zihni Küçümen, турски театрален артист, преводач и писател († 1996)
• 1932 г. – Аарон Апелфелд, израелски писател и писател († 2018 г.)
• 1933 г. – Йошишиге Йошида, японски филмов режисьор († 2022 г.)
• 1935 – Сони Боно, американски певец, актьор и политик († 1998 г.)
• 1936 – Фернандо Соланас, аржентински филмов режисьор, сценарист и политик († 2020 г.)
• 1938 - Клод Жорда, френски съдия
• 1941 – Ким Чен Ир, бивш национален лидер на Северна Корея (ум. 2011)
• 1949 – Марк дьо Жонж, френски актьор († 1996)
• 1954 – Марго Хемингуей, американски модел и актриса († 1996)
• 1955 – Емине Ердоган, съпруга на 12-ия президент на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган
• 1958 – Ice-T, американски рапър и актьор
• 1959 г. – Джон Макенроу, американски професионален тенисист
• 1959 – Хакан Оручкаптан, турски специалист неврохирург († 2017 г.)
• 1962 – Левент Инанър, турски актьор от кино и сериали
• 1963 г. – Доде Герджи, албански католически свещеник и администратор на Призренска област
• 1964 – Бебето, Бивш нападател на бразилския национален отбор по футбол
• 1964 – Кристофър Екълстън е английски актьор.
• 1965 г. – Дейв Ломбардо, кубинско-американски музикант
• 1968 – Уорън Елис е английски писател.
• 1970 г. – Анджело Перуци, италиански футболен вратар
• 1970 г. – Сердар Ортач, турски певец
• 1972 г. – Сара Кларк, американска актриса
• 1973 г. - Кати Фрийман, австралийска спринтьорка
• 1974 – Махершала Али, американска актриса
• 1978 г. – Фаик Ергин, турски актьор и модел
• 1978 г. – Тиа Хелебаут, белгийска лекоатлетка
• 1979 – Стефан Далма, бивш френски футболист
• 1979 г. - Валентино Роси, италиански мотоциклетен състезател
• 1981 – Сузана Калур, бивша шведска лекоатлетка
• 1982 – Рики Ламбърт, бивш английски футболист
• 1982 – Лупе Фиаско, американски рапър
• 1983 – Аслъхан Гюрбюз, турски театрален артист
• 1985 – Саймън Франсис, бивш английски футболист
• 1986 – Диего Годин, уругвайски международен футболист
• 1986 – Невин Отговор, турски спортист
• 1987 г. – Хашим Табит, танзанийски професионален баскетболист
• 1988 - Диего Капел, испански футболист
• 1988 Денилсън, бразилски футболист
• 1988 г. – Андреа Ранокия, италиански футболист
• 1988 г. – Ким Су Хюн, южнокорейски актьор
• 1989 – Елизабет Олсън, американска актриса
• 1990 – Абел Маконен „The Weeknd“ Тесфайе, канадски R&B и поп певец
• 1991 – Серхио Каналес, Испански футболист
• 1994 г. – Федерико Бернардески, италиански национал по футбол
• 1994 – Ава Макс, албанско-американска певица и текстописец
• 1996 - Нана Комацу, японска актриса и модел
• 1999 – Момиче в червено, норвежка певица

