Отворена е синагогата Неве Салом — Отворена е синагогата Неве Шалом

25 март е 84-ият ден в годината (85-ви през високосна) според григорианския календар. До края на годината остават 281 дни.

Olaylar

1655 – Най-голямата луна на Сатурн, Титан, е открита от Кристиан Хюйгенс.
1752 - Първият ден от годината в Англия. Първата година, която започва с 1 януари в английския език, е 1752 г.
1807 г. – Парламентът на Обединеното кралство забранява търговията с роби.
1811 г. – Пърси Биш Шели е изключен от Оксфордския университет заради статията си „Необходимостта на атеизма“.
1821 г. – Гърция обявява своята независимост от Османската империя.
1912 г. – Ахмет Ферит Тек основава турското огнище.
1918 г. – Под германски контрол е създадена Беларуската народна република.
1918 г. – Освобождението на Олту.
1924 г. – В Гърция е провъзгласена република.
1929 г. – Фашистката администрация в Италия обявява, че получава 99 процента от гласовете на общите избори.
1935 г. – проф. Афет Инан беше избран за вицепрезидент на Турското историческо дружество.
1936 г. – Министерският съвет одобрява две декларации, изготвени от Истанбулската обсерватория за правилно настройване на часовниците.
1941 г. – Кралство Югославия решава да се присъедини към силите на Оста.
1944 г. – Паметникът на Барбарос Хайредин паша, изработен от скулпторите Зюхту Мюритоглу и Хади Бара, е открит с церемония.
1947 г. – 111 души загиват при експлозия във въглищна мина в Илинойс.
1949 г. - По решение на съветското правителство; 92.000 XNUMX души бяха депортирани от Литва, Естония и Латвия.
1950 г. – Пътнически самолет на държавните авиолинии се разбива в Анкара; 15 души загинаха. Този инцидент е първият инцидент в историята на турската гражданска авиация.
1951 г. – Министърът на националното образование Тевфик Илери обявява, че ликвидирането на левите учители продължава.
1951 г. – Открита е синагогата Неве Шалом в Истанбул.
1957 г. – Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург, на среща в Рим, подписват Римския договор за създаване на Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия.
1959 – Неджип Фазил Кисакурек, Голям Изток Той беше осъден на една година затвор по делото, заведено за предполагаемо обида на Фуад Кьопрюлю чрез публикация в негова статия, озаглавена „Замъкът Мендерес“, публикувана в списанието. Голям Изток Списанието също беше затворено за един месец.
1960 г. – Всички черни политически организации са разпуснати в Йоханесбург, Южна Африка.
1960 г. – Фернандо Тамброни става министър-председател на Италия.
1961 г. – Министерството на правосъдието взема решение за изпълнение на смъртни присъди в градините на затвора.
1962 г. – Членовете на EOKA хвърлят бомби върху две джамии в Кипър.
