Днес в историята: Сюлейман Демирел казва, че опитът за промяна на режима не е политическо престъпление

27 януари е вторият ден в годината според григорианския календар. До края на годината остават 27 дни.

железница

• 27 Януари 1906 Hicaz железопътна операция администрация е създадена и строителни работи и експлоатация са разделени. До този момент железопътната линия 750 км е била монтирана на железопътната линия Hejaz.

Olaylar

• 1521 – Битката при Мастаба: Въстанието на Канберди Газали е потушено.
• 1695 – II. Със смъртта на Ахмет II. Мустафа става османски султан.
• 1785 г. – Основан е Университетът на Джорджия (САЩ).
• 1880 г. – Томас Едисън патентова електрическата крушка.
• 1901 г. - Открит е немският фонтан.
• 1915 г. – ВМС на Съединените щати нахлуват в Хаити.
• 1918 - Първият филм, базиран на "Тарзан", създаден от американския писател Едгар Райс Бъроуз, Тарзан от горилите (Тарзан от маймуните) беше освободен в Съединените щати. Актьорът Елмо Линкълн стана първият Тарзан на големия екран.
• 1923 – Мустафа Кемал паша, който идва в Измир, KarşıyakaТой слезе от влака в.
• 1926 г. – Джон Логи Бейрд прави първото телевизионно предаване.
• 1934 г. – Камил Шотемп подава оставка във Франция. Новото правителство е сформирано от Едуард Даладие.
• 1934 г. – İpek Film Studio откри конкурс за сценарий.
• 1937 г. – На срещата на Обществото на нациите в Женева е приета независимостта на Хатай.
• 1940 г. – Законът за народната защита е публикуван в Държавен вестник.
• 1941 г. – II. През Втората световна война британците навлизат в Еритрея.
• 1943 г. – Данъкоплатците, които не са платили данъка върху богатството, са изпратени в трудови лагери, за да „изплатят дълговете си, като работят физически“. Първият конвой от 32 души, всички немюсюлмани от Истанбул, потегли към Ашкале.
• 1945 г. – Частите на Червената армия на Съветския съюз превземат установения от Германия концентрационен и унищожен лагер Аушвиц-Биркенау в Полша.
• 1947 г. – Религиозното обучение е разрешено извън учебните заведения.
• 1948 г. - Първият магнетофон е пуснат в продажба.
• 1954 г. – Законът за обединяване на селските институти и началните учителски училища под името „Начални учителски училища“ е приет в парламента. Така селските институти бяха закрити.
• 1954 г. – Партията на нацията е закрита; Твърдеше се, че това е партия, основана на религия и прикриваща целта си, а нейните лидери бяха осъдени на един ден затвор и глоба от 250 цента всеки.
• 1956 г. – Чуждестранната петролна компания Mobil става първата компания, получила лиценз за проучване на нефт в Турция.
• 1958 г. – 10 хиляди турци демонстрират в полза на „Таксим” в Кипър. Британски войници тръгнаха към общността с бронирани автомобили, ранени.
• 1965 г. – орд. проф. Али Фуат Башгил беше помолен да бъде лишаван от 5 години затвор. Али Фуат Башгил публикува книга на френски език, наречена Военната революция на 27 май, в Швейцария.
• 1967 г. – Студентите от Факултета по политически науки на университета в Анкара започват бойкот в знак на протест срещу разпоредбите на новия регламент.
• 1967 г. – Космическият кораб Аполо-1 изгаря по време на тестване в космическия център Кенеди: умират астронавтите Гъс Грисъм, Едуард Хигинс Уайт и Роджър Чафи.
• 1969 г. – Малкият оперен театър в Аксарай, Истанбул е напълно опожарен.
• 1969 г. – Започва стачка в още 5 фабрики, свързани с Турския съюз на работниците в текстилната, трикотажната и шивашката индустрия (TEKSİF). 7915 работници са напуснали работата си.
• 1971 г. - Убит е председателят на Турската работническа партия в провинция Амасия Шерафетин Аталай.
• 1972 г. – Сюлейман Демирел каза: „Опитът за промяна на режима не е политическо престъпление“.
• 1973 г. – Съединените щати и Виетнам подписват споразумение за прекратяване на огъня.
• 1973 г. – Генералният консул на Турция в Лос Анджелис Мехмет Байдар и консулът Бахадър Демир са убити от арменската организация ASALA.
• 1974 – Лидерът на EOKA Йорго Гривас, който искаше да даде Кипър на Гърция, почина от сърдечен удар в Кипър, той беше на 75 години, когато почина.
• 1980 г. – Историческата сладкарница Markiz в Бейоглу е затворена. Маркиза е отворена отново на 23 декември 2003 г.
• 1983 г. – Открит е най-дългият подводен тунел в света (53,9 км), тунелът Сейкан. Тунелът свързва японските острови Хоншу и Хокайдо.
• 1984 г. – Решението за смъртна присъда за Ибрахим Чифтчи, който беше обвинен в убийството на заместник-прокурора в Анкара Доган Йоз, беше отменено от Върховния съд. Ибрахим Чифтчи, който беше в затвора в продължение на шест години, беше освободен.
• 1988 – Сървър Танили Какъв вид демокрация искаме? книгата беше събрана.
• 1991 г. - Сомалийският диктатор Сиад Баре избяга от страната, след като бунтовниците превзеха столицата Могадишу.
• 1994 г. – Министърът на вътрешните работи Нахит Ментеше обявява, че гражданин на име Вакас Дост, който е задържан в полицейското управление в Истанбул Кумкапъ, е бит до смърт от полицай Нуретин Йозтюрк.
• 1994 г. – Има експлозия в представителството на вестник Özgür Gündem в Анкара. Коктейли Молотов бяха хвърлени в Центъра за новини в Анкара на вестника.
• 1995 г. – Лидерът на Dev-Sol Дурсун Караташ, който е в затвора в Париж от септември 1994 г., е освободен през 1995 г. Дурсун Караташ беше арестуван при влизане във Франция с фалшива самоличност.
• 1995 г. – Конвенцията за правата на детето е приета от Турция с резерва.
• 1996 г. – Гръцки и турски журналисти поставиха отделни знамена на скалите Кардак край Бодрум, създавайки напрежение между Турция и Гърция.
• 1996 г. – Кабинковият лифт, който е в експлоатация в Бурса от 1963 г., е приватизиран.
• 2000 г. – По делото, известно на обществеността като делото Втора Маниса, в което 10 обвиняеми, 14 от които са в затвора, са били съдени и Върховният съд отменя процедурата два пъти, а подсъдимите са осъдени на присъди от 2 години затвор, От 6 месеца до 15 години.
• 2010 г. – Шефът на Apple, Стив Джобс, представи iPad, мултифункционалния таблетен компютър между преносим компютър и смартфон, който се очакваше от месеци.
• 2014 – Израелски въздушен удар срещу Сирия.

