Днес в историята: Основан музей на изкуството Метрополитън в Ню Йорк

Музей на изкуството Метрополитън
Музей на изкуството Метрополитън

13 април е 103-вият ден в годината (104-ри през високосна) според григорианския календар. Остават 262 дни до края на годината.

железница

  • 13 април 1896 г. Барон Хирш умира от мозъчен кръвоизлив в Унгария. Много известни личности в Европа присъстваха на погребението, проведено в Париж. Хирш остави наследство от 800 милиона франка, по-голямата част от което беше спечелено от железниците на Румели. Остави 180 милиона франка на еврейски благотворителни организации и 50 милиона франка на еврейската колония в Аржентина. Отворена е линията Солун-Истанбул. През септември 1893 г. концесията на линията е дадена на французите.

Olaylar

  • 1111 – Хенри V е коронясан за император на Свещената Римска империя.
  • 1204 г. – Разграбването на Константинопол в Четвъртия кръстоносен поход.
  • 1517 г. – Последният султан на мамелюците II. Томанбай е екзекутиран от Селим I в Кайро.
  • 1796 г. – Слон е докаран за първи път в САЩ от Индия.
  • 1839 г. – Ел Салвадор обявява своята независимост.
  • 1849 - Унгария преминава в републикански режим.
  • 1870 г. – В Ню Йорк е основан Метрополитън музей на изкуствата.
  • 1909 г. – Инцидентът от 31 март се случва в Османската империя.
  • 1919 – клането в Амритсар: Британските войски убиват 379 невъоръжени демонстранти в Амритсар (Индия).
  • 1921 г. – Основана е Комунистическата работническа партия на Испания.
  • 1933 г. – След завършване на Висшето инженерно училище (Истанбулски технически университет), Сабиха и Мелек Ханъмлар стават първите жени инженери в Турция. Две жени инженери бяха назначени в Администрацията за благоустройство на Анкара и Бурса (Министерство на благоустройството) след лотария.
  • 1941 г. – СССР подписва пакт за ненападение с Япония.
  • 1945 г. - Военните части на нацистка Германия убиват повече от 1000 политически и военни затворници.
  • 1945 г. – Силите на СССР и Царство България превземат Виена.
  • 1949 г. – Съюзът на турските жени е основан под почетното председателство на съпругата на президента Исмет Иньоню Мевхибе Иньоню.
  • 1970 г. – Убити са 12 въоръжени десни, втори лейтенант доктор Недждет Гючлю, който нападна Медицинския факултет на университета в Анкара.
  • 1970 г. – Космическа совалка Apollo 13Един от кислородните резервоари избухна точно когато флотът беше на 321.860 XNUMX км над земята. Космическият екипаж се завърна успешно на Земята.
  • 1975 г. – Гражданската война в Ливан започва с убийството на 27 палестинци в отговор на четирима християнски фалангисти в ливанската столица Бейрут.
  • 1982 г. – Хилми Ишгюзар, бивш министър в Турция, е осъден на 9 години и 8 месеца затвор от Върховния съд.
  • 1985 г. – Рамиз Алия идва в управлението в Албания след Енвер Ходжа.
  • 1987 г. – проф. д-р Екрем Акургал, Азиз Несин, проф. д-р Рона Айбай, Панайот Абаджи и Огуз Арал основаха Асоциацията за приятелство Турция-Гърция.
  • 1987 г. – Португалия и Китай подписват споразумение за връщането на Макао към китайския ХК през 1999 г.
  • 1994 г. – Отмененият Закон № 3984 за създаване и излъчване на радиото и телевизията, известен в обществото като „Закон RTÜK”, е приет в парламента.
  • 1994 г. – Използването от председателя на Партията на благоденствието Неджметин Ербакан на фразата „60 милиона ще решат дали RP ще бъде твърда или мека, кървава или сладка, за да дойде на власт“ в груповата среща на неговата партия, предизвика реакции.
  • 1998 г. – Лицето номер две на ПКК Шемдин Сакък и неговият брат Ариф Сакък са заловени и докарани в Турция в операция от Командването на специалните сили на Генералния щаб.