1968 г. – Поетът Метин Демирташ е арестуван с мотива, че прави комунистическа пропаганда в стихотворението си „Гевара“, публикувано в списание „Турска левица“.
1972 г. – Републиканска народна партия; Дениз Гезмиш подаде молба до Конституционния съд за отмяна на смъртните присъди за Юсуф Аслан и Хюсейин Инан, одобрени от президента Джевдет Сунай. Изпълнителната прокуратура изпрати преписката на военното командване на Анкара. Три дни по-късно Военният съд в Анкара разпореди изпълнението на екзекуциите.
1975 г. – Кралят на Саудитска Арабия Фейсал е убит в Рияд от психически отклонения си племенник принц Фейсал бин Мусад.
1980 г. – Процесът, водещ до преврата на 12 септември 1980 г. в Турция (1979 – 12 септември 1980 г.): 9 затворници, 1 десни и 10 ляв, избягаха от затворите в Адана и Османие.
1982 г. – Военната прокуратура в Анкара завежда дело срещу читалища с искане за закриване.
1982 г. – Затвореният Исмаил Бешикчи е осъден на 10 години за писмо, което пише от затвора.
1984 г. – Провеждат се местни избори. Партията Родината (АНАП) спечели кметството на 41,5 провинции с 54 процента от гласовете. Социалдемократическата партия (SODEP) е на второ място с 23,4 процента от гласовете, а Партията на истинския път (DYP) излезе на трето място с 13,2 процента от гласовете. Партията на благоденствието (РП), която участва в изборите за първи път, беше последната партия с 4,4 процента от гласовете.
1986 г. – На 14-ия филмов фестивал в Страсбург „Шепа рая“ на Муамер Йозер и „Бекчи“ на Али Йозгентюрк си поделят втората награда.
1986 г. – Полицаят Седат Канер, признал за изтезания, и списание "Нокта", публикувало тези признания, са съдени.
1988 г. – 29 задържани и осъдени избягаха от военния затвор Метрис в Истанбул.
1990 г. – 87 души загинаха при пожар в клуб в Бронкс в Ню Йорк.
1992 г. - Космонавтът Сергей Крикалев се завръща на Земята след 10 месеца на борда на космическата станция Мир.
1994 г. – Жените протестираха, че една от четирите студентки, които се оказаха домакиня в Учителската гимназия Айдън Ортаклар, е заловена от полицията и изпратена за проверка на девствеността.
1996 г. – В Турция е основана Лейбъристката партия.
1998 г. – По делото Manisali Youth, петима задържани младежи са освободени след отмяна на решението на Върховния съд. По случая няма заподозрени в ареста.
1999 г. – Когато Сърбия обявява война на НАТО и я обявява на ООН, членката на НАТО Турция официално влиза във войната с тази страна.
2009 г. – Хеликоптерът, нает от Партията на Великия съюз и съдържащ 6 души, включително председателят на BBP Мухсин Язиджиоглу, се разби в Кахраманмараш. Посочено е, че 3 души са загинали в хеликоптера, който е достигнат 6 дни по-късно.