раждания

• 1571 – Абас I, 5-ти владетел на династията Сефевиди (ум. 1629)
• 1585 – Хендрик Аверкамп, холандски художник († 1634)
• 1662 – Ричард Бентли, английски теолог и критик († 1742)
• 1679 – Жан Франсоа дьо Троа, френски художник в рококо и дизайнер на гоблени († 1752)
• 1756 – Волфганг Амадеус Моцарт, австрийски композитор († 1791)
• 1775 – Фридрих Шелинг, немски мислител идеалист († 1854)
• 1808 – Давид Щраус, немски теолог и философ († 1874)
• 1814 – Йожен Виоле-ле-Дюк, френски архитект и теоретик († 1879)
• 1820 – Хуан Крисостомо Фалкон, президент на Венецуела (ум. 1870)
• 1823 – Едуард Лало, френски композитор († 1892)
• 1826 – Михаил Евграфович Салтиков-Щедрин, руски сатирик и романист († 1889)
• 1832 – Луис Карол, английски писател, математик и логик († 1898)
• 1832 – Артър Хюз, английски художник и илюстратор († 1915)
• 1836 – Леополд фон Захер-Мазох, австрийски писател († 1895)
• 1848 – Tōgō Heihachirō, адмирал на японския флот (ум. 1934)
• 1850 – Едуард Смит, британски военноморски офицер († 1912)
• 1852 – Фулженс Биенвеню, френски строителен инженер († 1936)
• 1859 – II. Вилхелм, император на Германия (ум. 1941)
• 1859 г. – Павел Милюков, руски историк и либерален политик († 1943 г.)
• 1860 – Габриеле Посанер, австрийски лекар († 1940)
• 1868 Артър Брофелд, финландски политик († 1928)
• 1878 – Олимпи Демарес, френски адвокат († 1964)
• 1881 – Свейн Бьорнсон, първи президент на Исландия (ум. 1952)
• 1883 – Готфрид Федер, немски икономист и един от 6-те основатели на NSDAP († 1941)
• 1886 – Франк Нити, лидер на италианската мафия († 1943)
• 1888 – Виктор Голдшмит, норвежки минералог († 1947)
• 1888 Джордж Релф, английски актьор († 1960)
• 1890 – Мауно Пекала, министър-председател на Финландия († 1952)
• 1893 – Сонг Цинлин, китайски президент (ум. 1981)
• 1898 – Ерих Цеплер, еврейски електронен инженер и шах композитор († 1980)
• 1903 – Джон Карю Екълс, австралийски неврофизиолог и лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина († 1997 г.)
• 1905 – Бурхан Атак, турски футболист († 1987)
• 1910 г. – Едвард Кардел, революционен политик и основател на югославския марксизъм († 1979 г.)
• 1910 – Феликс Кандела, испански/мексикански архитект († 1997)
• 1919 – Хюсейн Пейда, турски филмов актьор († 1990)
• 1921 – Дона Рийд, американска актриса († 1986)
• 1924 – Рауф Денкташ, основател на Севернокипърската турска република и политик († 2012 г.)
• 1926 – Ингрид Тулин, шведска актриса († 2004)
• 1928 – Мари Даемс, френска актриса († 2016 г.)
• 1931 – Газанфер Йозджан, турски театрален и кино артист († 2009 г.)
• 1932 г. – Борис Анфиянович Шахлин, съветски гимнастик (три олимпийски златни медалисти и 10-кратен световен шампион) († 2008 г.)
• 1934 - Едит Кресон, първата жена министър-председател на Франция
• 1936 – Самюъл Си Тинг, американски физик и лауреат на Нобелова награда по физика
• 1942 – Тасуку Хонджо, японски учен, имунолог и лауреат на Нобелова награда по физиология и медицина
• 1940 – Ахмет Курчебе Алптемочин, турски политик, бивш депутат от Бурса и бизнесмен
• 1944 – Mairead Corrigan, ирландски социален работник (основател на организацията People of Peace, обединяваща католици и протестанти и носител на Нобеловата награда за мир за 1976 г. с Бети Уилямс)
• 1944 – Ник Мейсън, английски музикант и барабанист на Pink Floyd
• 1948 – Михаил Баришников, руски танцьор
• 1948 – Валери Брейнин, руско-германски музикален мениджър, музиколог, композитор и поет
• 1955 – Нилгюн Йожан Касапбашоглу, турска театрална, филмова актриса и гласов актьор
• 1955 г. – Бурханетин Коджамаз, турски политик
• 1957 – Франк Милър, американски комикс писател, писател и филмов режисьор
• 1964 – Лале Башар, турска театрална, телевизионна и филмова актриса
• 1965 – Атила Секерлиоглу, турско-австрийски футболист и треньор
• 1965 – Октай Кайнарджа, турски актьор от кино, театър и сериали
• 1969 г. – Сюлейман Атанисев, турски театрален актьор
• 1970 – Хедър Науърт, американски журналист и дипломат
• 1974 – Оле Ейнар Бьорндален, норвежки биатлонист
• 1980 – Остин О'Райли, американски гол модел и порнографски филмов актьор
• 1987 – Лупе Фуентес, американски гол модел и порнографска филмова актриса
• 1992 – Жан Акоста Соареш, бразилски футболист
• 1997 г. – Бетюл Кутлу, турски баскетболист