раждания

  • 1506 – ​​​​Пиер Фавр, католически духовник от савойски произход – съосновател на йезуитския орден († 1546)
  • 1519 – Катрин де Медичи, кралица на Франция (ум. 1589)
  • 1570 Гай Фокс, английски бунтовнически войник (ум. 1606)
  • 1743 – Томас Джеферсън, американски политик, писател и 3-ти президент на Съединените щати († 1826)
  • 1764 г. – Лоран дьо Гувион Сен-Сир, маршал и маркиз на Франция († 1830 г.)
  • 1771 – Ричард Тревитик, английски изобретател и минен инженер († 1833)
  • 1808 – Антонио Меучи, италиански изобретател († 1889)
  • 1825 – Томас Д'Арси Макгий, канадски писател († 1868)
  • 1851 – Уилям Куан Джъдж, американски теософ († 1896)
  • 1860 – Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949)
  • 1866 – Бъч Касиди, американски разбойник († 1908)
  • 1885 – Питер Сьордс Гербранди, холандски държавник († 1961)
  • 1901 – Жак Лакан, френски психиатър († 1981)
  • 1904 – Ив Конгар, считан за един от най-важните римокатолически теолози на 20-ти век († 1995 г.)
  • 1906 г. – Самюел Бекет, ирландски писател, критик, поет и лауреат на Нобелова награда († 1989 г.)
  • 1914 – Орхан Вели, турски поет († 1950)
  • 1919 – Хауърд Кийл, американски актьор († 2004 г.)
  • 1920 – Роберто Калви, италиански банкер († 1982)
  • 1923 г. – Дон Адамс, американски актьор и комик († 2005 г.)
  • 1930 – Серджиу Николаеску, румънски режисьор и политик († 2013 г.)
  • 1931 – Арам Гюлюз, турски режисьор, продуцент и сценарист († 2018 г.)
  • 1939 г. – Екрем Пакдемирли, турски политик († 2015 г.)
  • 1939 г. – Шемси Инкая, турска актриса
  • 1942 г. – Атаол Бехрамоглу, турски поет и писател
  • 1942 – Айкут Едибали, турски политик, писател и председател на Националната партия
  • 1944 – Бил Грос, американски финансов изпълнителен директор и автор
  • 1950 – Рон Пърлман, еврейско-американски гласов актьор и актьор
  • 1953 г. - Брижит Макрон, съпруга на френския президент Еманюел Макрон
  • 1955 – Сафет Сушич, босненски футболист
  • 1963 г. – Гари Каспаров, руски гросмайстор по шахмат и световен шампион по шах
  • 1967 – Олга Танон, пуерториканска певица
  • 1968 г. – Жана Балибар, френска актриса и певица
  • 1972 – Курбан Курбанов, азербайджански футболист
  • 1975 - Татяна Навка, руска фигуристка и шампионка на Зимни олимпийски игри 2006 г.
  • 1976 – Джонатан Брандис, американски актьор († 2003)
  • 1978 - Карлес Пуйол, бивш испански футболист
  • 1980 – Яна Кова, чешка порно звезда
  • 1985 – Керим Зенгин, турски футболист
  • 1995 – Йосуке Акияма, японски футболист
  • 1998 – Мухип Арджиман, турски актьор и гласов актьор