раждания

1259 – II. Андроник, византийски император (ум. 1332)
1296 – III. Андроник, византийски император (ум. 1341)
1347 – Катерина от Сиена, немонахиня и мистичка от Доминиканския орден († 1380)
1479 г. – III. Василий, велик княз на Москва (ум. 1533)
1593 – Жан дьо Бребьоф, йезуитски мисионер († 1649)
1611 – Евлия Челеби, османски пътешественик и писател († 1682)
1614 – Хуан Кареньо де Миранда, испански художник († 1684)
1699 – Йохан Адолф Хасе, немски композитор († 1783)
1767 – Йоахим Мурат, френски войник и крал на Неапол († 1815)
1778 – Софи Бланшар, френска жена летец и балонист († 1819)
1782 – Каролин Бонапарт, сестра на император Наполеон I от Франция (ум. 1839)
1783 – Жан-Батист Полин Герен, френски портретист († 1855)
1833 – Зайнула Расулев, башкирски религиозен водач (ум. 1917)
1835 – Адолф Вагнер, немски икономист и политик († 1917)
1852 – Жерар Курман, белгийски политик († 1926)
1860 – Фридрих Науман, немски политик и теоретик († 1919)
1863 – Адалберт Черни, австрийски педиатър († 1941)
1864 – Алексей фон Явленски, руски художник († 1941)
1867 – Артуро Тосканини, италиански диригент († 1957)
1867 – Гутзон Борглум, американски скулптор († 1941)
1873 – Рудолф Рокер, немски анархо-синдикалист († 1958)
1874 – Сунджонг, втори и последен император на Корея и последен владетел на Чосон (ум. 1926)
1874 – Завел Квартин, роден в Русия еврейски певец (Хазан) и композитор († 1952 г.)
1881 – Бела Барток, унгарски композитор († 1945)
1886 – Атинагор I, 268-ми патриарх на Истанбулската гръцка православна патриаршия († 1972 г.)
1887 – Chūichi Nagumo, японски войник (ум. 1944)
1893 г. – Федир Шчус, командир на Махновщина, украински анархо-комунистически революционер († 1921 г.)
1894 – Владимир Бодянски, руски строителен инженер († 1966)
1899 – Бърт Мънро, новозеландски мотоциклетен състезател († 1978 г.)
1901 Ед Бегли, американски актьор († 1970)
1905 – Албрехт Мерц фон Кирнхайм, немски войник (ум. 1944)
1906 – AJP Taylor, британски историк († 1990)
1908 – Дейвид Лийн, английски режисьор († 1991)
1911 – Джак Руби, американски оператор на нощен клуб (който уби Лий Харви Осуалд) (ум. 1967)
1914 – Норман Ърнест Борлауг, американски агроном († 2009 г.)
1920 г. – Мелих Бирсел, турски архитект († 2003 г.)
1921 – Симон Синьоре, френска актриса († 1985)
1925 – Фланери О'Конър, американски писател († 1964)
1925 г. – М. Сунуллах Арисой, турски поет и писател († 1989 г.)
1928 г. - Джим Ловел, американски астронавт
1929 – Томи Ханкок, американски музикант († 2020)
1934 - Глория Стайн, американска феминистка, журналистка и активистка за правата на жените
1940 – Мина, италианска певица, телевизионна водеща и актриса
1941 – Хюсеин Акташ, турски спортист († 2012 г.)
1942 – Арета Франклин, американска R&B певица († 2018)
1944 – Айла Дикмен, турска артистка на лека музика († 1990)
1944 – Демир Карахан, турски актьор от кино и сериали
1945 – Мехмет Кескиноглу, турски поет, театър, кино и гласов актьор († 2002 г.)
1946 – Даниел Бенсаид, френски философ и троцкист († 2010 г.)
1947 – Елтън Джон, английски поп/рок певец, композитор и пианист
1952 г. – Дурсун Караташ, турски революционер († 2008 г.)
1962 – Марсия Крос, американска актриса
1965 – Ейвъри Джонсън, американски баскетболист и треньор
1965 – Сара Джесика Паркър, американска актриса
1965 г. – Стефка Костадинова, българска спортистка
1966 – Джеф Хийли, канадски музикант († 2008)
1968 г. – Дейрдри О'Кейн, ирландски комик и актриса
1972 Фил О'Донъл, английски футболист († 2007)
1973 – Долунай Сойсерт, турска актриса
1973 – Марчин Врона, полски (полски) сценарист и режисьор († 2015 г.)
1976 – Владимир Кличко, украински боксьор
1977 – Дарко Перич, сръбски актьор
1980 – Барток Естер, унгарска певица
1980 – Муратджан Гюлер, турски баскетболист
1981 – Кейси Нейстат, американец YouTuber, режисьор и влогър
1982 г. - Даника Патрик, американска пилотка на спидвей
1982 – Джени Слейт, американска актриса, комик и писател
1984 – Катрин Макфий, американска актриса и певица и текстописец
1985 – Лев Ялчин, турски футболист
1986 – Марко Белинели, професионален италиански баскетболист
1986 - Кайл Лоури, американски професионален баскетболист
1987 – Ким Клоутие, канадски топ модел
1987 – Нобунари Ода, японски фигурист
1988 – Райън Луис, американски продуцент, музикант и диджей
1988 - Биг Шон, американски рапър
1989 – Алисън Михалка, американска актриса, композитор, китарист, пианист, певица и модел
1989 – Скот Синклер, английски футболист
1990 – Мехмет Екичи, турски футболист
1990 – Александър Есвайн, немски футболист
1993 – Сам Джонстоун, английски вратар

