Днес в историята: Германският боен кораб Бисмарк е потопен от Британския кралски флот

Германският боен кораб Бисмарк е потопен от Британския кралски флот
Германският боен кораб Бисмарк е потопен от Британския кралски флот

27 май е 147-ият ден в годината според григорианския календар (148-ти през високосна). Остават 218 дни до края на годината.

железница

  • 27 май 1939 Закон 3611 / 12 на Министерството на транспорта (военноморски, желязо, въздухоплавателни средства) е приет.
  • 27 май 1939 Главна дирекция на държавните железници и пристанища е свързана с новоназначеното Министерство на транспорта.
  • 27 май 1944 Диарбекир-хуманитарни железници отворени.

Olaylar

  • 1703 г. – Руският цар Петър I основава град Санкт Петербург, известен като Петроград по време на руската гражданска война и Ленинград по време на Съветския съюз.
  • 1905 г. – Започва битката при Цушима. Завършва на следващия ден, когато японският флот почти унищожава руския флот. Тази битка беше първата съвременна морска битка в световната история.
  • 1907 г. – В Сан Франциско, Калифорния, избухва епидемия от чума.
  • 1915 г. – Законът за преместването и заселването е приет от османското правителство.
  • 1935 г. – Уикендът в Турция е променен от петък на неделя.
  • 1940 г. – клането в Ле Паради: От 99-те войници на Кралския отряд Норфолк, заобиколен от германците, само 2 оцеляват.
  • 1941 г. – Германският боен кораб Бисмарк е потопен от британския кралски флот.
  • 1944 г. – Изсечено е първото републиканско злато с латински букви.
  • 1953 г. – В Париж е подписан Договорът за Европейския съюз за отбрана между Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия.
  • 1957 г. – На Световното първенство по борба, проведено в Истанбул, турският национален отбор по борба става световен шампион по свободен стил с четири първенства.
  • 1958 г. - Американският многоцелев изтребител-бомбардировач F-4 Phantom II извършва първия си полет.
  • 1960 – Преврат на 27 май: турските въоръжени сили завзеха властта. Комитетът на националното единство пое управлението на страната от името на въоръжените сили. Генерал Джемал Гюрсел е назначен за ръководител на Комитета на националното единство. Комитетът за национално единство първо разпусна Турското Велико народно събрание и правителството и забрани всякакъв вид политическа дейност.
  • 1960 г. – Бившият министър на вътрешните работи Намик Гедик, който е задържан след превземането на властта от турските въоръжени сили, се самоубива. 150 души, задържани в същия ден, бяха докарани в Ясиада.
  • 1961 г. – Конституцията е приета с гласовете на 262 от 260 членове с право на глас в Учредителното събрание.
  • 1962 г. – Открит е Центърът за ядрени изследвания и обучение в Чекмедже (ÇNAEM).
  • 1980 г. – Процесът, водещ до преврата на 12 септември 1980 г. в Турция (1979 – 12 септември 1980 г.): Заместник-председателят на Партията на националистическото движение Гюн Сазак е убит пред къщата си в Анкара.
  • 1983 г. – В Турция е премахната забраната за аборти. Президентът Кенан Еврен даде на жените право на аборт.
  • 1992 г. – Игдир и Ардахан стават провинции.
  • 1994 г. – Съветският писател Александър Солженицин, който е бил в изгнание в САЩ в продължение на 20 години, се завръща в страната си.
  • 1995 г. – Група жени седнаха пред гимназията в Истанбул Галатасарай в 12:00 ч. в събота, настоявайки да бъдат открити изчезналите в ареста и отговорните да бъдат извадени на бял свят и преследвани. Защитниците на правата на човека, по-късно известни като съботните майки, се срещаха на едно и също място всяка събота в 12:00 часа в продължение на четири години.
  • 1999 г. – Трибуналът на ООН за военни престъпници обвини югославския президент Слободан Милошевич, че е отговорен за зверствата в Косово и извършва геноцид срещу етнически албанци.
  • 2007 г. – DYP, под председателството на Мехмет Агар, приема името на бившата Демократическа партия.