оръжие

  • 796 – Павел Дякон, бенедиктински монах, книжник и ломбардски историк (р. 720-те)
  • 814 г. - хан Крум, хан на Дунавската българска държава
  • 989 – Бардас Фокас, виден генерал на Византийската империя
  • 1592 – Бартоломео Аманати, италиански архитект и скулптор (р. 1511)
  • 1605 – Борис Годунов, руски цар (р. 1551)
  • 1635 г. – Мааноглу Фахредин, друзки емир, който се разбунтува срещу Османската империя (р. 1572 г.)
  • 1695 – Жан дьо Ла Фонтен, френски писател (р. 1621)
  • 1712 – Наби, поет от османската диванна литература (р. 1642)
  • 1794 – Имам Мансур, чеченски държавник (р. 1760)
  • 1854 – Хосе Мария Варгас, президент на Венецуела (р. 1786)
  • 1904 г. – Степан Макаров, руски вицеадмирал и океанограф (р. 1849 г.)
  • 1904 – Василий Василиевич Верещагин, руски боен артист (р. 1842)
  • 1918 г. – Лавр Георгиевич Корнилов, офицер от руското военно разузнаване (р. 1870 г.)
  • 1936 – Констандинос Демерсис, гръцки политик (р. 1936)
  • 1941 – Ани Джъмп Кенън, американски астроном (р. 1863)
  • 1942 г. – Хенк Сневлиет, холандски комунист (р. 1883 г.)
  • 1943 г. – Оскар Шлемер, немски художник, скулптор, дизайнер и хореограф на училище Баухаус (р. 1888 г.)
  • 1945 – Ернст Касирер, немски философ (р. 1874)
  • 1956 – Емил Нолде, немски художник и график (р. 1867)
  • 1962 – Херман Мухс, държавен министър и секретар на църквите в нацистка Германия (р. 1894)
  • 1966 г. - Абдуселам Ариф, иракски военен и политик. Той е бил президент на Ирак от 1963 до 1966 г. (р. 1921)
  • 1966 – Карло Кара, италиански художник (р. 1881)
  • 1967 – Никол Берже, френска актриса (р. 1934)
  • 1975 г. – Лари Паркс, американски театрален и филмов актьор (р. 1914 г.)
  • 1975 г. – Франсоа Томбалбайе, известен още като Нгарта Томбалбайе, учител и профсъюзен активист, който служи като първи президент на Чад (р. 1918 г.)
  • 1978 – Funmilayo Ransome-Kuti, нигерийски активист за правата на жените и феминистка (р. 1900)
  • 1983 - Джералд Арчибалд "Гери" Хичънс, английски бивш международен футболист (р. 1934)
  • 1983 – Mercè Rodoreda i Gurguí, каталунски писател (р. 1908)
  • 1992 – Феза Гюрсей, турски физик и математик (р. 1921)
  • 2000 – Джорджо Басани, италиански писател и издател (р. 1916)
  • 2008 – Игнацио Фабра, италиански борец (р. 1930)
  • 2008 – Джон Арчибалд Уилър, американски физик-теоретик (р. 1911)
  • 2014 – Ернесто Лаклау, аржентински политически теоретик, често признаван за постмарксист (р. 1935)
  • 2015 – Рони Карол, северноирландски певец (р. 1934)
  • 2015 – Едуардо Галеано, уругвайски журналист (р. 1940)
  • 2015 – Гюнтер Грас, немски писател и лауреат на Нобелова награда (р. 1927)
  • 2017 – Жорж Рол, френски епископ на Римокатолическата църква (р. 1926)
  • 2017 – Робърт Уилям Тейлър или Боб Тейлър, американски компютърен учен и компютърен инженер (р. 1932 г.)
  • 2018 – Артър Уилям Бел III, американски радиоводещ, журналист и автор (р. 1945)
  • 2018 – Милош Форман, чехословашки – американски филмов режисьор, сценарист, актьор, академик и носител на Оскар за най-добър режисьор (р. 1932 г.)
  • 2019 – Франсиска Агире, испанска поетеса и писателка (р. 1930)
  • 2019 – Антъни Питър Бюзан, английски писател, клиничен психолог и издател (р. 1942)
  • 2019 г. – Уоли Кар, австралийски професионален боксьор (р. 1954 г.)
  • 2019 г. – Марк Конъли, американски политик и бизнесмен (р. 1955 г.)
  • 2019 – Пол Грийнгард, американски невролог (р. 1925)
  • 2019 – Neus Català Pallejà, испански критик, активист и политик (р. 1915)
  • 2019 – Д. Бабу Пол, индийски бюрократ и писател (р. 1941 г.)
  • 2020 г. – Балдири Алаведра, испански професионален полузащитник (р. 1944 г.)
  • 2020 г. – Гил Бейли, ямайски радиопредавател и DJ (р. 1936 г.)
  • 2020 г. – Хуан Котино, испански бизнесмен, бюрократ и политик (р. 1950 г.)
  • 2020 г. – Ашок Десай, индийски политик и адвокат (р. 1943 г.)
  • 2020 г. – Джери Гивънс, американски активист (р. 1952 г.)
  • 2020 – Рьо Кавазаки, японски електронен джаз музикант, диригент, композитор и софтуерен програмист (р. 1947)
  • 2020 г. – Томас Кунц, американски биолог (р. 1938 г.)
  • 2020 г. – Филип Лекриван, френски йезуитски свещеник и историк (р. 1941 г.)
  • 2020 – Бенджамин Левин, II. Еврейски партизанин от полски произход по време на Втората световна война (р. 1927 г.)
  • 2020 – Сара Малдорор, черно-френска писателка, филмов и театрален режисьор (р. 1929)
  • 2020 – Патриша Миларде, френска актриса (р. 1957)
  • 2020 г. – Денис Г. Питърс, американски химик-аналитик (р. 1937 г.)
  • 2020 г. – Аврохом Пинтър, английски равин (р. 1949 г.)
  • 2020 г. – Джон Роуландс, английски футболист (р. 1947 г.)
  • 2020 г. – Зафер Сарфраз, пакистански професионален състезател по крикет (р. 1969 г.)
  • 2020 г. – Бернар Сталтер, френски предприемач и политик (р. 1957 г.)
  • 2020 – Ан Съливан, американски аниматор (р. 1929)
  • 2021 г. – Макбул Ахмед, бангладешки духовник, педагог и политик (р. 1939 г.)
  • 2021 – Патрисио Хакбанг Ало, филипински римокатолически епископ (р. 1939 г.)
  • 2021 г. – Джамал ал-Кебинди, кувейтски национал по футбол (р. 1959 г.)
  • 2021 – Isi Leibler, роден в Белгия австралийско-израелски международен еврейски активист и писател (р. 1934)
  • 2021 – Хайме Мота де Фариас, бразилски католически епископ (р. 1925)
  • 2021 г. – Бернар Ноел, френски писател и поет (р. 1930 г.)
  • 2021 – Рут Роберта де Соуза, бразилска баскетболистка (р. 1968)
  • 2022 г. – Мишел Буке, френски актьор (р. 1925 г.)

Празници и специални поводи

  • Тайланд, Лаос и Камбоджа – Сонгкран (Коледа)