оръжие

• 1391 – Йоан V, византийски император (р. 1332)
• 1459 г. – Акшемседдин, турски учен и II. Учителят на Мехмед (р. 1389 г.)
• 1659 – Сари Кенан паша, османски държавник (р. ?)
• 1665 – Стефан Чарниецки, полски благородник, генерал и военачалник (р. 1599)
• 1868 – Адамо Тадолини, италиански скулптор (р. 1788)
• 1892 – Хенри Уолтър Бейтс, английски натуралист и изследовател (р. 1825)
• 1899 – Феликс Форе, шести президент на Третата република във Франция (р. 1841)
• 1901 – Едуар Деламар-Дебутвил, френски индустриалец и инженер (р. 1856)
• 1907 – ‎Giosuè Carducci‎‎, италиански поет, педагог и лауреат на Нобелова награда за литература (р. 1835)
• 1917 – Октав Мирбо, френски писател (р. 1848)
• 1919 – Марк Сайкс, английски писател, дипломат, войник и пътешественик (р. 1879)
• 1932 г. – Фердинанд Буисон, френски академик, образователен бюрократ, пацифист и радикал-социалистически (ляв либерал) политик (р. 1841 г.)
• 1934 – Каптанзаде Али Риза Бей, турски текстописец и композитор (р. 1881)
• 1963 – Салих Тозан, турски актьор (р. 1914)
• 1980 – Ерих Хюкел, немски физик и физикохимик (р. 1896)
• 1989 – Ида Ере, австрийско-германска актриса, педагог и театрален режисьор (р. 1900)
• 1990 – Кийт Харинг, Американски художник, художник на графити и социален активист (р. 1958)
• 1991 – Бюлент Тарджан, турски неврохирург и композитор (р. 1914)
• 1992 – Ханио Куадрос, Бразилски адвокат и политик (р. 1917 г.)
• 1993 – Махир Канова, турски театрален режисьор (р. 1914)
• 1997 – Chien-Shiung Wu, китайско-американски експериментален физик (р. 1912)
• 1999 – Неджил Казъм Аксеш, турски композитор на симфонична музика (р. 1908)
• 2000 – Лила Кедрова, руско-френска актриса (р. 1918)
• 2001 – Али Артунер, турски футболист (р. 1944)
• 2011 – Лен Лесър, американски театрален, филмов и телевизионен актьор, озвучаващ актьор (р. 1922 г.)
• 2011 – Юстинас Марцинкявичюс, литовски поет, писател, драматург, преводач (р. 1930 г.)
• 2013 – Джон Айлдън, английски оперен певец (р. 1943)
• 2015 – Лесли Гор, американска певица (р. 1946)
• 2015 – Лорена Рохас, мексиканска актриса и певица (р. 1971)
• 2015 – Фикрет Шенеш, турски автор на песни (р. 1921)
• 2016 – Бутрос Бутрос-Гали, египетски дипломат и 6-ти генерален секретар на ООН (р. 1922 г.)
• 2017 – Йозеф Августа, бивш чешки хокеист и треньор (р. 1946)
• 2017 – Дик Бруна, холандски писател, аниматор и график (р. 1927)
• 2017 – Янис Кунелис, гръцко-италиански съвременен художник (р. 1936)
• 2017 – Джордж Стийл, американски професионален борец и актьор (р. 1937)
• 2018 – Джим Бридуел, американски алпинист и писател (р. 1944)
• 2019 – Сам Бас, американски илюстратор (р. 1961)
• 2019 г. – Дон Браг, бивш американски лекоатлет (р. 1935 г.)
• 2019 – Патрик Кадел, американски консултант, автор и политически коментатор (р. 1950)
• 2019 – Бруно Ганц, известен швейцарски филмов актьор (р. 1941)
• 2019 г. – Ричард Н. Гарднър, американски политик, адвокат и дипломат (р. 1927 г.)
• 2019 – Серж Мерлен, френски актьор и режисьор (р. 1932)
• 2020 – Греъм Олрайт, роден в Нова Зеландия френски певец и автор на песни (р. 1926)
• 2020 – Зоуи Колдуел, австралийска актриса ветеран (р. 1933)
• 2020 – Пърл Кар, английска певица (р. 1921)
• 2020 г. – Джейсън Дейвис, американски актьор (р. 1984 г.)
• 2020 г. – Корин Лахей, френска актриса (р. 1947 г.)
• 2020 – Кели Накахара, американска актриса и художник (р. 1948)
• 2020 – Лари Теслер, американски компютърен учен (р. 1945)
• 2021 – Ирит Амиел, израелска поетеса, писателка и преводачка (р. 1931)
• 2021 – Карман, американска госпъл певица, автор на песни, телевизионен водещ, лайф-коуч, актьор и евангелист (р. 1956)
• 2021 – Доган Чучелоглу, турски психолог и комуникационен психолог (р. 1938)
• 2021 – Ян Сокол, чешки философ, преводач и политик (р. 1936)
• 2022 г. – Па Ко, тайвански актьор (р. 1954 г.)
• 2022 г. – Василис Ботинос, гръцки национал по футбол (р. 1944 г.)
• 2022 г. – Кристина Калдерон, чилийски етнограф, занаятчия, писател и културен активист (р. 1928 г.)
• 2022 г. – Джак Сметхърст, английски актьор и комик (р. 1932 г.)

Празници и специални поводи

• Освобождение на област Татван в Битлис от руска и арменска окупация (1918 г.).