раждания

  • 1332 - Ибн Халдун, арабски философ и историк († 1406)
  • 1509 – Паскуале Чиконя, 88-ми херцог на Република Венеция (ум. 1595)
  • 1756 – Максимилиан Йосиф I, първият владетел на Кралство Бавария († 1825)
  • 1794 – Корнелиъс Вандербилт, американски предприемач († 1877)
  • 1799 – Жак Фроментал Халеви, френски композитор († 1862)
  • 1818 – Франсискус Корнелис Дондерс, холандски лекар († 1889)
  • 1837 – Дивият Бил Хикок, американски стрелец, следотърсач и законник († 1876)
  • 1877 – Айседора Дънкан, американска танцьорка († 1927)
  • 1880 – Джоузеф Грю, американски дипломат († 1965)
  • 1882 г. – Тевфик Саглам, турски учен и военен лекар (един от ректорите на Истанбулския университет и президент на Асоциацията на туберкулозните) († 1963 г.)
  • 1884 – Макс Брод, немски писател, композитор и журналист († 1968)
  • 1894 – Дашиъл Хамет, американски криминалист († 1961)
  • 1907 – Рейчъл Карсън, американска писателка († 1964)
  • 1908 г. – Мазхар Шевкет Ипшироглу, турски историк на изкуството († 1985 г.)
  • 1911 г. – Теди Колек, израелски политик († 2007 г.)
  • 1911 г. Винсент Прайс, американски актьор († 1993 г.)
  • 1912 – Джон Чийвър, американски писател († 1982)
  • 1915 – Херман Вук, еврейско-американски писател и носител на награда „Пулицър“ († 2019 г.)
  • 1922 – Кристофър Лий, английски актьор († 2015)
  • 1923 г. – Хенри Кисинджър, американски дипломат, политолог, политик и лауреат на Нобелова награда за мир
  • 1928 – Айфер Ферай, турски артист на кино и театър († 1994)
  • 1930 г. – Гюнгьор Дилмен, турски драматург и драматург († 2012 г.)
  • 1930 – Джон Барт, американски романист и писател на разкази
  • 1934 – Уве Фридрихсен, немски филмов и телевизионен актьор († 2016 г.)
  • 1936 – Иво Брешан, хърватски драматург, поет, сценарист († 2017)
  • 1937 – Алън Кар, американски филмов продуцент († 1999)
  • 1939 – Дон Уилямс, американски кънтри певец и автор на песни († 2017)
  • 1943 – Сила Блек, английска певица и телевизионна звезда († 2015)
  • 1944 г. – Ален Сушон, френски певец, автор на песни и актьор
  • 1950 г. – Dee Dee Bridgewater, американски джаз изпълнител
  • 1953 г. – Емине Шенликоглу, турски изследовател и писател
  • 1956 – Джузепе Торнаторе, италиански сценарист и режисьор
  • 1957 – Сукси Сиу, английска певица, автор на песни, музикант и продуцент
  • 1959 – Дона Стрикланд, канадска физика
  • 1959 – Андрес Бустаманте, мексикански актьор, комик и гласов актьор
  • 1960 – Метин Токат, турски футболен съдия
  • 1960 – Йондер Пакер, турски театрален режисьор и драматург
  • 1962 г. – Зейнеп Тунисян, турска модна дизайнерка и журналистка
  • 1963 г. – Сезгин Танрикулу, турски юрист и политик
  • 1967 – Пол Гаскойн, английски футболист
  • 1968 – Харун Ерденай, турски баскетболист
  • 1969 – Валери Барлоа, френска фехтовка
  • 1970 – Джоузеф Файнс, английски актьор
  • 1971 - Пол Бетани, английски актьор
  • 1971 – Лиза Лопес, американска певица († 2002)
  • 1972 – Сибил Бък, американски музикант и модел
  • 1973 – Йоргос Лантимос, гръцки режисьор и сценарист
  • 1973 – Джак Макбрайър, американски актьор и комик
  • 1974 – Паоло Бригулия, италиански актьор
  • 1974 г. – Гюркан Уйгюн, турски актьор
  • 1975 – Андре 3000, американски рапър и продуцент
  • 1975 – Jadakiss, американски рапър
  • 1975 – Баръш Багджъ, турски актьор
  • 1975 – Джейми Оливър, британски готвач, телевизионен водещ, писател и ресторантьор
  • 1976 – Иржи Щайнер, чешки национален футболист
  • 1978 – Жак Абардонадо, бивш френски футболист
  • 1979 – Миле Стержовски, австралийски национален футболист
  • 1981 – Йохан Елмандер, шведски футболист
  • 1981 – Йозгюр Чевик, турска актриса и певица
  • 1982 - Наталия Нейдхарт, канадска професионална борец
  • 1983 – Лученцо, френски певец
  • 1983 – Максим Цигалко, беларуски футболист
  • 1987 – Бора Хун Пачун, турски баскетболист
  • 1987 – Emancipator, американски музикант
  • 1988 – Тобиас Райхман, немски хандбалист
  • 1989 – Нина Радойчич, сръбска певица и автор на песни
  • 1990 – Самуел Арментерос, кубинско-шведски футболист
  • 1990 – Надин Байлер, австрийска хип-хоп и поп певица
  • 1990 – Крис Колфър, американски актьор и певец
  • 1990 – Йонас Хектор, немски международен футболист
  • 1991 – Марио Руи, италиански футболист
  • 1994 – Максимилиан Арнолд, германски национален футболист
  • 1994 – Жоао Кансело, португалски национален футболист
  • 1995 – Мариус Волф, немски футболист

