Днес в историята: Hızır Bey е назначен за първи кмет на Истанбул

Hızır Bey е назначен за първи кмет на Истанбул
Hızır Bey е назначен за първи кмет на Истанбул

30 май е 150-ият ден в годината (151-ри през високосна) според григорианския календар. До края на годината остават 215 дни.

железница

  • 30 май 1935 е закупен с всички клонове в железопътния транспорт в İzmir-Aydın с дата и номер 2775 със закон. Към юни 1 се присъедини към мрежата на Държавните железници.

Olaylar

  • 1431 г. – Жана д'Арк е съдена за магьосничество и е изгорена на клада.
  • 1453 г. – Фатих Султан Мехмет назначава Хизър бей (Челеби) за първи кмет на Истанбул.
  • 1453 – Фатих Султан Мехмет основава Истанбулския университет.
  • 1536 – Крал на Англия VIII. Хенри се жени за Джейн Сиймор.
  • 1631 - Един от първите вестници на Франция, La Gazette, започва да се издава от Теофраст Ренодо.
  • 1740 г. – Османската империя сключва договор за капитулация с Франция.
  • 1806 г. – Андрю Джаксън убива мъж на име Чарлз Дикинсън в дуел за обида на съпругата му. По това време Андрю Джаксън все още не е бил президент на Съединените щати.
  • 1876 ​​– Османският султан Абдулазиз е свален от преврата на 30 май 1876 г. Наследен е от племенника си Мурат V.
  • 1913 г. – Приключва Първата балканска война.
  • 1920 г. – Cafer Tayyar Eğilmez получава титлата Командир на отбраната на Тракия-i Milliye от Централния комитет на отбраната на Одрин.
  • 1920 г. – Подписано е временно примирие между Франция и парламентарното правителство. След военните успехи и дипломатическите победи на Великото народно събрание на Турция, след победата в Сакария е подписано споразумението от Анкара с Франция. (20 октомври 1921 г.)
  • 1921 г. – Имението Чанкая е подарено на Мустафа Кемал. Ататюрк дарява имението на Орду с писмо.
  • 1925 г. – Инцидентът на 30 май се състоя, което го прави най-голямата античуждестранна демонстрация в Китай досега.
  • 1935 г. – 20 хиляди души загинаха при земетресението в Белуджистан.
  • 1941 г. – II. Втората световна война: Германия напада Крит.
  • 1942 г. – II. Втората световна война: Град Кьолн, Германия, беше сериозно повреден при въздушна атака, продължила 1000 часа, в която участваха около 1,5 британски бомбардировача.
  • 1962 – След военната интервенция на 27 май, когато е приета гражданската администрация, партньорството CHP-AP, което е първото коалиционно правителство, създадено под председателството на Исмет Иньоню, приключва с оставката на министър-председателя Исмет Иньоню.
  • 1967 г. – След години на борба срещу нигерийската военна диктатура, Биафра получава своята независимост.
  • 1968 г. – Президентът на Франция Шарл дьо Гол разпуска парламента и обявява, че изборите ще се проведат в нормално време.
  • 1971 г. – Безпилотният американски космически кораб Mariner 9 е изстрелян в космоса, за да събере информация за Марс.
  • 1975 – Мехмет Али Айбар основава Партията на социалистическата революция.
  • 1981 - Бригаден генерал Мансур Ахмет започва въстание срещу правителството в Бангладеш. Президентът Зия ал-Рахман беше убит.
  • 1982 г. – Испания става 16-ият член на НАТО. Това беше и първата страна, приета в организацията след присъединяването на Западна Германия през 1955 г.
  • 1990 г. – Франция забранява вноса на говеждо и говеждо месо от Обединеното кралство поради болестта луда крава.
  • 1990 г. – Лидерът на Съветския съюз Михаил Горбачов отива във Вашингтон, за да обсъди въпроса за Германия.
  • 1992 г. – Съветът за сигурност на ООН налага ембарго на Сърбия, за да спре атаките в Босна.
  • 1993 г. – Представена е шината PCI 2.0.
  • 1996 г. – В Истанбул започва конференция на ООН за населените места, среща на върха на Хабитат II.
  • 2020 г. – Стартира космическият кораб Crew Dragon Demo-2, превозващ астронавти на НАСА. 