оръжие

• 98 – Нерва, римски император (р. 30)
• 308 – Света Нино, светицата, разпространила християнството в Грузия (р. 296)
• 1635 – Нефи, турски поет (р. 1572)
• 1731 – Бартоломео Кристофори, италиански производител на музикални инструменти (р. 1655)
• 1814 – Йохан Готлиб Фихте, немски философ (р. 1762)
• 1851 – Джон Джеймс Одюбон, американски художник (р. 1785)
• 1901 – Джузепе Верди, италиански композитор (р. 1813)
• 1913 – Ебузия Тевфик бей, турски журналист, писател, издател и калиграф (р. 1849)
• 1922 – Нели Блай, американски журналист (р. 1864)
• 1922 – Джовани Верга, италиански писател (р. 1840)
• 1930 – Леонардо де Манго, италиански художник (р. 1843)
• 1933 – Чарлз Ърнест Овъртън, британски биофизик и фармаколог (р. 1865)
• 1939 – Салих Мюнир паша, турски дипломат и бивш посланик в Париж (р. 1859)
• 1940 – Исак Бабел, съветско-руски писател (р. 1894)
• 1949 – Борис Владимирович Асафиев, руски музиколог и композитор (р. 1884)
• 1967 – Луиджи Тенко, италиански музикант (р. 1938)
• 1972 – Сефик Инан, турски политик (р. 1913)
• 1974 – Георгиос Гривас, кипърски войник и лидер на гръцката терористична организация EOKA (р. 1898)
• 1974 – Лео Гайр фон Швепенбург, немски войник (р. 1886)
• 1974 – Рудолф Даслер, основател на Puma (р. 1898)
• 1978 – Угур Гючлю, турски филмов актьор (р. 1942)
• 1983 – Луи дьо Фюнес, френски филмов актьор (р. 1914)
• 2008 – Сухарто, президент на Индонезия (р. 1921)
• 2009 – Джон Ъпдайк, американски писател (р. 1932)
• 2010 – Хауърд Зин, американски историк (р. 1922)
• 2010 – Джером Дейвид Селинджър, американски писател (р. 1919)
• 2011 – Йонер Юналан, турски писател, преводач и изследовател (р. 1935)
• 2014 – Пийт Сигър, американски активист за човешки права и певец (р. 1919)
• 2015 – Чарлз Таунс, американски физик и лауреат на Нобелова награда по физика (р. 1915)
• 2017 – Брунхилде Помсел, немска радиоразпространителка и репортер на новини (р. 1911)
• 2018 – Ингвар Кампрад, шведски бизнесмен и основател на IKEA (р. 1926)
• 2021 – Клорис Лийчман, американска актриса, комик и носител на Оскар за най-добра поддържаща женска роля (р. 1926)
• 2021 – Михрдад Минавенд, ирански футболист и мениджър (р. 1975)
• 2021 – Ефраин Руалес, еквадорски актьор, телевизионен водещ, модел и музикант (р. 1984)

Празници и специални поводи

• Международен ден в памет на Холокоста