оръжие

1137 – Понс, граф на Триполи (р. 1098)
1223 – II. Афонсу, трети крал на Португалия (р. 1185 г.)
1625 – Джамбатиста Марино, италиански поет (р. 1569)
1677 – Вацлав Холар, бохемско-английски гравьор (р. 1607)
1701 – Жан Рено дьо Сегре, френски писател (р. 1624)
1736 – Никълъс Хоксмур, английски бароков архитект (р. 1661)
1774 г. – Зейнеп Султан, османски султан III. дъщерята на Ахмед (р. 1715)
1801 – Новалис, немски писател и философ (р. 1772)
1875 – Амеде Ашар, френски поет и журналист (р. 1814)
1880 – Людмила Асинг, немска писателка (р. 1821)
1890 – Джон Търтъл Ууд, английски архитект, инженер и археолог (р. 1821)
1914 – Фредерик Мистрал, френски поет и лауреат на Нобелова награда (р. 1830)
1915 – Сюлейман ефенди, командир на османската жандармерия (р. ?)
1918 – Клод Дебюси, френски композитор (р. 1862)
1966 – Владимир Минорски, руски ориенталист (р. 1877)
1973 – Едуард Стайхен, американски фотограф (р. 1879)
1975 – Фейсал бин Абдул Азиз, крал на Саудитска Арабия (р. 1903)
1976 – Йозеф Алберс, американски художник (р. 1888)
1976 – Шевкет Сурейя Айдемир, турски икономист и историк (р. 1897)
1980 – Ролан Барт, френски философ и семиотик (р. 1915)
1988 – Лейла Арзуман, съветски учител по танци и хореограф от азербайджански произход (която положи основите на класическото балетно образование в Турция и основа първата частна балетна школа) (р. 1897)
1992 – Нанси Уокър, американска актриса (р. 1922)
1995 – Джеймс Самюъл Коулман, американски социолог (р. 1926)
2001 – Текин Сипер, турски театрален артист (р. 1941)
2002 – Есмерей, турска актриса и вокалист (р. 1949)
2006 – Ричард Флайшер, американски филмов режисьор (р. 1916)
2007 – Андраник Маркарян, министър-председател на Армения (р. 1951)
2007 – Сюхейл Денизчи, турски джаз музикант (р. 1932)
2009 – Мухсин Язъджиоглу, турски политик (р. 1954)
2010 – Елизабет Ноел-Нойман, немски политолог (р. 1916)
2012 – Антонио Табуки, италиански драматург, преводач и преподавател (р. 1943)
2014 – Нанда, индийска актриса (р. 1939)
2016 г. – Абу Али ал-Анбари е име номер две на филиала на Ислямска държава в Ирак. Лидер на ISIS (р. 1957 г.)
2016 г. – Тевфик Исмаилов, азербайджански режисьор, сценарист и актьор (р. 1939 г.)
2016 г. – Джишну, индийски филмов актьор (р. 1979 г.)
2017 – Джорджо Капитани, италиански филмов режисьор и сценарист (р. 1927)
2017 – Пиърс Диксън, британски политик (р. 1928)
2017 – Сър Кътбърт Монтравил Себастиан, бивш генерал-губернатор на Сейнт Китс и Невис (р. 1921)
2018 г. – Джери Уилямс, шведски рок певец и музикант (р. 1942 г.)
2019 – Вирхилио Кабальеро Педраса, мексикански журналист, медиен изследовател и политик (р. 1942 г.)
2019 – Лен Фонтейн, канадски хокеист (р. 1948)
2020 – Хари Артс, холандски политик (р. 1930)
2020 – Едман Айвазян, ирано-арменски художник, архитект и моден дизайнер (р. 1932 г.)
2020 – МериАн Блек, американски клиничен психолог, социален работник и политик (р. 1943 г.)
2020 – Марк Блум, американски актьор (р. 1950)
2020 – Флойд Кардоз, индийско-американски готвач (р. 1960)
2020 – Мартиньо Лутеро Галати, бразилски диригент (р. 1953)
2020 г. – Пол Гома, румънски писател, известен преди 1989 г. като дисидент и виден противник на комунистическия режим (р. 1935 г.)
2020 – Инна Макарова, съветско-руска актриса (р. 1926)
2020 – Детто Мариано, италиански музикант (р. 1937)
2020 – Анджело Морески, италиански мисионер, епископ, прекарал кариерата си в Етиопия (р. 1952 г.)
2020 – Ними, индийска актриса (р. 1933)
2021 – Бевърли Клиъри, американски автор на детски книги (р. 1916)
2021 – Ута Ранке-Хайнеман, немски теолог, учен и писател (р. 1927)
2021 г. – Лари Макмъртри, американски писател (р. 1936 г.)
2021 – Бертран Таверние, френски филмов режисьор, продуцент, сценарист и актьор (р. 1941)
2022 г. – Иван Дикунов, съветско-руски скулптор (р. 1941 г.)
2022 г. – Тейлър Хокинс, американски музикант (р. 1972 г.)
2022 г. – Катрин Хейс, американска актриса (р. 1933 г.)
2022 г. – Va'ele Pa'ia'aua Iona Sekuini, самоански политик (р. 1964 г.)

Празници и специални поводи

Фестивал на пастата Маниса месир
Международен ден за възпоменание на жертвите на световното робство и трансатлантическата търговия с роби
Изтегляне на руски и арменски войски от окръг Олту на Ерзурум (1918 г.)
Празник на Благовещение (Християнски католически празник)