раждания

  • 1757 Хенри Адингтън, английски държавник († 1844)
  • 1770 – Екатерина Владимировна Апраксина, руска благородничка († 1854)
  • 1814 – Михаил Бакунин, руски анархист († 1876)
  • 1814 – Йожен Шарл Каталан, белгийски математик († 1894)
  • 1845 – Амадео I, крал на Испания (ум. 1890)
  • 1859 – Пиер Жане, френски психолог и невролог († 1947)
  • 1887 – Александър Архипенко, украински авангарден художник, скулптор и график († 1964)
  • 1890 – Пол Цинер, роден в Унгария филмов режисьор и продуцент († 1972)
  • 1896 – Хауърд Хоукс, американски филмов режисьор и писател († 1977)
  • 1899 – Ървинг Талбърг, американски режисьор († 1936)
  • 1908 – Ханес Алфвен, шведски астрофизик († 1995)
  • 1909 – Бени Гудман, американски джаз и суинг музикант и кларинетист († 1986)
  • 1912 – Хю Грифит, уелски актьор и носител на Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля († 1980 г.)
  • 1919 – Рене Бариентос, президент на Боливия (ум. 1969)
  • 1920 – Франклин Шафнър, американски филмов режисьор († 1989)
  • 1926 – Нина Агапова, съветско-руска актриса († 2021)
  • 1928 г. – Кадрие Латифова, българска турчинка, турска народна музикална изпълнителка († 1962 г.)
  • 1931 – Ручан Чамай, турски гласов и филмов актьор
  • 1934 – Алексей Леонов, съветски космонавт (първият човек, стъпил в космоса) (ум. 2019)
  • 1946 – Ян де Бие, холандски художник и фотограф († 2021)
  • 1948 – Салвадор Пуч Антич, испански анархист († 1974)
  • 1950 – Бертран Делано, френски политик
  • 1951 – Здравко Чолич е босненски певец
  • 1951 г. – Фернандо Луго, парагвайски политик и бивш епископ на Римокатолическата църква
  • 1955 – Колм Тойбин, ирландски писател, журналист, критик и поет
  • 1958 – Мари Фредриксон, шведска поп-рок музикантка и певица († 2019)
  • 1958 – Теодор Мартин Макгинли, американски актьор
  • 1959 г. – Фил Браун, английски футболист, футболен треньор и мениджър
  • 1960 – Стивън Дъфи, английски певец и автор на песни
  • 1964 г. - Андреа Монтермини, италиански състезател
  • 1964 – Том Морело, американски певец
  • 1965 – Гуадалупе Гранде, испански поет, писател, педагог и критик († 2021)
  • 1965 – Харалд Гльоклер, немски моден дизайнер
  • 1965 – Ричард Махович, американски режисьор на документални филми, водещ, актьор, каскадьор и автор († 2017)
  • 1965 – Иджинио Страфи, италиански режисьор и аниматор
  • 1966 – Фахим Фазли, американски актьор
  • 1966 – Томас Хеслер, бивш германски футболист и мениджър
  • 1968 г. – Закариас Мусауи, френски терорист от марокански произход
  • 1971 – Дънкан Джоунс е английски филмов режисьор, продуцент и сценарист.
  • 1971 - Идина Менцел е американска актриса и певица.
  • 1974 – Big L, американски рапър († 1999)
  • 1974 – Си Ло Грийн, американска певица, автор на песни, рапър и продуцент на звукозаписи
  • 1974 – Костас Халкиас, бивш гръцки футболист
  • 1975 – Мариса Майер е американски компютърен учен, изпълнителен директор и инвеститор.
  • 1977 – Аква, национален футболист на Ангола
  • 1977 – Адриен Поли, френска актриса и певица
  • 1978 г. – Йелиз Сар, турска актриса
  • 1979 – Берксан, турска певица
  • 1979 – Фабиан Ернст, немски футболист
  • 1980 – Халис Йозкахя, турски съдия
  • 1980 – Реми Ма, американски рапър
  • 1980 – Стивън Джерард, английски футболист
  • 1984 – Костя Улман, немска актриса
  • 1986 – Николай Бодуров, български футболист
  • 1986 – Фокси Кетевоама, национален футболист на Централна Африка
  • 1989 - Ейли, корейско-американска певица и текстописец
  • 1989 – Микел Сан Хосе, испански национален футболист
  • 1990 – Мустафа Акбаш, турски футболист
  • 1990 – Им Юна, южнокорейска певица и актриса
  • 1991 – Толга Саритас, турски актьор
  • 1992 г. - Харисън Барнс, американски професионален баскетболист
  • 1994 – Назим Сангаре, турски футболист
  • 1996 – Александър Головин, руски футболист
  • 1997 г. – Фатма Зехра Кьозе, турска фехтовка