оръжие

  • 366 – Прокопий, родом от Киликия, който обявява империята си срещу Валентиниан I, член на династията на Константин (р. 326)
  • 927 г. – Симеон I, цар на Първото българско царство, управлявал от 893-927 г. син на Борис I (р. 864)
  • 1508 – Лудовико Сфорца, херцог на Милано от 1494 до 1499 (р. 1452)
  • 1525 – Томас Мюнцер, ранен реформаторски немски теолог и анабаптист (р. 1488)
  • 1564 – Жан Калвин, френски религиозен реформатор и основател на калвинизма (р. 1509)
  • 1675 – Гаспар Пусен, френски художник (р. 1615)
  • 1690 – Джовани Легренци, италиански композитор и органист (р. 1626)
  • 1762 – Александър Готлиб Баумгартен, немски философ (р. 1714)
  • 1797 – Франсоа-Ноел Бабьоф, френски писател (р. 1760)
  • 1831 – Джедедая Смит, американски ловец, следотърсач, търговец на кожи и изследовател (р. 1799)
  • 1840 – Николо Паганини, италиански цигулков виртуоз и композитор (р. 1782)
  • 1910 – Роберт Кох, немски лекар и лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина (р. 1843)
  • 1914 – Джоузеф Уилсън Суон, английски физик и химик (р. 1828)
  • 1935 – Ахмет Джевдет Оран, турски издател, писател и журналист (р. 1862)
  • 1939 - Джоузеф Рот, австрийски писател (р. 1894)
  • 1941 – Ернст Линдеман, немски войник (р. 1894)
  • 1942 – Мухамед Хамди Язир, турски духовник, преводач, калиграф и коментатор (р. 1878)
  • 1947 – Евънс Карлсън, командир на американския корпус (р. 1896)
  • 1949 – Робърт Рипли, американски карикатурист (р. 1890)
  • 1950 – Вилмош Ткалец, унгарско-словенски училищен директор и политик (р. 1894)
  • 1953 – Ото Майснер, ръководител на кабинета на президента на Германия (р. 1880)
  • 1956 – Самед Вургун, азербайджански поет (р. 1906)
  • 1960 – Намик Гедик, турски политик (р. 1911)
  • 1964 – Джавахарлал Неру, първи министър-председател на Индия (р. 1889)
  • 1969 – Джефри Хънтър, американски актьор и продуцент (1926)
  • 1980 г. – Гюн Сазак, турски политик и министър на митниците и монопола (р. 1932 г.)
  • 1987 – Джон Хауърд Нортроп, американски химик и лауреат на Нобелова награда по химия (р. 1891)
  • 1988 – Ернст Руска, немски физик (р. 1906)
  • 1989 – Сабите Тур Гюлерман, турска певица (р. 1927)
  • 1991 – Темел Чингьоз, турски войник (убит) (р. 1941)
  • 1996 – Зия Кайла, турски бюрократ (р. 1912)
  • 2000 – Морис Ричард, канадски хокеист и треньор (р. 1921)
  • 2003 – Лучано Берио, италиански авангарден композитор, диригент, теоретик и учител (р. 1925)
  • 2004 – Умберто Аниели, италиански предприемач, политик и президент на Fiat (р. 1934)
  • 2006 – Мюбечел Вардар, турска театрална и филмова актриса (р. 1960)
  • 2009 – Клайв Грейнджър, уелски икономист и лауреат на Нобелова награда (р. 1934)
  • 2010 – Талип Йозкан, турски изпълнител на народна музика (р. 1939)
  • 2011 – Джеф Конуей, американски актьор (р. 1950)
  • 2011 – Марго Дидек, полска баскетболистка (р. 1974)
  • 2012 – Джони Тапия, мексикански американски боксьор (р. 1967)
  • 2013 – Назмие Демирел, съпруга на 9-ия президент Сюлейман Демирел (р. 1928 г.)
  • 2013 – Бил Пъртуи, английски комик, писател и актьор (р. 1926)
  • 2014 – Аднан Варинце, турски художник на натюрморт (р. 1918)
  • 2014 – Масимо Винели, италиански дизайнер (р. 1931)
  • 2017 – Грег Алман, американски госпъл-рок музикант (р. 1947)
  • 2017 – Киран Ашар, индийски играч на крикет (р. 1947)
  • 2017 – Hyun Hong-choo, южнокорейски адвокат, политик и дипломат (р. 1940)
  • 2017 – Лудвиг Прейс, немски футболен мениджър и треньор (р. 1971)
  • 2018 – Джон ДиФронзо, лидер на американския престъпен синдикат (мафия) (р. 1928 г.)
  • 2018 – Гарднър Дозоа, американски писател и редактор на научна фантастика (р. 1947)
  • 2018 – Андрес Гандариас, испански професионален колоездач на дълги разстояния (р. 1943 г.)
  • 2018 – Али Лутфи Махмуд, египетски политик (р. 1935)
  • 2018 – Арда Йозири, турски телевизионен и филмов актьор (р. 1978)
  • 2019 – Бил Бъкнър, американски професионален бейзболист (р. 1949)
  • 2019 – Габриел Диниз, бразилски певец и композитор (р. 1990)
  • 2019 – Тони Хоруиц, американски журналист и писател (р. 1958)
  • 2020 г. – Лари Крамър, американски драматург, сценарист и романист (р. 1935 г.)
  • 2020 – Лизбет Мигчелсен, холандска международна футболистка и треньорка за жени (р. 1971)
  • 2020 – Никълъс Риналди, американски поет и писател (р. 1934)
  • 2021 – Карла Фрачи, италианска балерина и актриса (р. 1936)
  • 2021 – Робърт Хоган, американски актьор (р. 1933)
  • 2021 – Лорина Камбурова, българска актриса (р. 1991)
  • 2021 г. – Нелсън Сардженто, бразилски самба музикант, певец и композитор (р. 1924 г.)
  • 2021 г. – Пол Шлутер, датски политик (р. 1929 г.)
  • 2022 г. – Шуламит Голдщайн, израелска олимпийска гимнастичка и съдия по художествена гимнастика (р. 1968 г.)
  • 2022 г. – Анджело Содано, италиански кардинал (р. 1927 г.)