оръжие

  • 1252 г. – III. Фердинанд II, крал на Кастилия. Фердинанд, след 1230 г., крал на Кастилия и Леон III. Известен като Фердинанд (р. 1199)
  • 1422 – Таеджонг, трети крал на кралството Чосон (р. 1367)
  • 1431 – Жана д'Арк (Ян Дарк), френска католическа светица (кремирана) (р. 1412)
  • 1574 – IX. Чарлз, неговият по-голям брат, II. Той се възкачва на трона след смъртта на Франсоа и е крал на Франция до смъртта си (р. 1550 г.)
  • 1593 – Кристофър Марлоу, английски поет и драматург (р. 1564)
  • 1640 – Питър Паул Рубенс, фламандски художник (р. 1577)
  • 1744 – Александър Поуп, английски поет (р. 1688)
  • 1770 – Франсоа Буше, френски художник и важен представител на движението рококо (р. 1703)
  • 1778 – Волтер, френски писател и философ (р. 1694)
  • 1901 – Виктор Д'Онт, белгийски адвокат, бизнесмен, математик (р. 1841)
  • 1912 – Уилбър Райт, американски летец (р. 1867)
  • 1918 г. – Георги Плеханов, руски революционер и марксистки теоретик (р. 1856 г.)
  • 1925 – Артур Мьолер ван ден Брук, немски културен историк и политически писател (р. 1876)
  • 1932 – Böcüzade Süleyman Sami, османски писател, бюрократ и политик (р. 1851)
  • 1934 – Tōgō Heihachirō, адмирал на японския флот (р. 1848)
  • 1946 – Луис Слотин, Канадски физик и химик (р. 1910 г.)
  • 1950 – Уилям Таунли, английски футболист и треньор (р. 1866)
  • 1955 г. – Бил Вукович, бивш американски пилот от Формула 1 (р. 1918 г.)
  • 1960 – Борис Пастернак, руски поет, писател и лауреат на Нобелова награда (р. 1890)
  • 1961 – Рафаел Трухильо, диктатор на Доминиканската република от 1930-1961 (р. 1891)
  • 1964 – Лео Силард, унгарско-американски физик и изобретател (р. 1898)
  • 1966 – Wäinö Aaltonen, финландски скулптор (р. 1894)
  • 1967 – Клод Рейнс, английски актьор (р. 1889)
  • 1975 – Мишел Симон, френски актьор (р. 1895)
  • 1976 – Мицуо Фучида, японски пилот (р. 1902)
  • 1986 г. – Джеймс Рейнуотър, американски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1975 г. (р. 1917 г.)
  • 1992 – Карл Карстенс, президент на Западна Германия от 1979-1984 (р. 1914)
  • 1994 – Хуан Карлос Онети, уругвайски романист и писател на разкази (р. 1909)
  • 2006 – Бощан Хладник, югославско-словенски режисьор (р. 1929)
  • 2006 – Шохей Имамура, японски филмов режисьор (р. 1926)
  • 2009 – Луис Кабрал, политик от Гвинея-Бисау (р. 1931)
  • 2009 – Ефраим Кацир, 4-ти президент на Държавата Израел (р. 1916)
  • 2010 – Питър Орловски, американски поет и актьор (р. 1933)
  • 2011 – Розалин Съсман Ялоу, американски лекар и учен, спечелил Нобеловата награда за физиология и медицина за 1977 г. (с Роджър Гиймен и Андрю Шали) (р. 1921 г.)
  • 2012 – Андрю Хъксли, английски физиолог, биофизик и лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина (р. 1917 г.)
  • 2012 – Рекин Тексой, писател, преводач, филмов критик (р. 1928)
  • 2013 – Дийн Брукс, американски лекар и актьор (р. 1916)
  • 2013 – Гюзин Дино, турски лингвист, преподавател, преводач и писател (р. 1910)
  • 2015 – Бо Байдън, американски политик и адвокат (р. 1969)
  • 2015 – Бедри Кораман, турски карикатурист (р. 1928 г.)
  • 2016 – Ян Аас, норвежки футболист и мениджър (р. 1944)
  • 2017 – Моли Питърс, английска актриса (р. 1942)
  • 2017 – Робърт Майкъл Морис, американски актьор (р. 1940)
  • 2017 – Елена Вердуго, американска актриса (р. 1925)
  • 2018 – Габриел Гаскон, канадски сценичен и филмов актьор (р. 1927)
  • 2018 – Ференц Ковач, бивш унгарски футболист и треньор (р. 1934)
  • 2018 – Aşkın Mert Şalcıoğlu, турски рапър, певец и текстописец (р. 2000 г.)
  • 2019 – Патриша Бат, американски офталмолог (офталмолог), изобретател, филантроп и академик (р. 1942 г.)
  • 2019 – Мишел Канак, френски скиор (р. 1956)
  • 2019 – Уилям Тад Кокран, американски политик (р. 1937)
  • 2019 – Франк Лукас, американски гангстер (р. 1930)
  • 2020 г. – Яуови Агбойибо, министър-председател на Того (р. 1943 г.)
  • 2020 – Майкъл Анджелис, английски актьор и дублаж (р. 1944)
  • 2020 – Елза Дорфман, американски фотограф (р. 1937)
  • 2020 – Мади Меспле, френска оперна певица (р. 1931)
  • 2020 – Боби Мороу, бивш американски спортист (р. 1935)
  • 2021 – Андрий Бешта, украински политик и дипломат (р. 1976)
  • 2021 – Клод Ландини, швейцарски баскетболист (р. 1926)
  • 2022 г. – Милтън Гонсалвес, бразилски актьор, политически активист и телевизионен режисьор (р. 1933 г.)